юни 20
Докото трупам впечатления от Лондон и едва-едва пиша по нещо тук, с помощта на вездесъщия 2cyr.com, засега предимно трупам чернови.
Но днес чета как Юрий Александров е писал в MamkaMu една статия, която не мога да не линкна директно – "Свастиката vs. сърпа и чука? Не! Заедно в ъгъла".
Тия дни Литва взе едно достойно, макар и доста оспорвано решение. Публичното излагане на нацистки и съветски символи вече е престъпление. Приравняването на двете тоталитарни идеологии е съвсем логично за такава страна, изпитала на гърба си “защитата” и на руските и на немските танкове. Съвсем логично е и за непредубедения читател, запознат със социалните експерименти и престъпления на двата режима, донесли смърт и страдания на милиони хора.
Останалото – тук.
P.S. Само човекът е забравил да посочи достоверен линк към новината, затова аз го давам – http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7459976.stm
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
юни 12
от Михаил през 2008 в Пътуване
Е, това го знаем вече от жк. Люлин :)
Но крановете за водата в лондонския ми (иначе прекрасен и изобщо не евтин) хотел ме докарват до лудост. Цивилизация ли? През 21-ви век, тези които ни се смеели, че си честитим банята (което отдавна не правим) си мият ръцете по този примитивен начин.
Значи двата крана се ползват така – пълните мивката (запушена естествено) от двата крана, после си топите сапунените ръце вътре и без да изплаквате, си ги бършете с кърпата. Btw, така си мият и чиниите (яко а?)!
Добре, де – това го разбирам – но как да си измия зъбите?
За да са уверени, че не можете да използвате крановете (даже само студения) по нормалния цивилизован начин, са сложили проклетиите само на 4 сантиметра от мивката (премерих ги).

Добре, че ваната е на няколко сантиметра от мивката и (О боже!) има нормален смесител. Успявам да си измия зъбите и ръцете нормално (и малко неудобно).
Да благодарим на туристите за (половинчатото) цивилизоване на цивилизаторите!
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
юни 10
от Михаил през 2008 в Пътуване
Здравей, Лондон!
Отново съм тук и обикалям парковете :) В центъра вече няма нови за мен, този път ще съм из покрайнините…
Започва се с кацане на терминал 5 и безболезнено пътуване към центъра с метрото. Картата или е поскъпнала или този път съм взел по-пълно покритие (което значи, че миналите пъти съм се возил полу-гратис), защото вместо £27-28, колкото помня, ми взимат £44.60.
После веднага научих няколко неща, които или са ми убегнали преди или съм позабравил от последното ми идване.
- Шофьорите на автобуси могат да изкарват от £500 нагоре (на седмица). Сега да чуят софийските :)
- В парковете в неделен ден е ужасно пренаселено. И поне половината хора не говорят английски. За някой явно е кофти, но според мен е много приятно да има толкова култури на едно място. Всъщност именно това най-много харесвам.
- Големите магазини отварят в неделя в 12 часа и пред тях преди отварянето… се образуват опашки.
- Хората са… любезни (това всъщност е май навсякъде освен често у нас).
Mind the gap! На второто чуване вече дразни. Доста ще има да си усилвам iPod-а за да го заглуша :) Да не говорим, че го казват на произволни спирки – някъде където спира влака е малко по-високо или по-ниско от перона (защо просто не са ги изравнили). Май ако влакът е над – казват "Mind the gap"а, ако е по-ниско – не. Но трябва по представително проучване :) Имам още почти три седмици за това.

Днес – изминато разстояние пеша – едва 12.2 километра (ранното ставане ми е изпило силите). Утре ще наваксвам…
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
юни 10
Ако някой не я е видял вече, препоръчвам силно да прочетете тази статия на Лидия.
заетост +
Не зависимо дали работиш с ръцете или с ума си, дали си служител или самонает, когато работиш дълги часове на ден, нямаш време и сили да се замислиш за ставащото по-далеч от работното ти място, дома ти и кафето/кръчмата, в които се отбиваш.
Останалото в нейния блог.
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
юни 06
Вчера писах как пазарът на жилищата в София (а и май в цяла България), е загубил всякаква нормална връзка с икономическите показатели, които измерват този пазар в нормалните страни.
[тук градя върху предишната публикация, така че ако не сте я чели, можете да започнете оттам]
Но защо тогава все още някой купува?
За да се опитам да намеря отговор, трябва първо да разгранича купувачите на два основни типа – инвеститори и живеещи. Мотивацията на двете групи обаче е коренно различна.
Инвеститорите
искат да спечелят. В момента, в който те решат, че инвестицията не е достатъчно доходна, те биха отишли на друг пазар (продавайки имота си). Сега да зададем вторичния въпрос – "Как може да се спечели от притежаване на недвижим жилищен имот?"
Най-общо – по два (три) начина:
Прочетете останалата част от тази публикация »
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
Последни коментари