Лобизмът е вреден за вашето здраве.

Да, вече ако отидем някъде да хапнем с детето, сме престъпници. Тия депутати засега се доказват като пълни олигофрени. Разбирам че прокарват откровени бизнес интереси, но очевидно са прекалени малоумни даже да го направят елегантно и без много шум. Вместо това се препъват по няколко пъти и генерират такива очевидни недоразумения, че се налага спешно да ги прегласуват.

Ясно е че в София поне (с правилно планиране) мога да избегна задимените заведения, даже и когато съм с дете. Но явно ако отидем някъде извън града, ще сме на суха храна – иначе – или гладни, или престъпници…

Пълна гаргара, представете си хотелите и ресторантите им долу, чуждите туристи се давят в дима на пушачите по време на вечерята, а носят горе по стаите храна в салфетки на децата си. Или сватбарско тържество, кумът пуши като комин, а шаферчетата подсмърчат изгонени пред вратата на ресторанта. (коментар от Дневник).

Между другото, не става ясно кой ще наказват контролиращите, ако в заведението за пушачи влезе дете? Детето, собственика, пушачите?

А междувременно бях услужливо насочен към коментара на горкичкият Борисов, който намалил цигарите, защото в цивилизованите страни, местата за пушене били "прекалено малко". Добре че тук няма такъв проблем… Тук само акъла е прекалено малко.

Стадна цел на месеца

В един мой любим форум – menstennisforums.com – всеки месец има една допълваща се тема. В нея се обявява "Bandwagon Player of the Month", някой за който всички пишат и е поредната "голяма работа", след което обикновено е забравен. (Даже Григор Димитров беше победител един месец)

Американската фраза Bandwagon effect, у нас е позната просто като "стаден ефект". В нашата си родна малка блогосфера също си имаме теми, които го предизвикват. Пишем по тях, всички се вълнуват, ако четете само блогове (има и такива хора) може да си помислите, че това е най-важното нещо в България (а естествено не е). После всичко се забравя. Ами нека ги запазим за поколенията…

(Започвам от декември, защото по-назад спомените ми са бледи. Ще допълваме по месеци)

2009:

ДекемвриАватар – Много "Уау!" и "Мау!", но уточнения че става само защото е 3D. Само да натискам "J" на клавиатурата (next article в Google Reader) ми отне повече време, отколкото ако бях го гледал…

2010:

Декември / Януари – Ще следят, няма да следят – Подслушването в интернет, пълно единодушие по темата…

Февруари - Отмяната за забраната за пушене в затворени обществени пространства, още преди да са я приели. Куп мастило за и против, аргументи и сравнения

Март/Април – Някой осакати кучето Мима, всички са на протест, законите се променят и ще се лежи в затвор, повече, отколкото ако сгазиш двама пиян на пътя или твоето куче нападне някой… Някой пък не са съгласни…

Април/МайАревик – освен Светла (май оригинала) и Лидия, много шум и писане нямаше, но изразът "Ако Аревик беше планина или куче…" потръгна добре… А много писане нямаше, защото все пак Аревик не е нито планина, нито куче…

За май все още нямам открояващо се, но има още време…

Защо футболът е страхотен?

Може да не съм гледал мач от 10 години, да съм фен на Сити само за да дразня приятелите и да чакам с нетърпение сезона в NFL, но Три Корни и Крис Камара нагледно показват защо трябва човек да се интересува от футбол!

Коментарите на Три Корни са просто страшни!

Джими съветва ЦСКА, Ники вади яката идея
В Гонг слушат Сигнал+, снимат Емилия на балкон, тя им обяснява футбола
Не-футболисти_1: Атанас ‘Наско’ Курдов (първо от поредица)
Манчестър Юнайтед са типични германци
Ексклузивно!! Еко-заплаха за Вечното дерби!!!!!

И любимото ми – А бе, тука къде пикаем?

И поредицата "Петъчен Вуцов"! И още и още… Момчетата са със страшно чувство за хумор.

А ето го и Крис Камара – коментатор и половина по Скай (btw открих именно от Три Корни):

"Get your fingers out and count the number of Portsmouth players"

"…are fighting like Beavers!" – Класическа реплика!

И в напълно несвързан с горното коментар, от Комитата (мерси Стойчо за подсещането) – едно към едно с моето мнение:
"Иван Вазов. Плодовит, но не много талантлив писател, достатъчно политически удобен, за да влезе в читанките. Недостатъчно добър (за разлика от чалгата), за да му обърнат внимание извън България."