Откакто над Паничище в Рила се построи седалков лифт, с който може да се стига до местността на Седемте рилски езера, се сипят интернет проклятия към него.
Наскоро в обичания от мен вестник Стандарт, се появи статия изобилстваща от бисери:
Бавно разпъват одеяла и платнища, после вадят стоплилата се бира, за да я поставят в кристалночистите води на езерото.
…
Голяма част от старите планинари не се поддават на изкушението – те знаят, че не трябва да мърсят душата на планината
Група испанци обаче не се вълнуват от правилата, а съвсем естествено, като на плаж, свалят бързо дрехите, остават по бански и страхливо запристъпват по красивите камъни на дъното.
…
Досега Окото се славеше като най-дълбокото от Седемте рилски езера, вече искат да го превърнат в забавление с водни колелета
…
Продължаваме с надежда колкото по-нависоко се качваме, толкова по-малко хора да има и да открием това, за което бяхме дошли – спокойствие и онази космична енергия, която има само в Рила.
Трудно осъзнаваш красотата, когато тя не се отразява в очите наоколо, а блести само от втренчените обективи на японските апарати.
Ще спра, че ще я изкопирам цялата. Бисер до бисера. Напълно в стила на вестника…
Естествено, тази статия е достоверен източник и за други (уж сериозни) блогове – тук, тук и сигурно другаде. Веселин е малко по-обективен. Но при останалите се забелязват изречения като “Рила е резерват” и изобилства от коментари като "Истинските туристи умеят да слушат, докато тези тълпи от народ са дошли просто ей така, да се нагмуцат с чипс и вафли, да осерат околностите и да ги зарият с бели оцапани салфетчици…"
Та нека да поясня:
1. Рила НЕ е резерват. За незнаещите (и манипулаторите) – Рила е национален парк (поправка от Цвета). Резерватът е място с ограничен достъп, поради спецификата на флората и фауната там и тяхната уязвимост. Приридният парк е зона, в която е ограничена промишлената дейност и масовата сеч. Забележете – не и достъпът на хора!
Седемте езера не са в нито един от четирите рилски резервата, те са просто част от един парк. Да говори за ограничаване на достъпа до парк от своя страна е абсурдно – все едно да искаме да спрем автобусите до южния парк.
2. Лифтове в планините има във всички цивилизовани държави. И няма никакви проблеми с това. Проблемът в България е че няма достатъчно лифтове. И когато хората искат да отидат някъде, нямат избор и всички се събират на едно място. Ако има избор, напливът на едно място ще е по-малък – хората са ограничен брой все пак. Тоест отговорът не е – дръжте хората в града, а дайте още възможности за избор.
3. Бъркат се две неща, които нямат нищо общо – липсата на контрол с възможностите за туризъм.
Това че ако изсипя чувал смет на някоя поляна, никой няма да ми потърси отговорност е проблем, който няма общо с лифта. Беззаконието е това, което трябва да се адресира, а не да се пречи на хората да посетят планината. Ако си изхвърлите боклука на алпийска поляна в Швейцария, ще ви е солено. Така трябва да е и тук.
И накрая и най-важното – Седемте рилски езера са на всички българи, включително "случайни “туристи” (по Мишел) и семейства с деца, които не могат да катерят с часове. Не са само на "старите планинари" (по "Стандарт").
Борете се за спазване на законите и наказания, за тези, които мърсят. Не за "транспортни ограничения"
Снимката е на Веско. И само аз ли не виждам нищо лошо в нея?
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
Страхотната марка Fruit Of The Loom, възкръснала след фалита отпреди 10 години и спасена от Уорън Бъфет, се завърна в България с магазин направо на вносителя. Имам блузи в повече от 10-годишна употреба от тях (е като домашни, но все пак) а излезлите от употреба са не развлечени или избелели, а загубили ватата си от неизброимите пранета. Накратко – невероятно качество на отлична цена.
Последни коментари