Прошко Прошков, кандидат-кандидат-кмет на София в интервю, по темата за трафика:

Примерът на Виена е показателен. Аз лично съм потресен от ефекта от това решение. Намалиха се широчините на улиците, като по-голямата част остана за транспорт и за велосипедисти. Останалата по-малка част, остана за автомобили. Там се движат по-бързо, отколкото преди. Автомобилният транспорт, това специалистите го казват, е като газ, колкото повече разширяваш пространството, той го запълва цялото. По същия начин ако ние говорим за кръстовища на две нива, които трябва да има някъде едно-две и нонстоп разширяване на булеварди, то накрая ще изпаднем в тотален колапс.

Реакцията на „прогресивната българска мисъл“ е рисуване на размазани човечета и чудене, как може така да се е „гипсирал от притеснение“ пред интервюиращия.

А човекът си е абсолютно прав. Много европейски градове (виждал съм го на живо в Германия също) прилагат такъв подход. Не може постоянно да се мисли как да се угоди на шофьорите, защото така само се окуражава непрекъснато ползване на колата – най-неефективния градски транспорт от гледна точка на мястото.
Особено в центъра на улиците колите трябва да отстъпят на велоалея и/или тротоар. Ако улицата е двупосочна – да стане еднопосочна а другото платно да е за алтернативен транспорт ако е четирилентова – пак може да отстъпи място на велоалея и бус-лента.
При наличието на метро, карането на кола в центъра трябва да е изключение, а не правило. Практиката наистина показва, че по-тесните улици всъщност намаляват трафика. Някой хора не разбират, че не може навсякъде да има магистрали и понякога трябва да слизат от колите…

Ден през ден се сипят мнения – „България е на години и от Европейския съюз в много отношения, но все пак беше приета“. Я вижде средната заплата каква била…

И Какво?
Европейският Съюз е основан на общи ценности и надежда за обща Европа без войни и конфликти. Да замени екстремните форми на национализъм с приятелство и опознаване на другите народи. Основната цел, формулирана от Шуман е да направи войната не само немислима, но и невъзможна. Именно ние тук, близо до Югославия би трябвало да знаем до какво води дивият национализъм и омразата към съседа. Начело на целите са „мир, стабилност и просперитет“ – забележете, че започват с мир и стабилност!

ЕС не се основава на „производителност на труда“. Не е „клуб на богатите“. Не е само икономическа, а и културна общност.
Да, ние сме изостанали икономически си имаме някой проблеми, но не са непоправими и присъствието ни в ЕС е логично и нужно на Европа. Важно е най-вече спазването на ценностите, не средната заплата.

Хайде стига с „Не сме достойни за ЕС“, че взе да става досадно, да не говорим че просто не е вярно.

Ако куче нападне детето ти, после дотича човек и с тояга даде на кучето полагащото се – в затвора отива помогналият на детето, а собственикът на кучето е невинен.
Ей, тия депутати са ПЪЛНИ ИЗРОДИ!

Днес се прие нова поправка в Наказателния кодекс, с които за престъпления се обявяват някои посегателства на хора срещу животни и на животни срещу хора. Резултатът от дискусията – жестокостта над гръбначните животни, беше обявена за престъпление, което ще се наказва с до 3 години затвор и с глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с до 3 години затвор или с пробация или с глоба до 5000 лв. Ако животното убие човек, наказанието е до 5 години затвор и глоба до 10 хил. лв.
Причината разпоредбата да не проработи в най-честите случаи, за които би трябвало да се прилага, е, че депутатите записаха като условие собственикът на животното да не е положил достатъчно грижи за него. „Тук не е въпросът в грижите, а в това дали е упражнен надзор над животното. Собствениците на питбули, ротвайлери се грижат много добре за тях, хранят ги, ваксинират ги, но оставени без надзор, тези животни могат да причинят и смърт“

Искрено желая на 33-мата депутати, създатели на тази норма, мъчително прегризан гръклян от питбул под погледа на ненаказуемия му собственик.
Текстът е от Дневник и Дневник.