Spa Club Central, Хисар

Есенните уикенди тази година (октомври 2008) започнахме в Хисар (среща се и като Хисаря в някой източници). Избраният хотел беше Spa Club Central, съвсем нов хотел, близо до (единият от) центровете на града (излезе, че има няколко).

Първо малко за Хисар. Оказа се, че градчето е много приятно. Има няколко парка, а зелените площи (поне в туристическата част) са много. Всичко е добре осветено, тротоарите са широки, а автомобилното настъпление е поносимо, тоест много удобно за разходки. Има достатъчно заведения, така че не можете да останете и гладни. Лично ние бяхме много приятно изненадани, очаквахме просто едно заспало градче.

Хотелът е чисто нов и е доста малък. Това води лекото неудобство, че няма градина (само малко дворче), но малкото стаи означават значително спокойствие. Спа услугите са стандартните басейн (вътрешен, с минерална вода), парна баня, джакузи, масажи. Басейнът е малък, но тъй като и хотелът е малък, нямате проблеми с блъсканица (често срещано нещо в други хотели). Работното време е до късно вечерта, така, че можете да го ползвате и след вечеря ако искате. Персоналът там (както и навсякъде между впрочем) е много любезен, най-после място, в което се чувстваш като гост, а не като проблем.

Стаите (ние видяхме стандартна двойна) са много приятни. Няма латекс по стените (което съм виждал и в "петзвездни" хотели) и кофти мебели, уютно е. Леглата са две, сложени едно до друго. Две малки забележки – хладилниците-минибар марка Neo не стават за тази цел – много са шумни и не може да се спи. И плътните завеси трябва да са… плътни.
Но това са незначителни неща, които не развалиха доброто ни впечатление. При настаняването ни вече беше приготвена кошарка за бебе, в гардероба беше пълен комплект от халати и чехли, а персоналът се отзоваваше бързо. Без проблеми ни дадоха и втора карта за вратата (което на други места е било проблем).

Накрая за ресторанта. Закуската е включена в цената и е на добро ниво. Има богат избор и няма да се разочаровате. Обстановката е много приятна, обслужването е на ниво. цените отговарят на цените на хотела и вечеря за двама без пиенето ще е над 70 лева. Стаите са от 150 лева за двойна стая до над 300 за апартамент (ВВ).

В заключение, хотелът е много добър, уютен и спокоен. Можете да си починете качествено, персоналът е добър. Не е много подходящ за деца, защото няма открити площи и забавления за тях.

Общ рейтинг:

А ето и самият хотел (градината на преден план е на църквата от другата страна на улицата, не на хотела):

За контакт ползвайте официалния сайт

Богатство

Според globalrichlist.com съм един сред най-богатите X% от хората на замята. Въпреки, че често се оплаквам и наистина има XX0’000 по-богати от мен, понякога трябва да си напомням, че милиарди са доста по-зле.

 

Не вярвам, че мога да променя нещо по въпроса. Решението естествено е свързано с образование и свобода за икономическата инициативност, а не в дребна благотворителност или нещо подобно.
Но поне мога да си го напомням отвреме – на време и да поспра да гледам черногледо. В края на краищата всичко е относително и винаги мога да сменя обекта за сравнение.

А колкото до кандидат-социалистите, ето малко храна – кривата на разпределение на дохода сред хората:

Не е точно нормално разпределение. Все пак съм благодарен, че съм по-вдясно…

 

Значка „За заслуги“

Стандарт пише хвалебствени статии за когото трябва (скоро беше онази уникално потресаваща "статия" на Бареков за Първанов). Всъщност хвалебствена е слабо казано, то не се разбираше къде свършват устните на Бареков и къде започва зад**** на Първанов.

Сега собственикът на "Стандарт" Тодор Батков ще получава орден "Стара планина" първа степен.

Пито-платено!

снимка sami.zavinagi.org

Кислород в офиса

Често в офиса, особено следобед, ме боли глава. Лечението? Ако е в лека форма, достатъчно е да изляза на терасата (на 10-тия етаж). Защо? Защото както в повечето офиси, въздухът е застоял (климатика върти все един и същ въздух), сух, в него няма кислород и е прашно, а и в повечето случаи – горещо. Отделнo и спреят за нос ми е пръв приятел.

Застоялият офисен въздух е рецепта за много неща, всички лоши, само едно от които е главоболието. Също така има и намалена работоспособност, проблеми с дишането (на такива с хронично запушен нос, като мен) и още и още.

Забележете – типичните нива на въглероден диоксид във въздуха са 330-350 ppm. Хората в затворено помещение издишат около 0.3 L/min, извършвайки леки дейности в офис. В повечето офиси са измерени стойности на въглеродния диоксид от 600-800 ppm! Почти съм сигурен, че в моят са подобни или по-високи. Eто един примерен чеклист, относно качеството на въздуха, от който вадя това заключение:

  • Колко гъсто са разположени работните места? Каква е проектната населеност и не е ли надхвърлена тя?
  • Функционират ли правилно уредите за вкарване на външен въздух? Или даже няма такива, а се разчита само някой да отвори прозореца?
  • Уредите за вкарване на външен въздух трябва да функционират на минимално 15% Така ли е (или както написахме по-горе, такива няма)?
  • Чист ли е постъпващият външен въздух (от прах, миризми и др.)?
  • Кога въздухът в помещението изглежда да е с най-ниско качество – сутрин или вечер?
  • Правени ли са промени в помещенията, променящи потоците за циркулация на въздуха?

Ето ги отговорите за моят офис например:

  • Проектната населеност е надхвърлена сериозно;
  • Уреди за вентилация на помещенията няма;
  • Постъпващият външен е прашен и не се пречиства;
  • Качеството на въздуха се влошава следобед (след като помещенията се ползват дълго време);
  • Помещенията са преустройвани (премахнати са стени).

Красота нали? Вероятно и в повечето останали офиси е така. Защо се учудваме тогава от гореспоменатите проблеми?

За подобряване на качеството на въздуха в офиса има доста изписано. За съжаление в България на това почти не се обръща внимание. Но не е необходимо да се открива топлата вода – много други са го направили. За съжаление повечето неща не зависят от нас – бедните офисни къртици, а от маститите работодатели, които си имат собствени кабинети, със собствени прозорци, за да си проветряват и няколко стени до останалите хора на които да не дишат въглеродния диоксид.

На нас остава да се борим за място до прозореца, да се надяваме прозореца да не е на прашна улица и накрая – да се борим с колегите, за да го държим отворен…

снимка сс 100777