Ноември 2008 г.
Велинград е място, което харесваме, но май все още не сме открили наистина добрия хотел там. Опитвали сме Олимп и Двореца (макар и малко отдавна), но не ние харесал чак толкова, че да повторим там. Сега решихме да опитаме с хотел Бор. Велинград през ноември е доста натоварен, хората още не са по ски-курортите, а никой не ходи на море. Но ние се изхитрихме и отидохме от сряда до събота и избегнахме тълпата.
Очакванията ни не бяха големи, Дани преди тръгване беше чела разни мнения за мястото и беше разбрала, че имат проблеми с качеството на обслужването. Впоследствие се оказа, че обслужването си беше на ниво и то от най-добрите.
Пристигайки малко преди обяд, ни казаха да изчакаме да изчистят стаята ни (нормално) и ние се насочихме към града да хапнем. На минаване разгледахме и новия Гранд Хотел Велинград и (заредени с песимизма от интернет) даже се опитахме да си вземем стая там. Бяха много учтиви и човек от персонала ни показа всички видове стаи. Хотела ни хареса и решихме да го посетим следващ път, защото сега нямаше места за последната ни вечер.
И така – обратно в Бор. Настаниха ни, но при настаняването пиколото не провери функционирането на уредите. А по-точно – на климатика. Стаите в хотела имат индивидуални климатици, с изключение на нашето крило от десетина стаи, където има едно общо тяло. Е, климатикът отказа да задуха отоплително, а стаята (макар и с добра температура за бизнес пътуване например) не беше достатъчно топла за спа-хотел. Вече ни налази разочарованието и се обадих на рецепцията. Оттам се притесниха и малко след това дойде човек да огледа климатика. За съжаление той не помогна, но поне изрази съчувствие. Мислехме си, че ще ни зарежат така, но няколко минути по-късно друг човек ни донесе малка духалка. Не идеалното решение, но определено реши проблема с температурата. Обадиха се отново и от рецепцията, за да ни кажат, че ще засилят и парното (което и стана). Справиха се хората.
Иначе самата стая е нормална на размер, но не обширна. Липсва маса и фотьойли, което предотврати желанията ни за хапване в стаята. Банята е също нормална – не луксозна, но без проблеми. Този път не снимах стаята, така че снимките са от сайта на хотела.
Спа-услугите са в приятна обстановка. Няма я "клиничната" атмосфера, която сме срещали другаде. Басейнът е чист и топъл (30°), но джакузито е малко (за размерите на хотела), а в събота изобщо не работеше. В събота сутрин, незнайно защо и сауната беше изключена. Масажите са професионални и по-добри от средните.
Обслужването в ресторанта е може би най-добрата част от хотела. Всъщност обслужването беше на ниво навсякъде, но в ресторанта беше още по-добре. За начало в четвъртък слязохме за закуска след 10 (бяхме се объркали) и всичко беше прибрано. Но с бърза намеса на (предполагам) салонния управител, моментално ни беше поднесена. Самата закуска е на ниво като асортимент (особено за български хотел).
На следващия ден пък бяхме там за вечеря и можем да кажем само добри думи – за обслужването и качеството на храната. Цените пък са учудващо умерени. Така че ако сте в хотела, не пропускайте да похапнете в ресторанта, още повече че във Велинград няма особено добри заведения навън.
Сайтът на хотела е на spaclubbor.com
Общ рейтинг:
Споделете във Facebook
| 
Споделете в Twitter | 
Баси, докъде ни докара прогреса. Да ми се наложи да прочета три упътвания, само са да си сложа телефона в калъфа и калъфа на колана.
Понеже на мен за първи път ми се случваше, но със сигурност и други са попадали в моето положение, реших да опиша процеса. Той не е особено сложен, но никъде няма информация какво да правите в това митично учреждение – Митницата. [Моят пример е за пратка с DHL и Митница Аерогара, но UPS например са на 500 метра встрани и ползват същата митница.]
Последни коментари