Тази седмица отново България ще е „чиста“ за един ден (тоест през останалите дни явно ще е мръсна…). Сега за останалата част на България не знам, но за София:

Миналата година няколко съседи (и аз, да не ме обвините в мързел) изчистихме огромната ливада отстрани на блока. Общински парцел, предвиден за застрояване. Изкарахме 18 чувала. От най-големите и възможно най-пълни. Преди чистенето поляната беше като сметище. Купчини боклуци – битови и строителни отпадъци. Страшна работа.

Сега е една година по-късно. Хората веднага ме заубеждаваха как веднага „българите-селяни-свине“ щели веднага пак да започнат да хвърлят. Но не. Поляната се задържа сравнително чиста цяло лято и едва сега е по-мръсничка (далеч от сметището миналата година). А през поляната минават много хора, разхождат си и кучетата сутрин. Според моите наблюдения поне половината боклук в момента идва от кофите на улицата. А ако имат и кофи с автоматични капаци (ех, Европа…), няма и вятърът да ги разнася.

Тоест, мръсно е не защото цапат много, а защото не се чисти. Никога.

За цяла година общината изчисти собствеността си, (изненада) нула(!) пъти. Какво прави тя вместо да чисти? Ами чака – чака аз и такива като мен да излезем ангария на ленински съботник под логото на битивиту и да им изчистим. Докато им гледаме рекламите…

А даже не е много мръсно. Веднъж на три месеца ако двама човека минат и изчистят ще постоянно чисто. Но не – от общината в събота ще ми връчат на мен чувалчета и ръкавици и ще ме гледат как сам върша, това, за което съм им платил, докато в това време концесионерите на общината всички са милионери и спонсорират футболни отбори.
В 21 век улиците се метат с метли а в общинските пространства (извън улици и паркове) не се чисти изобщо. Около къщи предвидените за чистене пространства за ангарията са изоставен общински строеж, общинска градинка – все общински задължения.

А ако не изчистим ние никога, общината няма да го направи и така, макар и бавно се натрупва боклук (главно разнасян от кучета и вятър от незатворените кофи), после се задейства и синдромът на счупеният прозорец.

Вместо да ми правите кампанийки и ер-малък-ти-ви да се показва колко е социално отговорно, да вземе общината да се стегне!

• Да глобява тези, които цапат и най вече себе си;
• Да разкара кучетата, които ровят по кофите и разнасят боклука;
• Да накара концесионерите да чистят навсякъде а не да ми „метат“ праха по улицата със суха метличка. Тези с метличките да започнат да събират боклуци в чували, а за улиците – едно камионче може да измете повече от сто метачи;
• Да инвестира малко в по-качествени кофи с автоматични капаци, защото не може да се очаква, че ще опипам хубаво кофата, която никога не е била мита, откак е дошла втора употреба от Германия, за да я отварям и затварям на път за работа. А ако не се затваря, вятърът и кучетата (о, благодарим ти община!) са основните източници на боклук – не хвърлящи хора;
• Медиите да не ми представят чистотата като „или сами си чистите или ви е мръсно навсякъде“ в пълен медиен комфорт за община, концесионери метачи, а да се поинтересуват как и защо се изразходват милионите ни…

Междувременно трета поредна седмица си стягаме двора на блока – той си е наша отговорност и си го стягаме с наши пари и труд. Все пак ние сме съвестни стопани, да не сме като общината…

P.S. Другият месец кампанията ще е да запълним дупките, които колите ни са изровили, а следващия – да се излекуваме за един ден, защото сами сме се разболели…

P.P.S. Както гледам нищо не се е променило от наблюденията ми 2008-ма…

Още по темата, непременно прочетете долните две статии:

- Kichashki.com
- Христо Панев