Три малки забавни филмчета. Няма да се плашите :)
Три малки забавни филмчета. Няма да се плашите :)
Децата…
Случвало ли ви се е да ви боли ръката или гърба например след цял ден пред компютъра в офиса. Е, на мен се е случвало. И кое обвинявам (освен ужасната си стойка разбира се). Ами липсата на почивка. И то не е защото някой ми е забранил такава. Нищо подобно. Но обикновено самият аз забавям да си почина. Понякога по половин ден не спирам да натискам клавишите и да мърдам мишката.
И накрая реших – ще сложа софтуер за да ми напомня. След много кратко търсене попаднах на няколко подобни – Break Reminder, WorkPace, и няколко подобни. Странно защо обаче за толкова прост софтуер, всички бяха платени, че и доста скъпи.
Но после попаднах на Workrave.
За разлика от другите, той е безплатен и open-source, но има всички функционалности. Че даже е и красив. Напомня ви на всеки няколко минути да давате по трийсетина секунди почивка на ръцете си, на час да се разхождате малко или да правите леки упражнения на бюрото си (които се показват на екрана) а веднъж на ден да ходите на обяд (странно е колко хора забравят това)
Разбира се можете да пропуснете почивка, да подтиснете напомнянията. Програмата следи за това какво правите на компютъра (дали работите с мишката и клавиатурата) и ако сте си починали вече, не ви напомня отново. Настройва се лесно, а аз намирам напомнянията за приятни, без да са дразнещи. И не пречат (например да ви отмъкнат фокуса на екрана).
И като полезна екстра има интересна статистика. Ето например вчера съм кликнал с мишката 2802 пъти и съм изминал с нея 604 метра. Ударил съм по клавишите 12540 пъти. Горките ми пръсти и китки…
Workrave е достъпен на www.workrave.org – има си и българска версия
Мисля че новият албум на KT Tunstall, май беше най-очакваният албум от мен за годината. Е, може би заедно с все още неименуваният соло проект на Sharleen Spiteri от Texas.
И ето го и него – Drastic Fantastic в плейлиста на iPod-a
Албумът определено нямаше да изпадне до тези, които никога не слушам. Това беше ясно още на първото слушане. Четох коментари, според които този албул бил по-комерсиален от Eye To The Telescope. Според мен е точно обратното. Тук няма мега-хитове като Black Horse And The Cherry Tree или Suddenly I See. За мое малко разочарование обаче тук го няма и лекото звучене на Acoustic Extravaganza.
И в началото малко се разочаровах. Не знам какво повече очаквах – повторение на хитовото звучене на първия албум или мелодиите а акустиката на втория. Естествено KT се беше развила и третият албум има много по-различно звучене. Малко по-меланхолично на места, но въпреки всичко леко за слушане. И след три-четири минавания албумът grew-up on me (не знам как да изразя това на български). За щастие това не отне две години, като при Before These Crowded Streets на Dave Matthews Band.
И така – албумът е добър. Но не е перфектният. Но KT още има време да го направи…
Албумът може да свалите оттук (Е2К линк) или да купите от Amazon.co.uk
След като вече доста пъти сме ходили на ресторанта на Джамура, както и след злополучното ни спане миналата година в Еко-хотела, решихме този път да се спрем и на хотела.
Хотел-ресторант Джамура е в самият край на Бачково, на самата река. Шосето е от другата страна и зад още един ресторант и не се чува изобщо. Стаите с вана и спалня (50 лева на вечер в момента на посещението ни) гледат към реката. Разположението е идеално.
С влизането в стаята впечатленията ни се подобриха – китеник на пода, облицовани с ламперия стени в приятен дървен цвят, които придават уют, голяма тераса към реката, маса в стаята и място за сядане, хубава баня с вана.
Но после за съжаление нещата се влошиха.
- На терасата няма нищо за сядане, освен една съмнителна на чистота и леко счупена табуретчица
- Дистанционното за телевизора (NEO) работи, но без бутоните за увеличаване/намаляване на звука
- Климатикът (Osaka) не е инверторен и е мъничко по-шумен отколкото би трябвало (разбирай аз се будех от него)
- "Минибарът" е хладилниче на Cappy. То очевидно не става за минибар по две причини – невъзможно шумен е (веднага му изтръгнах щепсела) и прави стаята неподходяща за хора с деца (как ще го опазите Тоблерона зад стъклената вратичка.
- Ваната е на едни крачета и малко се клатушка
Но тези неща както се казва са "бели кахъри"
Но малко по-нататък отктихме неща които са абсолютно неприемливи:
- Стойката на душа се е счупила и вместо да е сменена, подвижния душ е закрепен на удивително остра ламаринка (виж снимката вляво). Много безопасно, ако някой се подхлъзне във ваната. Освен това ако закрепя душа на нея, той ми полива областта около кръста, което значи, че миенето на косата би било доста интересно.
- След пускането на водата в мивката, сифона просто… падна (снимката вдясно). Мивката стана неизползваема. Заради това щяхме да поискаме друга стая, но бяхме за една вечер само и не ни се занимаваше. Но най-фрапиращото беше, че жената , която ни взе ключа на сутринта очевидно знаеше за проблема и каза че "да, трябва да се оправи", но въпреки това ни дадоха стаята.
И така отличното първоначално впечатление доста се влоши и
Оценка за настаняването – 4-
Но като се има в предвид колко по-зле бяхме миналата година в "Еко-хотела" (където топлата вода идваше отвреме-навреме, а в стаята уютът беше несъществуващо понятие), то може да се каже че става. Но стандартите вече са други, хотелите вече са много и само легло и четири стени не е достатъчно.
Иначе в ресторанта скарата беше на очакваното много високо ниво. Жалко че нямаше домашна наденица, но може би е сезонна…
