Даниела и Михаил

Хмм, ето, ако Титан имат проблеми с изхвърлянето на боклука от кофите, могат да ползват know-how от собствения ми вход:

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

И за да продължим темата, как не се печелят избори – ето ви и следващата идея – такса (подобна на такса "Смет") за поддържане на общинските площи в града.

Нека поясня малко в началото. Голяма част от площите в града са общинска собственост (включително междублоковите пространства в големите комплекси). Задължение е на общината да ги поддържа. Но докато смешно ниските местни данъци съм ги обсъждал и преди и според мен няма съмнение че трябва да се повишат, и то в пъти, на друго нещо трябва да се обърне внимание и простото повишение на местните данъци не е решение.

И така – предложението е – въвежда се такса "градска среда" приходите от която отиват само и единствено за облагородяване на средата в района на събиране на таксата. Тоест – повече живеещи ще акумулират повече пари и така ще имат повече градинки, цветя и т.н. Също така приходите от рекламните съоръжения трябва да отиват по същите райони. И накрая – към тази такса трябва да се включат и офисите, но пропорцията живеещи/офиси/индустрия трябва да се знае, за да може да се използва съответно (и да се балансира между градинки или улеснен транспорт или други нужди). Тоест общината събира такса, а гражданите изискват качествена среда, защото са платили за нея. А общината изисква поддържане на частните пространства и глобява неподдържащите.

Но как да се определи таксата? Тук има няколко възможности:
1. На базата на данъчната оценка, тоест – по-скъпо жилище, по-скъп квартал, повече разходи за поддръжка на "хубостта" на района. Това е и лесният вариант.
2. По избор от самите живеещи – на местен референдум (поотделно за всеки район) се определя размера на таксата (на живеещ и на квадратен метър офисно пространство)
3. Комбинация между двете – три опции на базата на данъчната оценка в промили и населението избира едната от тях и на принципа на средно претеглената се определя таксата

Всичко горе изисква две решения и много политическа воля зад тях – създаване на нова местна такса (което става на държавно ниво, кой знае защо) и децентрализация на финансите на столичните райони. Едва ли и двете ще се случат естествено…

P.S. Отново, както и в статията за паркирането, не претендирам за оригиналност – всичко това вече го има в едни по-развити общества. Там където се чудим как така тревата покрай улиците е окосена…

P.S.S. Програмата ми за загуба на изборите придобива цялост:
1. Рязко повишаване на местните данъци (или поне сериозно лобиране за това, защото то всъщност не зависи от кмета)
2. Плащане за паркиране в целия град от всеки и повсеместен и строг контрол.
3. Нова такса за поддръжка на общинските площи.
Скоро ще добавя и други идеи.

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Fair Trade е модно течение, което проповядва, че на бедните произвадители на каквото и да е от третия и четвъртия свят (кафе, банани, маратонки), трябва да се плаща "честната цена", тоест – толкова колкото бихте платили и на производител от "първия" свят. И виждам, че както е заляло Западна Европа, си пробива път и насам – в супермаркета има цял щанд пълен с надценени стоки с fair trade етикетчета.

На теория така бедните производители ще получат повече пари и ще забогатеят, целият свят ще стане "първи", няма да има бедни и гладни и "ще настане такъв живот, че само си викам… данооо"… (чак и аз запях въодушевен от перспективата)!

За щастие за това явление не е много разпространено, макар че се води модно. За щастие, защото ако се приложи масово, фермерите и черноработниците от третия свят ще станат още по-бедни и просто ще умрат от глад. Защо?

Две причини:

1. Ако ще плащам на производителите на ризи в Бангладеш, колкото бих плащал на тези в Германия, е твърде вероятно просто всички ризи да се произвеждат в Германия. И бангладешките на "първосветовни" цени, ще си останат непродадени, заводите – затворени, а работещите там – не с мизерна, а с никаква заплата! Тоест – поддържайте всички sweatshops, защото ако не са те – няма никаква причина да има промишленост там.
Освен това ако цената се поддържа по-висока изкуствено, производителите ще се стимулират да произвеждат все повече стока, което в средносрочен и дългосрочен план ще доведе до свръхпредлагане – и отново до криза и бедност.

2. Един от основните принципи на fair trade е премахването на посредниците. Тоест – цената, която крайният потребител плаща да отива (поне в голямата си част) до производителя. Вихри се социалистическото схващане, че търговците "пият кръвчицата" на честните работници. Истината е, че ако ги няма търговците, потребителите няма изобщо и да чуят за съществуването на тези производители, тоест – по-малък пазар -> непродадена стока -> бедни и гладуващи производители.
Тоест не трябва да се бие по главата на "лошите" посредници, а да се работи например по премахването на разни мита и други търговски ограничения.

Накрая – пийте си еквадорското кафе, облечени във виетнамска риза и бъдете горди – ако не сте вие, тези хора няма да имат нищо!
btw – и аз работя благодарение на това че няма fair trade – ако заплатата ми беше швейцарска, моята  фирма нямаше изобщо да я има. Да живее експлоатацията!

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

И да помогнем много с трафика.
(И как да си гарантирам, че никога няма да стана кмет)

В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.

Надолу ще се позовавам на две аксиоми, които няма да аргументирам:

1. Местата за паркиране са оскъден ресурс (както е земята по принцип) и следователно е нормално употребата им да бъде регулирана. Заплащането е най-справедливия метод за това. Закупуването на кола и/или апартамент не водят автоматично до задължение на общината (или който и да е друг) да осигурят безплатно място за пребиваване на автомобила.
2. Спазването на правилата за паркиране трябва да подлежи на усилен контрол (както и спазването на всякакви други правила междувпрочем).

И така, как би изглеждал един план за решаване на проблемите с паркирането в средносрочен (3 до 4 години) план:

Първа точка в плана е Планирането. Преди да започнем каквото и да било, имаме  нужда да знаем от колко паркоместа има нужда и къде те са нужни. Това ще избегне едновременното наличие и на препълнени и на полупразни паркинги. Защо ли ми се струва, че широко рекламирания бъдещ паркинг на Цариградски до Експо центъра ще бъде именно от втория тип?
За целта е нужен период от три до шест месеца при добра организация. Но за целта на настоящата статия, ще спекулирам малко:
Да вземем като пример жк Младост, като цифрите не са точни естествено. По различни изчисления там живеят между 85 и 100 хиляди души. Това прави поне 20 хиляди автомобила, паркиращи по различно време. В момента там има (да кажем, не съм ги броил, но може да се направи) 10 хиляди паркоместа. Тук се включват наличните специални паркинги около блоковете, както и местата по улиците, на които паркирането е разрешено. Простата сметка показва, че са необходими още 10 хиляди паркоместа, разпределени според гъстотата на жилищата. Те могат да се обособят в няколко многоетажни паркинга.
Подобни проучвания могат да се направят за всеки квартал поотделно, включително центъра.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter