Даниела и Михаил

Коментара под статията за една табела в Брюксел, дава много интересен линк:

България според ирландците (на шега разбира се) – Кликнете тук

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Най-после (след повече от година и половина чакане) първият албум на Sharleen Spiteri от Texas е в iPod-a ми. Очакването беше дълго, но като се има в предвид, че Тексас са едната от двете ми любими групи (с поне три албума, за да изключим "еднодневките") си го изчаках търпеливо. Тексас (със седем албума за 16 години не са точно възможно най-продуктивната група) и това забавяне (три години след последната им студийна работа) беше очаквано.

Албумът има смесени отзиви. Повечето, незнайно защо го сравняват с Rockferry на Duffy. Албумите не си приличат, но сингълът на Шарлийн All The Times I Cried приличал по звучене на Mercy на Duffy. Е, да, когато си правиш албума две години, може да те изпреварят в ретрото…
А иначе албумът е със 100% шейсетарско звучене. Много е ретро и това приляга на гласа на Шарлийн. Освен това става и за силно слушане (което не може да се каже за всичко). Това е мой тест за (почти) всички албуми, който много малко минават – ако може да го увелича силно и да го изслушам целия, значи става. Този става (btw Rockferry – не). Определено няма да е основополагащ на нова ера в музиката. Но дава чудесни (няма и) 40 минути. Различен от всичко на Тексас и все пак допълващ го.

5 от 6, силно препоръчителен.

Можете да го намерите в Amazon или.. хмм… тук. Дано както и с всички албуми на Тексас, да има и доста (и добри) B-sides. Първата вече е факт :)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Ако някога се заинтересувате от покупка на фотоапарат и питате някъде за съвет, веднага ще се появи някой който да ви говори, за това, че най-важното било "задапаратното устройство" (още примери много).
Да оставим настрана очевидният снобизъм на подобни "разбирачи", ясно е че те се причисляват към перфектните ЗАУ-та (както си ги наричат). Още по-интересно е, че същите снобари обичат и да се изявяват с доста качествени "апаратни" устройства.

Накратко истината е, че това е пълна глупост!!!

Преди месец, аз смених наличния две-годишен Lumix FZ-30 с Canon EOS 450D (още). Накратко за незапознатите с моделите – от върха на любителските апарати преминах на дъното на огледално-рефлексните.

И разликата не закъснява. Първо да отбележа, че Panasonic-a си беше добър апарат. Имаше отлична оптика, зашеметяващо оптично приближение. Но страдаше лошо при слабо осветление.
Е, макар че купих най-ниския клас digital SLR, и макар че ЗАУ не се е сменило (за сведение на снобите), снимките се промениха. Основното е, че снимки които преди просто не можех да направя, сега мога. Справка горната снимка, която снимах без статив (и без проблем). Освен това много по-често снимки, които бяха просто "приемливи", сега стават "много-добри" към "отлични".
Но апаратът ме кара и повече да мисля. Макар, че има full-auto възможности, ползването на P, A или S модовете изисква поне минимални настройки. Което (ведниж като свикна) може би даже ще е добре, защото ще ми дава няколко секунди да помисля за снимката, преди да насоча и щракна. А това обикновено подобрява резултатите.

Иначе казано – по-добър апарат – по-добри снимки.

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Сивото небе от вчера добре контрастира със светлите блокове в Младост. А двойната дъга е добро допълнение…

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Не четете отговорите предварително. И не го взимайте на сериозно :)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter