Как Fair Trade прави бедните още по-бедни

Fair Trade е модно течение, което проповядва, че на бедните произвадители на каквото и да е от третия и четвъртия свят (кафе, банани, маратонки), трябва да се плаща "честната цена", тоест – толкова колкото бихте платили и на производител от "първия" свят. И виждам, че както е заляло Западна Европа, си пробива път и насам – в супермаркета има цял щанд пълен с надценени стоки с fair trade етикетчета.

На теория така бедните производители ще получат повече пари и ще забогатеят, целият свят ще стане "първи", няма да има бедни и гладни и "ще настане такъв живот, че само си викам… данооо"… (чак и аз запях въодушевен от перспективата)!

За щастие за това явление не е много разпространено, макар че се води модно. За щастие, защото ако се приложи масово, фермерите и черноработниците от третия свят ще станат още по-бедни и просто ще умрат от глад. Защо?

Две причини:

1. Ако ще плащам на производителите на ризи в Бангладеш, колкото бих плащал на тези в Германия, е твърде вероятно просто всички ризи да се произвеждат в Германия. И бангладешките на "първосветовни" цени, ще си останат непродадени, заводите – затворени, а работещите там – не с мизерна, а с никаква заплата! Тоест – поддържайте всички sweatshops, защото ако не са те – няма никаква причина да има промишленост там.
Освен това ако цената се поддържа по-висока изкуствено, производителите ще се стимулират да произвеждат все повече стока, което в средносрочен и дългосрочен план ще доведе до свръхпредлагане – и отново до криза и бедност.

2. Един от основните принципи на fair trade е премахването на посредниците. Тоест – цената, която крайният потребител плаща да отива (поне в голямата си част) до производителя. Вихри се социалистическото схващане, че търговците "пият кръвчицата" на честните работници. Истината е, че ако ги няма търговците, потребителите няма изобщо и да чуят за съществуването на тези производители, тоест – по-малък пазар -> непродадена стока -> бедни и гладуващи производители.
Тоест не трябва да се бие по главата на "лошите" посредници, а да се работи например по премахването на разни мита и други търговски ограничения.

Накрая – пийте си еквадорското кафе, облечени във виетнамска риза и бъдете горди – ако не сте вие, тези хора няма да имат нищо!
btw – и аз работя благодарение на това че няма fair trade – ако заплатата ми беше швейцарска, моята  фирма нямаше изобщо да я има. Да живее експлоатацията!

Как да решим проблема с паркирането в София

И да помогнем много с трафика.
(И как да си гарантирам, че никога няма да стана кмет)

В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.

Надолу ще се позовавам на две аксиоми, които няма да аргументирам:

  1. Местата за паркиране са оскъден ресурс (както е земята по принцип) и следователно е нормално употребата им да бъде регулирана. Заплащането е най-справедливия метод за това. Закупуването на кола и/или апартамент не водят автоматично до задължение на общината (или който и да е друг) да осигурят безплатно място за пребиваване на автомобила.
  2. Спазването на правилата за паркиране трябва да подлежи на усилен контрол (както и спазването на всякакви други правила междувпрочем).

И така, как би изглеждал един план за решаване на проблемите с паркирането в средносрочен (3 до 4 години) план:

Първа точка в плана е Планирането. Преди да започнем каквото и да било, имаме  нужда да знаем от колко паркоместа има нужда и къде те са нужни. Това ще избегне едновременното наличие и на препълнени и на полупразни паркинги. Защо ли ми се струва, че широко рекламирания бъдещ паркинг на Цариградски до Експо центъра ще бъде именно от втория тип?
За целта е нужен период от три до шест месеца при добра организация. Но за целта на настоящата статия, ще спекулирам малко:
Да вземем като пример жк Младост, като цифрите не са точни естествено. По различни изчисления там живеят между 85 и 100 хиляди души. Това прави поне 20 хиляди автомобила, паркиращи по различно време. В момента там има (да кажем, не съм ги броил, но може да се направи) 10 хиляди паркоместа. Тук се включват наличните специални паркинги около блоковете, както и местата по улиците, на които паркирането е разрешено. Простата сметка показва, че са необходими още 10 хиляди паркоместа, разпределени според гъстотата на жилищата. Те могат да се обособят в няколко многоетажни паркинга.
Подобни проучвания могат да се направят за всеки квартал поотделно, включително центъра.

Continue reading

Sony Reader

Наскоро, след качването на много (вкл. непрочетени) книги на тавана, поради липса на място, реших да премина на електронно четене. И след кратък преглед на предлаганото на пазара се спрях на Sony Reader.

Според това, което проучих, предложението на Sony е по-добро по общо взето всички показатели от уж скоро пристигащият в България Amazon Kindle. А и моделът PRS-505, на който се спрях е и доста евтин. В момента предстоеше да бъде заменен с новите модели (PRS-300 и PRS-600) и имаше прилични отстъпки. Единственото, което липсва е възможността да се водят бележки (няма клавиатура), но това за мен си е предимство, защото не ползвам учебници, а така устройството е по-малко и удобно.

Continue reading

Остават 30 апартамента. Или бяха 40?

Имотния пазар достига нови низини. Рекламите на едно блокче в Младост, вече две седмици са на самият център на квартала. Това са двете страни на един и същ билборд. От едната страна остават 31 апартамента, от другата – 42.

 

 

Как да не предизвикат едно доверие…
Състоянието на пазара вече предизвиква болестно състояние у предприемачите. Периоди на еуфория и надежда ("появи се потенциален клиент!") се редуват с реализъм…

Да не говорим, че даже и да беше истина и да остават наистина 40-и-нещо апартамента (което силно ме съмнява), то за да е достойно това за реклама, общия брой трябва да е поне 400. А то сега чета рекламата – продадохме няколко апартамента – има още много, не се напъвайте да бързате!

Слънчев Ден, хотел Мираж

Август 2009

Тази година бяхме вързани с морска ваканция през август и се наложи да сме на българското черноморие, въпреки силното ми неодобрение към финансирането му.

Избрахме офертата на Слънчев ден, която за 8-те нощувки надвиши 110 лева на ден на човек (220 на стая, дете на две години е безплатно). Тоест доста скъпо като за български хотел (пакет) и нататък правя ревюто си именно през тази гледна точка.

Слънчев ден беше приятно място – няма презастрояване (за разлика от близкия комплекс на Гранд хотел Варна например) и и движението на автомобили е забранено (както би трябвало да бъде). Колите се оставят на паркинг на входа и до хотела ви вози микробусче, което може да си извикате от рецепцията.
Хотел Мираж е 4-звезден и е един от двата такива в Слънчев ден. Освен това там е и тризвездния Вероника и един петзвезден малко по-встрани. Мога да дам впечатления само за нашия хотел.

 

Continue reading