Даниела и Михаил

Напоследък под всяка нова статия тук се появява руски спам, насочен към вдигане на някоя .ru страница в търсачките. Идеята е да ботът да постне коментар, в който има линк към определения сайт и Google да го отчете…
Например:

Забелязвам, че (повече или по-малко) текста има някаква (поне малка) връзка със съдържанието на поста. Ботовете са направени явно да таргетират сайтове на кирилица и да постват коментари по ключови думи или нещо подобно, за да звучат релевантно и да не ги трият админите.
Преди се случваше рядко, но в последно време този спам зачести много - трия поне по два-три коментара на всяка нова статия.

Някой да има идея как да се отърва? Ip-то винаги е различно, мейла също, даже и web страницата (която именно искат да качат в търсачките) се сменя.

Как да се отърва? Captca (това е силно нежелано), някакъв въпрос при постване? Какви разширения (за wp 2.5+) можете да ми препоръчате?

^{Снимка сс dok1}

Коментара под статията за една табела в Брюксел, дава много интересен линк:

България според ирландците (на шега разбира се) - Кликнете тук

Най-после (след повече от година и половина чакане) първият албум на Sharleen Spiteri от Texas е в iPod-a ми. Очакването беше дълго, но като се има в предвид, че Тексас са едната от двете ми любими групи (с поне три албума, за да изключим "еднодневките") си го изчаках търпеливо. Тексас (със седем албума за 16 години не са точно възможно най-продуктивната група) и това забавяне (три години след последната им студийна работа) беше очаквано.

Албумът има смесени отзиви. Повечето, незнайно защо го сравняват с Rockferry на Duffy. Албумите не си приличат, но сингълът на Шарлийн All The Times I Cried приличал по звучене на Mercy на Duffy. Е, да, когато си правиш албума две години, може да те изпреварят в ретрото…
А иначе албумът е със 100% шейсетарско звучене. Много е ретро и това приляга на гласа на Шарлийн. Освен това става и за силно слушане (което не може да се каже за всичко). Това е мой тест за (почти) всички албуми, който много малко минават - ако може да го увелича силно и да го изслушам целия, значи става. Този става (btw Rockferry - не). Определено няма да е основополагащ на нова ера в музиката. Но дава чудесни (няма и) 40 минути. Различен от всичко на Тексас и все пак допълващ го.

5 от 6, силно препоръчителен.

Можете да го намерите в Amazon или.. хмм… тук. Дано както и с всички албуми на Тексас, да има и доста (и добри) B-sides. Първата вече е факт :)

Ако някога се заинтересувате от покупка на фотоапарат и питате някъде за съвет, веднага ще се появи някой който да ви говори, за това, че най-важното било "задапаратното устройство" (още примери много).
Да оставим настрана очевидният снобизъм на подобни "разбирачи", ясно е че те се причисляват към перфектните ЗАУ-та (както си ги наричат). Още по-интересно е, че същите снобари обичат и да се изявяват с доста качествени "апаратни" устройства.

Накратко истината е, че това е пълна глупост!!!

Преди месец, аз смених наличния две-годишен Lumix FZ-30 с Canon EOS 450D (още). Накратко за незапознатите с моделите - от върха на любителските апарати преминах на дъното на огледално-рефлексните.

И разликата не закъснява. Първо да отбележа, че Panasonic-a си беше добър апарат. Имаше отлична оптика, зашеметяващо оптично приближение. Но страдаше лошо при слабо осветление.
Е, макар че купих най-ниския клас digital SLR, и макар че ЗАУ не се е сменило (за сведение на снобите), снимките се промениха. Основното е, че снимки които преди просто не можех да направя, сега мога. Справка горната снимка, която снимах без статив (и без проблем). Освен това много по-често снимки, които бяха просто "приемливи", сега стават "много-добри" към "отлични".
Но апаратът ме кара и повече да мисля. Макар, че има full-auto възможности, ползването на P, A или S модовете изисква поне минимални настройки. Което (ведниж като свикна) може би даже ще е добре, защото ще ми дава няколко секунди да помисля за снимката, преди да насоча и щракна. А това обикновено подобрява резултатите.

Иначе казано - по-добър апарат - по-добри снимки.

Сивото небе от вчера добре контрастира със светлите блокове в Младост. А двойната дъга е добро допълнение…

Не четете отговорите предварително. И не го взимайте на сериозно :)

Противно на повечето подобни статии с въпрос в заглавието, тук няма отговор. Но има логични разсъждения :)

Въпреки, че се стремя да огранича гледането и четенето на БГ новини до минимум, напоследък често попадам на медийните изяви на Стефан Гамизов. И така, пиша името му в Google и провеждам кратко проучване.

Намирам много интересна статия в Нетинфо, която представя именно медийното отразяване на Гамизов. Цитиран е "анализ" в Труд, в типичния за ВАЦ стил (всички помним "влечугите"). След като ролята за омаскаряването е поверена на Труд, за 24 часа остава да се срине доверието. Да не пропуснем и "Новинар" - за къде без тях?  Тяхната оценка е категорична:
"Съзнавам, че тази статия може би е редно да влезе в рубриката „Докторе,
кажи”, но понеже засяга обществени теми и явления, публикуваме на
страница “Общество”."
Само Стандарт засега мълчи, но не се съмнявам, че само изчаква.
Накрая се намесва (незнайно защо) мерудията Божидар Димитров, който го определя като "типичен Остап Бендер, който ще си изпати". Странна заплаха от "човек на науката".

В друга статия, actualno.com също прави преглед на коментарите по негов адрес. Там "социологът и директор на "ББСС Галъп" Живко Георгиев" определя неговите действия като "икономия на желанието да се мисли или е изпълнение на някаква свръхзадача". Става все по-интересно - общественият "барометър" използва оценъчни прилагателни. Подобни изявления има и от "Управителят на социологическа агенция "Маркет линкс" Румяна Бъчварова".

 И така - да рекапитулираме - Труд и 24 часа и Новинар (все уважавани медии, стожери на независимата журналистика и с неизменно високо обществено доверие) са извадили пропагандните оръдия. Б. Димитров играе на струната на не много образованите (те не знаят кои са Остап Бендер или Распутин и не могат да оценят думите му като обикновена тъпотия, но са впечатлени), а в общия хор се включват и няколко от абсолютно любимите ми соц. агенции (как се съкращава само :) Даже и мнение на Дърева намерих без усилия.

Всъщност Иво Инджев и Бойко Пенчев са писали за него други неща…

Интересно - от една страна горната групировка, от друга - долната.

А аз не знам какво да мисля - нов ББ ли ни се пробутва или разграничението е ясно от гореизброеното? Ще видим…

P.S. Статията на Бойко Пенчев е много добра. Снимката съм я откраднал от 24 часа. Качеството ме навежда на мисълта, че и те са я откраднали (може би от някоя телевизия). А и да не са, с техните камъни…

Вчера гледах малко БГ телевизия. Не ми се случва често и имах смесени преживявания. Но гледането на финала на Уимбълдън не беше за изпускане.

Първо - да благодаря на Диема 2, за това, че показа всичко. Даже по Диема пуснаха пряко и финала при юношите. Поздравления за бързата реакция.
А сега и лошата част. Двамата коментатори (представили се накрая като "Аз и Кирил Владимиров") са лошата част. Да оставим настрана пристрастията, с тях би трябвало да сме свикнали при българските запалянковци коментатори.  Но по лошото беше, че вероятно са с футболно потекло, защото за тях това да си заслужат парите, означаваше да говорят безспир. Непрекъснато.
По нормалните телевизии коментаторите (дори и личности като Джон Макенроу миналата седмица по BBC), даже и да казват нещо важно, просто спират на средата на изречението ако започва да се играе. "Аз и Кирил Владимиров" не спираха изобщо. За тях явно беше напълно приемливо да разсейват зрителите с бръщолевене по време на игра. Абсолютно недопустимо.
Но поне да говореха смислено. Но не. В един мач. продължил повече от четири часа, естествено едвам запълвайки го с непрекъснато говорене, да говорят смислено беше невъзможно. То не бяха глупости от рода на "тенисът е такъв спорт, че не може да има двама шампиони" и постоянното говорене за "трона" на Федерер. Защо по BBC никой не говори за "кралството", "детрониране" и прочие неуместни метафори? Дали литературното образование, което ни учи да наизустяваме високопарни рецензии (които в повечето случаи са чисти глупости) е виновно?