Дневникът на Крис

Вече единственият начин да се отиде с Криси на пазар е, когато и той участва активно. В Хит, пълни една количка (която аз изпразвам зад гърба му), а ето го в Комо сред възглавниците…

И на куп килимчета. Само не каза имаше ли грахово зърно отдолу…

Дойде поръчката от LaRedoute. Едва се събра в багажника. Ето ме - приличам на дядо Коледа, само чувала е син, а не червен. Почти всичко е за Крис.

Криси засега не харесва клатушкащите се играчки, които ги има по входовете на магазините, за да задържат малчовците. И ние си мислихме, ще няма особено да хареса и електрическите колички по парковете. И когато, докато бяхме в Ямбол ни задърпа към едни такива, ние си мислихме само да го сложим на количката да постои и после да продължим. Е, той се задърпа, хората на количките ни заубеждаваха и ние включихме количката… и на Криси му хареса :)

Само засега не е разгадал концепцията, че колата отива, накъдето я насочиш с волана или пък просто не му пука ;) и трябва да го насочваме

Криси спи във все още топлите дни.

Идва зима

Дикато старите отлежават на камерата, ето няколко от една разходка в НСА преди около месец. Ето го, наднича в количката на Ема

Той винаги се спира или на бебетата или при по-големите деца. И иска камерата :)

А ако му се счупи бисквитката настъпва трагедия…

Тази година, ваканцията ни отведе на Камчия. Имахме малки възражения относно състоянието на къщичката, в която се настанихме, но към спокойствието, нямахме никакви.

Ето ни и на "тераската" на малката ни двуетажна къщичка:

Опитахме веднага и плажа, където, както виждате не беше особено претоварено:

Малката палатка беше специално купена за Крис, поради 100% UV устойчивост (за разлика от измамната "защита", предлагана от чадърите), той естествено прекара за цялото море едва час и половина под нея… защото спеше…
Поне се опитвахме да му слагаме шапка:

Още »