Ето "показанията" на читател, които той е споделил в amazon:
Библията не работи
4
Monthly Archives: септември 2008
Дайте си пин-а. Сега се подпишете?
Защо се подписваме на бележката от плащането с кредитна карта, защитена с PIN, при положение, че секунда преди това сме го въвели?
Аз нямам обяснение за това. В никоя друга (европейска) държава не са ме карали да се подписвам, ако имат устройство четящо чипа на картата. Защо тук?
Версии (валидни от горе-надолу):
1. Законът е забравил да се осъвремени с факта че има кредитни смарт-карти, които се оторизират с PIN;
2. Банките, раздаващи POS-устройствата са забравили да осъвременят указанията си;
3. Търговците, от параноя, искат и PIN, и подпис, а биха искали и кръвна проба, ако можеха. В полза на тази теория е факта, че на доста места освен пина, са ми искали по два подписа (визирам някои, но не всички, бензиностанции на OMV);
И така, поне мога да потвърдя или отхвърля първата. И така – Нормативната база на картовите плащания на територията на страната и издаването на банкови карти се определя от
Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи,
Наредба 3 на Българска народна банка за паричните преводи и платежните системи,
Наредба 16 на Българска народна банка електронните платежни инструменти,
Указания 16-10002-01, 16-11002-01, 16-11002-02 и 16-11002-03 на БНБ.
Наредба 16 (която изглежда най-релевантна) указва точно начина на авторизиране – PIN код е достатъчно условия – член 11 изглежда недвусмислен. Да не говорим, че всички дебитни карти си работят само с PIN.
Остават две хипотези – престараване на банките или престараване на търговците (умишлени или поради незнание).
И накрая – ако някой пита – не – не държа на колкото се може повече места да има копие от подписа ми. Също както и с ЕГН-то…
Edit: Калин, зададе този въпрос на блога на ПИБ и ето техния отговор:
В нормативната уредба на страната няма изрични предписания по отношение подписването на бележки при транзакции в търговски обекти.
Банките, които обслужват търговеца, дават различни изисквания към търговците.
По правило подписът е метод за идентификация. Пинът също е такъв метод. Няма причина да се иска 2 метода за едно и също плащане.
Поздрави,
Никола Бакалов, Директор дирекция „Картови разплащания”
снимка сс The Consumerist
Държавни (високи) vs. (ниски) местни данъци
Или "Как общината може да ремонтира всички улици за три години, без никой да плаща повече данъци!"
В много, много статии, икономисти като Георги Ангелов пишат ли пишат за това, как могат сериозно да бъдат намалени държавните данъци и най-вече безумно високите осигуровки (които не осигуряват даже и погребение, за съжаление).
Няма да се впускам в обяснения защо това трябва да стане и как има ресурс за това. Други хора могат по-добре да го направят и го правят.
Но според мен една на една основна част трябва да се обърне внимание – повишаването на местните данъци. Така ако след данъка върху доходите (10%), се свали и осигурителната тежест до 10%, то може местният данък да се повиши значително, без да се натоварят бюджетите на семействата.
Защо? Поради две причини:
Дневник, Дневник…
Че качеството на публикациите на Дневник и Капитал напоследък пада, е без съмнение.
Но че издънки, подобни на долната статия са недопустими – недопустими са.
Или Google Translate, го е пропуснал това :))
На всичкото отгоре в статията пише Reuters, Associated Press, а тя е преписана преведена от Bloomberg. Абе както каза един колега – най-лесното е да издаваш вестник, хващаш няколко преводачи и им даваш интернет и компютър. Готово. Даже и редактор не ти трябва…
Имението, с. Емен, Търновско, август 2008
След седмица на Камчия, бяхме решили да се пренесем за следващата на по планинско и по-тихо място. Избрахме "Имението" в село Емен, Търновско. За по-планинско, по-планинско е (без да е в планината), а за по-тихо, в сравнение с Камчия, не е (но Камчия не е по стандартите за шум на бг-черноморието :)
И така, ще го разделя на три части – настаняване, градина и обслужване.
В имението има няколко къчищки, разпръснати из двора, както и една, която е в един друг двор през две къщи нагоре по улицата. Като стая, ще опиша нашата – две легла, обща спалня.
Основното е, за съжаление в отрицателната категория – стаята е малка. Просто малка. Имате легло, две нощни шкафчета до него, много малко гардеробче – една вратичка, една много малка полу-масичка (ако има такава дума), завинтена за стената и шкафчето, в което е пъхнато мини-хладилничето. Това е. Няма маса, стол, бюро. За съжаление малкото гардеробче (една много гадна "екстра", която всячески се старая да избягвам), означаваше, че цяла седмица, дрехите ни си стояха по саковете. Неприятно ако имате повече от една-две нощувки.
За телевизора също няма място и той е закачен много високо на една стена (почти на тавана) в много неудобна за гледане позиция. Е, да не сте там да гледате телевизия, я! Всичко това ме учуди – при наличието на такова голямо дворно място, да се пести от размера на стаите.
Минималният размер на стаята означаваше, че и попаднахме в първата стая, в която бебешкото легълце блокираше врата – в този случай половината от тази на банята. Просто нямаше друго място за него.
