Даниела и Михаил

Fair Trade е модно течение, което проповядва, че на бедните произвадители на каквото и да е от третия и четвъртия свят (кафе, банани, маратонки), трябва да се плаща "честната цена", тоест – толкова колкото бихте платили и на производител от "първия" свят. И виждам, че както е заляло Западна Европа, си пробива път и насам – в супермаркета има цял щанд пълен с надценени стоки с fair trade етикетчета.

На теория така бедните производители ще получат повече пари и ще забогатеят, целият свят ще стане "първи", няма да има бедни и гладни и "ще настане такъв живот, че само си викам… данооо"… (чак и аз запях въодушевен от перспективата)!

За щастие за това явление не е много разпространено, макар че се води модно. За щастие, защото ако се приложи масово, фермерите и черноработниците от третия свят ще станат още по-бедни и просто ще умрат от глад. Защо?

Две причини:

1. Ако ще плащам на производителите на ризи в Бангладеш, колкото бих плащал на тези в Германия, е твърде вероятно просто всички ризи да се произвеждат в Германия. И бангладешките на "първосветовни" цени, ще си останат непродадени, заводите – затворени, а работещите там – не с мизерна, а с никаква заплата! Тоест – поддържайте всички sweatshops, защото ако не са те – няма никаква причина да има промишленост там.
Освен това ако цената се поддържа по-висока изкуствено, производителите ще се стимулират да произвеждат все повече стока, което в средносрочен и дългосрочен план ще доведе до свръхпредлагане – и отново до криза и бедност.

2. Един от основните принципи на fair trade е премахването на посредниците. Тоест – цената, която крайният потребител плаща да отива (поне в голямата си част) до производителя. Вихри се социалистическото схващане, че търговците "пият кръвчицата" на честните работници. Истината е, че ако ги няма търговците, потребителите няма изобщо и да чуят за съществуването на тези производители, тоест – по-малък пазар -> непродадена стока -> бедни и гладуващи производители.
Тоест не трябва да се бие по главата на "лошите" посредници, а да се работи например по премахването на разни мита и други търговски ограничения.

Накрая – пийте си еквадорското кафе, облечени във виетнамска риза и бъдете горди – ако не сте вие, тези хора няма да имат нищо!
btw – и аз работя благодарение на това че няма fair trade – ако заплатата ми беше швейцарска, моята  фирма нямаше изобщо да я има. Да живее експлоатацията!

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

И да помогнем много с трафика.
(И как да си гарантирам, че никога няма да стана кмет)

В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.

Надолу ще се позовавам на две аксиоми, които няма да аргументирам:

1. Местата за паркиране са оскъден ресурс (както е земята по принцип) и следователно е нормално употребата им да бъде регулирана. Заплащането е най-справедливия метод за това. Закупуването на кола и/или апартамент не водят автоматично до задължение на общината (или който и да е друг) да осигурят безплатно място за пребиваване на автомобила.
2. Спазването на правилата за паркиране трябва да подлежи на усилен контрол (както и спазването на всякакви други правила междувпрочем).

И така, как би изглеждал един план за решаване на проблемите с паркирането в средносрочен (3 до 4 години) план:

Първа точка в плана е Планирането. Преди да започнем каквото и да било, имаме  нужда да знаем от колко паркоместа има нужда и къде те са нужни. Това ще избегне едновременното наличие и на препълнени и на полупразни паркинги. Защо ли ми се струва, че широко рекламирания бъдещ паркинг на Цариградски до Експо центъра ще бъде именно от втория тип?
За целта е нужен период от три до шест месеца при добра организация. Но за целта на настоящата статия, ще спекулирам малко:
Да вземем като пример жк Младост, като цифрите не са точни естествено. По различни изчисления там живеят между 85 и 100 хиляди души. Това прави поне 20 хиляди автомобила, паркиращи по различно време. В момента там има (да кажем, не съм ги броил, но може да се направи) 10 хиляди паркоместа. Тук се включват наличните специални паркинги около блоковете, както и местата по улиците, на които паркирането е разрешено. Простата сметка показва, че са необходими още 10 хиляди паркоместа, разпределени според гъстотата на жилищата. Те могат да се обособят в няколко многоетажни паркинга.
Подобни проучвания могат да се направят за всеки квартал поотделно, включително центъра.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Наскоро, след качването на много (вкл. непрочетени) книги на тавана, поради липса на място, реших да премина на електронно четене. И след кратък преглед на предлаганото на пазара се спрях на Sony Reader.

Според това, което проучих, предложението на Sony е по-добро по общо взето всички показатели от уж скоро пристигащият в България Amazin Kindle. А и моделът PRS-505, на който се спрях е и доста евтин. В момента предстоеше да бъде заменен с новите модели (PRS-300 и PRS-600) и имаше прилични отстъпки. Единственото, което липсва е възможността да се водят бележки (няма клавиатура), но това за мен си е предимство, защото не ползвам учебници, а така устройството е по-малко и удобно.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Имотния пазар достига нови низини. Рекламите на едно блокче в Младост, вече две седмици са на самият център на квартала. Това са двете страни на един и същ билборд. От едната страна остават 31 апартамента, от другата – 42.

Как да не предизвикат едно доверие…
Състоянието на пазара вече предизвиква болестно състояние у предприемачите. Периоди на еуфория и надежда ("появи се потенциален клиент!") се редуват с реализъм…

Да не говорим, че даже и да беше истина и да остават наистина 40-и-нещо апартамента (което силно ме съмнява), то за да е достойно това за реклама, общия брой трябва да е поне 400. А то сега чета рекламата – продадохме няколко апартамента – има още много, не се напъвайте да бързате!

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Август 2009

Тази година бяхме вързани с морска ваканция през август и се наложи да сме на българското черноморие, въпреки силното ми неодобрение към финансирането му.

Избрахме офертата на Слънчев ден, която за 8-те нощувки надвиши 110 лева на ден на човек (220 на стая, дете на две години е безплатно). Тоест доста скъпо като за български хотел (пакет) и нататък правя ревюто си именно през тази гледна точка.

Слънчев ден беше приятно място – няма презастрояване (за разлика от близкия комплекс на Гранд хотел Варна например) и и движението на автомобили е забранено (както би трябвало да бъде). Колите се оставят на паркинг на входа и до хотела ви вози микробусче, което може да си извикате от рецепцията.
Хотел Мираж е 4-звезден и е един от двата такива в Слънчев ден. Освен това там е и тризвездния Вероника и един петзвезден малко по-встрани. Мога да дам впечатления само за нашия хотел.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter