Fair Trade е модно течение, което проповядва, че на бедните произвадители на каквото и да е от третия и четвъртия свят (кафе, банани, маратонки), трябва да се плаща "честната цена", тоест – толкова колкото бихте платили и на производител от "първия" свят. И виждам, че както е заляло Западна Европа, си пробива път и насам – в супермаркета има цял щанд пълен с надценени стоки с fair trade етикетчета.На теория така бедните производители ще получат повече пари и ще забогатеят, целият свят ще стане "първи", няма да има бедни и гладни и "ще настане такъв живот, че само си викам… данооо"… (чак и аз запях въодушевен от перспективата)!
За щастие за това явление не е много разпространено, макар че се води модно. За щастие, защото ако се приложи масово, фермерите и черноработниците от третия свят ще станат още по-бедни и просто ще умрат от глад. Защо?
Две причини:
1. Ако ще плащам на производителите на ризи в Бангладеш, колкото бих плащал на тези в Германия, е твърде вероятно просто всички ризи да се произвеждат в Германия. И бангладешките на "първосветовни" цени, ще си останат непродадени, заводите – затворени, а работещите там – не с мизерна, а с никаква заплата! Тоест – поддържайте всички sweatshops, защото ако не са те – няма никаква причина да има промишленост там.
Освен това ако цената се поддържа по-висока изкуствено, производителите ще се стимулират да произвеждат все повече стока, което в средносрочен и дългосрочен план ще доведе до свръхпредлагане – и отново до криза и бедност.
2. Един от основните принципи на fair trade е премахването на посредниците. Тоест – цената, която крайният потребител плаща да отива (поне в голямата си част) до производителя. Вихри се социалистическото схващане, че търговците "пият кръвчицата" на честните работници. Истината е, че ако ги няма търговците, потребителите няма изобщо и да чуят за съществуването на тези производители, тоест – по-малък пазар -> непродадена стока -> бедни и гладуващи производители.
Тоест не трябва да се бие по главата на "лошите" посредници, а да се работи например по премахването на разни мита и други търговски ограничения.
Накрая – пийте си еквадорското кафе, облечени във виетнамска риза и бъдете горди – ако не сте вие, тези хора няма да имат нищо!
btw – и аз работя благодарение на това че няма fair trade – ако заплатата ми беше швейцарска, моята фирма нямаше изобщо да я има. Да живее експлоатацията!
В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.
