Няма начин да стигна навреме

Всяка сутрин на път за работа взимам колата и с Дани се отправяме на кратки пътешествие. Да я оставя в офиса и след това да закарам и себе си. За щастие не сме далеч. И поради това, че е малко трудно да се организираме сутрин, обикновено потегляме чак малко след 8:30. А и бавачката по принцип тогава идва.
Е, ако тръгнем така, пътуваме около 50 минути общо (разстоянието е 11.5 км, или с умопомрачителните 9.5 км/h средно). Пристигаме с прилично закъснение :) Преди да мислите, че скатаваме от работа, да отбележа, че и не си тръгваме навреме.
Е, днес се наложи да сме по офисите точно навреме – в 9. Значи, за да стигнем половин час по-рано, трябва да тръгнем половин час по-рано, правилно разсъждение нали?
Грешно! Тръгвайки в осем, пристигнах в офиса в 8:25 – само 25 минути път и вече плашещата средна скорост от 19 km/h.

Иначе казано – няма как да дойда навреме, освен случайно. Ако тръгна с няколко минути по-късно, пристигам с двойно повече минути по-късно, поради рязкото увеличаване на задръстванията след осем. А в лош ден времето може не да се удвои, а да се утрои съвсем спокойно. Може би мога да намеря правилното сечение, между малко по-късното тръгване и рязкото увеличаване на времето за път (примерно трябва да тръгвам точно в 8:12 минути), но тук стандартното отклонение достига спокойно половин час. Да не говорим за разликите в трафика между понеделник и петък.

Иначе казано, поради трафика си пилеем времето. Не само поради това че висим в задръстването, но и защото трябва да тръгваме ненужно рано, заради непридвидимостта. А времето най-малко ми се иска да пилея. Ах, метро, кога ще те построят, за да си планираме пътуването?

снимка сс joiseyshowaa

Чао на Ping Xchange

От няколко седмици, на блога сложих малкото widget-че на  Ping Xchange. И сега… го махам.
Какво научих за това време. на думи звучи добре, описали са го привлекателно. Проблемите обаче са много:

  • За начало – много малко участващи. това е малко като омагьосан кръг, но просто трябва да си го оправят този проблем.
  • Никаква връзка между моето съдържание и линковете. Най-вероятно има две причини – малкото участващи ("стотици блогове" друг път!), но вероятно и лоша реализация. Но – напълно нерелевантни връзки. Следователно и не особено полезни на читателите. Може би има връзка и измислената "категория" на блога (има избор от шест). Краен резултат – лоши линкове.
  • Ужасно стари и повтарящи се линкове. Това "РУМЕН ПЕТКОВ ПОДАВА ОСТАВКА" го виждам за сто и някой си път. И е на два месеца сигурно. И няма връзка с моята статия. Всъщност като гледам май няма линк на по-малко от месец?!?
  • Следва следващата причина…[затаен дъх] – некадърна реализация; Кликам на прочутото "РУМЕН ПЕТКОВ…." и отивам на страницата с "новината". Там – widget от Ping Xchange (естествено) и сега.. да ги сравним с моя:


Нещо да ви прави впечатление? Линковете са еднакви. В две съвършено различни статии. Иначе казано за измислената категория (онази с избора от шест при регистрацията), ви подават еднакви линкове. Релевантност my ass! За капак на самата статия за Румен Петков има линк към… статията за Румен Петков. Некадърност във висша форма.

И накрая – безполезност. За времето, когато го ползвах имам… 0 (нула) входящи посещения. Иначе казано – аз показвам връзки, но връзки към мен, не се показват (нищо чудно, като се има в предвид че се показват няколко еднакви навсякъде връзки и не се сменят с месеци).

Накратко. Не слагайте тази недомислица, поне докато не излезе от ранната си алфа версия (ако някога излезе).

Дотогава – край.

Никой не е длъжен да произвежда евтино, за да храни чуждите деца

Обичам такива сайтове като Горичката. Чета ги, макар че много често не съм съгласен с тях. Но поне ме провокират да мисля и да си имам мнение. Ето днес са публикували поредната си статия срещу биогоривата, в която ги обвиняват в причинители на световен глад.
За щастие, като не-екстремистки настроени еко-мислещи хора, са посочили и различно мнение по въпроса. Затова и ги чета. А и мога да предложа и моето скромно (покрай това на капацитети като Жан Циглер) мнение, а именно, че:

1. Някой държави не могат да произвеждат достатъчно храни, за да се изхранват и
2. Някой държави не могат да спрат неконтролируемото нарастване на бедното си население.

И двата проблема обаче не са глобални. Ще забележите отчайваща разлика между Бангладеш, Афганистан, Буркина Фасо, Мароко, Сенегал и Камерун (посочени като страни с проблеми) и Бразилия, САЩ и Канада, които са посочени като най-големите производителки на биогорива. Досега държавите от първата (да я наречем Бангладешка) група, можеха да покриват недостатъците в хранителният си баланс, чрез използване на излишъците от производството на страните от втората група. А те поради произвеждания голям излишък обричаха собствените си фермери на бедност.

Сега обаче, поради покачването на цените на петрола, предизвикано от нарастването на търсенето в световен мащаб (преди да обвините по навик САЩ, прочетете това и това), фермерите в развитите имат алтернатива. Вместо да са на дъното във всички класации по доходи, те могат да произвеждат на част от площите си и нещо друго, носещо им добри приходи – суровини за биогорива. А на останалото място да произвеждат храни точно толкова, колкото се търси на пазара. Но не повече. И с изчезването на свръхпредлагането на храни, изчезна и изкуствено ниската им цена.
Проблем би настъпил, ако цената на горивата продължи да расте обаче. Тогава все по-изгодно би станало производството на горива и все по-малко храна би се произвеждала. Така може да се стигне го момента, че всяка страна може да не успее да задоволи хранителните си нужди. Засега обаче това не става, нито има такава опасност. Всички страни главни производителки на биогорива, съвсем успешно се справят с изхранването на собственото си население. А и при нужда всяка страна може да регулира този баланс лесно (ако има желание, за справка – Япония)

Continue reading

Един спокоен град

Тези дни пътувах до Загреб и Сараево. За Сараево малко по-късно, но сега за Загреб.
Загреб е не много голям (според WikiTravel е около милион жители) град. Грубо по мои самолетни и автомобилни наблюдения е обаче като територия грубо колкото София.
Това означава, че градът е бил планиран внимателно, опасан е с широки булеварди и са предвидени много зелени площи. Видно е, че в периода след Втората световна война градът се е разпрострял значително извън тогавашните по-стари сгради в центъра. Но освен внимателното планиране прави впечатление и друго – многото свободно място в града. До всеки булевард има голяма зелена площ, отвъд която е тротоара и след още една зелена площ има сгради. Обикновено има и по някоя велоалея. Да има много, аз се сдобих с цяла карта на тях и се замислих как би изглеждала такава карта в София – една карта на града с една чертичка от хотел Родина до Княжево.
На повечето от тези зелени площи могат да се построят много много сгради. Но очевидно ако им трябват нови такива, те се строят отстрани на съществуващите, не между тях. Не че няма нужда от ново строителство, но просто общинският съвет явно е друга порода. И така градът е просторен и предлага страхотното чувство, че можеш да дишаш спокойно.

Continue reading

ПИБ – връх на наглостта!

Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ , пред в."БАНКЕРЪ" ("Банкеръ"  17 май 2008 , 7 стр.)

Решихте ли вече проблемите с информационната система на ПИБ?
- Информационната ни система работи безупречно. Това се отнася вече и за ИНТЕРНЕТ банкирането. Ние се извиняваме за причинените неудобства на клиентите, ползващи виртуалния ни клон, и ще намерим начин да ги компенсираме.

Източник

Според мен това е върха на наглостта при списък с проблеми, които съм написал в списък, по-дълъг от о*** ми работа. Госпожо Георгиева, докато вие се правите на животното от снимката, клиентите ви ще избягат при някоя кенийска банка (без да ги обиждам, в момента най-вероятно интернет банкирането им е по-добро).

Снимка сс kabils