Даниела и Михаил

Наскоро едни познати си купиха (не много голям) апартамент в Изток. Съвсем на кино Изток, на булеварда, той определено не е "топ локация" (каквото и да значи това). Цената (и то в средата на миналата година) беше около €80′000.
Идеята им беше да дават жилището под наем (един вид да се изплаща, а и да повишава цената си). За повишаването на цената не мога да кажа много, но за изплащането - мога. И така след осем-девет месеца на пазара (без посредници, те са отделна одисея) те го дадоха под наем за… 350 евро на месец. Само за 19 и малко години ще са го изплатили :) Без данъците, ремонтите.

Ако сте взели €64′000 на заем от банката за този апартамент за 30 години, чрез наем ще си го изплатите… никога. Вноските при (доста оптимистичните 7% лихва) ще са ви 425 евро (при стандартните за изчисления 30 годишна ипотека и 20% платени предварително, макар че у нас обикновено самоучастието е едва 10%)

Проблемът е в напълно загубената връзка на българския пазар на недвижими имоти с всички останали икономически показатели

Например Price to Earnings Ratio:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Четейки повечето списания напоследък, забелязвам, че народът масово си купува яхти. Всъщност съдейки по масовостта на рекламите, яхтите се срещат толкова често, колкото и Фолксвагените и се купуват почти толкова, колкото и дрехите.
При тази пазарна офанзива, както вече е напълно ясно от купищата реклами, PR съобщения и статии, даже и обикновените хора са накупили поне по една-две яхти и са ги паркирали я в Марина Диневи, я в Порто Карас, а защо не и на двете места. Четейки последните новини, относно последната придобивка на братята - Ferretti 830, ми стана ясно, че освен ако не изтупкате някоя Wally на пристана, нямате даже и шанс да ви забележат.

Също така е ясно, че ако искате да развивате нов бизнес и да захапете апетитна неразорана нива (пардон, ниша), където клиентите много-много не подбират цените, а гледат да се изтъкнат, яхтите не са за вас. в смисъл, че Venid, ICS, LZ Yachting, VIP Yachts, Яхтинг БГ, Роял Яхт, Яхтпойнт, Vexell Yachting,  и кой знае колко други, които даже нямат сайтове (Баси, че тия малко ли са?!?!) са ви изпреварили и сега за вас не е останало кой да представлявате.

Но можете просто да погледнете в бъдещето и да предвидите следващия хит. Започна се с мобифоните (скромно, а :), мина се през Ламбо-тата, сега на ред са яхтите. Кое следва? Ами хеликоптерите, разбира се!

Прочетете останалата част от тази публикация »

В блога отдавна се отдалечих от основните теми, които ме интересуват обикновено. Малко пиша за дизайн, нищо за спорт, а отдавна не съм писал и на мястото за влакове. Пиша за абсурдите наоколо и категорията Welcome to Bulgaria набъбна невъобразимо.
Но и серията за Shinkansen, доста ме измори и трябваше малко време, за да акумулирам отново необходимата енергия. Е, от октомври миналата година трябва да е било достатъчно :)
Сегашният пост нито ще е толкова дълъг, нито ще е за толкова бързи влакове. Представям ви "най-бавният експрес в света" - Glacier Express.

Това е частта от Швейцарската железопътна мрежа между Зермат и Сен Мориц (с разклонение до Давос) в Швейцарските Алпи (кликнете на снимката за пълен размер). Както и при тези за Shinkansen, това няма да е статия за един локомотив (или MU), а по-скоро линии със специфични особености (и специфични влакове по тях). Става дума за пътуване по 291 моста и през 91 тунела, което с модерен електрически локомотив трае седем часа и половина.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Днес ми писна от четене на предълги и претъпи коментари в блога.

Затова затрих част от тях - някой на известни блогъри, както и няколко хейтърски. Ако на някой му липсва коментара, да не се сърди - това е моят блог и на него има каквото аз искам. Демокрация няма, тук е частна собственост. Ходете да изразявате плурализма при Бареков. 

Ако случайно сте в Лондон и се разхождате по южния бряг, близо до моста Тауър, можете да посетите едно невиждано чудо - тунел, между Лондон и Ню Йорк, през който може да се гледа (е, не можете да се разходите по него). Очевидно идеята е много стара и представлява оптично устройство, което позволява да се вижда на огромно разстояние. През тунел например. Между Лондон и Ню Йорк! Нарича се Telectroscope.

Може да ви изглежда невъзможно, но през 1880 г. копаенето на тунела всъщност е започнало. Оптичното устройство също е било в разработка. В случай, че се чудите - да човекът, който е стоял зад идеята наистина е бил освидетелстван. Но сега 128 години по-късно - всичко е готово! Наистина.

Цялата история е тук, а аз май ще се уредя да видя даже Ню Йорк другия месец :)

^{via thecoolhunter.net} 

Днес си преглеждам сметките и виждам, че вече виждам на кого съм плащал. Браво!
One bug down! Many more to go!. А докато стигнем и до usability-то :)

Повече в оригиналния пост 

Не мога да се сдържа и да не пусна тук този коментар под статията в e-vestnik.

Горда стара планина,
Костов всичко ни обра.
До ней Дунава синей,
царя ни оправи брей.

Мила родино прекрасна,
мафията тук е частна.
Всеки лъже и краде,
Да живее БКП.

btw, какъв е всъщност лиценза на химна? А, погледнете и какво излиза в Гугъл за България (тук съм взел скрийншот, ако се смени) - няколко карти, герба, цици и дупета. Яко а?

Всяка сутрин на път за работа взимам колата и с Дани се отправяме на кратки пътешествие. Да я оставя в офиса и след това да закарам и себе си. За щастие не сме далеч. И поради това, че е малко трудно да се организираме сутрин, обикновено потегляме чак малко след 8:30. А и бавачката по принцип тогава идва.
Е, ако тръгнем така, пътуваме около 50 минути общо (разстоянието е 11.5 км, или с умопомрачителните 9.5 км/h средно). Пристигаме с прилично закъснение :) Преди да мислите, че скатаваме от работа, да отбележа, че и не си тръгваме навреме.
Е, днес се наложи да сме по офисите точно навреме - в 9. Значи, за да стигнем половин час по-рано, трябва да тръгнем половин час по-рано, правилно разсъждение нали?
Грешно! Тръгвайки в осем, пристигнах в офиса в 8:25 - само 25 минути път и вече плашещата средна скорост от 19 km/h.

Иначе казано - няма как да дойда навреме, освен случайно. Ако тръгна с няколко минути по-късно, пристигам с двойно повече минути по-късно, поради рязкото увеличаване на задръстванията след осем. А в лош ден времето може не да се удвои, а да се утрои съвсем спокойно. Може би мога да намеря правилното сечение, между малко по-късното тръгване и рязкото увеличаване на времето за път (примерно трябва да тръгвам точно в 8:12 минути), но тук стандартното отклонение достига спокойно половин час. Да не говорим за разликите в трафика между понеделник и петък.

Иначе казано, поради трафика си пилеем времето. Не само поради това че висим в задръстването, но и защото трябва да тръгваме ненужно рано, заради непридвидимостта. А времето най-малко ми се иска да пилея. Ах, метро, кога ще те построят, за да си планираме пътуването?

^{снимка сс joiseyshowaa}