Даниела и Михаил

Тези дни Първа Инвестиционна Банка обнови онлайн клона си. За което ми писаха вече две писма.
За съжаление обаче след излагацията с електронния подпис, сега налице е ново некадърно изпълнение. Имам чувството че банката върви назад във времето.
Новият софтуер е на ниво ранна алфа версия по отношение на ползваемостта. А сривовете показват и сериозни технически проблеми. Дани вече си загуби паролата - просто системата отказва да я възприеме.
Иначе казано - това ПИБ изобщо не трябва да го показва на клиенти!

Бях тръгнал да пиша подробно ревю, но Костадин Башев ме е изпреварил, затова просто прочетете неговото :)

Помните ли "Цифромания"? За хората около и над 30-те това ще да е първата истинска, българска (в онзи - негативния смисъл на думата) промоция. Не помня вече точните подробности - минали са повече от 15 години. Но смисъла беше, че се събираха едни числа (не цифри) от капачките на Пепси бутилките, и ако твоите съвпаднеха с тези, които се публикуваха в тогавашните централни всекидневници - хоп - печелиш. Хората решиха, че това е тото с по-голям шанс за печалба и се хвърлиха да купуват.
"Малката" уловка беше, че принципът на който се изтегляха числата, нямаше нищо общо със случайността и всъщност хората си бяха решили да раздадат примерно 5 награди и във всяка печеливша комбинация имаше по някое число, което го имаше едва на една бутилка.
Постепенно хората се усетиха и играта замря. Крайният резултат беше, че потреблението на Пепси скочи много, но за кратко. Задълго остана горчивият вкус у излъганите хора.

Fast Forward до 2008-ма. Човек би си помислил, че маркетинговите агенции ще са се научили да избягват подобни евтини трикове за моментно повишаване на продажбите. Да, ама не!
Идва нова промоция на Pampers. На опаковката на всеки продукт има отпечатани едни мечета. Събирането на огромен брой мечета (продукти за няколко стотин лева), ви носи играчка. Хубава играчка. И така - много майки събират мечетата.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Почти една година по-късно - втора серия. След като вече бяхме на двете места през миналата 2006-та (тук за хотела и тук за механата в Рожен), тази година се върнахме. Да, няма грешка - миналата е 2006-та, защото минаха седем месеца, докато тази статия ми отлежаваше в drafts. То поне отлежаването да беше помогнало на качеството… :)

Сега по-сериозно - щом като пак се върнахме там, значи си е струвало. Хотелът пак си беше ок, не се наложи да ползваме климатика и не знам дали е станал по-тих. Вероятно не е. Пак не ползвахме басейна, но закуската си я биваше, а и този път нямаше група от (мъжки) гръцки "туристи".
Всъщност едва ли хотелът е най-добрият в района. Но е забележително свободен при кратко предизвестие по празници, а това си е ценно качество за късно резервиращи като нас. а и е в града (за разлика от Медите например) и се ходи пеша. А и не е на централна улица. Ами като за два дни - перфектен.

Сега и за механата. Първо - сайт още не съм намерил, но явно и на човека (който движи нещата там) не му и трабва. Няма проблеми с посещаемостта, и защо да има при тези вкусотии.

Качеството на храната не се е влошило (то по-добро трудно може да стане) и ние напълнихме тумбаците бързо бързо. Добре, че има едни миндерчета, та можахме да се поизлегнем и да слегне храната преди завоите по обратния път.
И накрая пак да кажа - да не се бърка с хотел "Рожена" - мястото е - първата къща отляво! А как се стреснах като видях това, но за щастие не било нашата механа :)
P.S. сайт може и да няма, но телефон има - Благой Георгиев, Роженски хан, 088 535 60 58

Другата седмица пак сме на тези места…

Един от проблемите за преживяването на зимата (особено в северните страни) е намаленото количество на дневната слънчева светлина. Това може да предизвика т. нар. Seasonal affective disorder (SAD). Предизвиква се от хормонален дисбаланс, причинен от малкото дневна светлина през зимните месеци. Има различни начини за справяне с нея, но основният е излагането на ярка светлина.
Иначе казано - дългата липса на силна дневна светлина увеличава вероятността от депресия.

Повишената склонност на една група към депресия е директно свързана със склонността на членовете на същата към самоубийство. Точната честота е трудно да бъде установена, поради неточностите в класифицирането едновременно и на клиничната депресия и на самоубийствата като такива (особено в България). Но връзката е - повече хора страдащи от депресия - повече самоубийства.

И сега по дедуктивният метод - (част от) самоубийствата се причиняват от депресия, а (част от) депресията се причинява от намаленото излагане на силна дневна светлина. Иначе казано - по-малко светлина - повече самоубийства.

И сега стигаме до първото звено във веригата. Мутрите прекарват основната част от времето си зад тъмни очила (някой модели стигат до 95% намаление) и зад тъмни стъкла (на колите имам в предвид). Иначе казано те са постоянно в полярната зима. Слънчевите дни са непознати за тях. Това е естествено, имайки в предвид, че те трябва да са винаги ядосани и на ръба на избухването, но според горното, това би повишило и риска от самоубийство.

Е, въпросът е склонни ли са мутрите към самоубийство? Или както казваше Скалата в Southland Tales "I’m a pimp… and pimps don’t commit suicide!".