Даниела и Михаил

Всъщност темата дойде от един друг въпрос, който беше зададен в едно предаване по BBC - "морално ли е да подарим свободата на един народ или той трябва да си я извоюва?". Този въпрос би предизвикал безкрайни дискусии ако бъде зададен на подходящото място. Трябва да се засегне именно способността на една група хора да се управляват, когато те все още не са доказали способността за това. И дали тези хора са способни да се уважават и да бъдат достойни за уважение.

А изпитаният емпиричен подход ни показва множество примери и в двете категории.

От едната страна са държавите с "подарена" свобода. Държави, в които предишните "завоеватели" са се оттеглили по своя воля, оставяйки "поробените" да се управляват сами. Може би просто им е писнало, може би просто са се усетили, че не си струва. Примерите са много. Има един цял континент който е жив пример. Това е "забравеният континент". Държавите, където при наличие на никакви или съвсем незначителни освободителни движения, колонизаторите се оттеглят и оставят населението да се самоуправлява. Африка.
Дали това оттегляне, днес половин век по-късно е било правилно още се спори. Дали управлението на тогавашните европейски колонизатори е било справедливо и винаги хуманно? Не.
Но дали положението се е влошило оттогава? О, да! Показаха ли се тези "свободни" народи способни да се управляват? Определено не! Те замениха едни "тирани" с други. Всички тези държави постепенно намериха нови диктатори и ако отхвърлят един от тях, на негово място просто се появява нов. Пропастта между тях и свободните демократични държави е зайнала и от "освобождението" се разтваря все повече и повече. Африка е един, но не и единствен такъв пример - такива има и в Латинска Америка, Азия и… Европа (за това малко по-късно).
Нека обединим тази група под един общ признак - Освобождението или "демокрацията" е постигнато с (почти) изцяло външни фактори и минимална вътрешна намеса.

В другата категория са държавите в които "освобождението" е постигнато самостоятелно, след вътрешни еволюционни процеси и (макар понякога под влиянието на външни фактори) е резултат на вътрешни усилия. Прочетете останалата част от тази публикация »

Тази неделя нашият (много, много голям) блок организира пролетно почистване. Малко ме е срам да кажа, но ние не участвахме в него. Но разходката на десетмесечно бебе, донякъде ни извинява. Но имаше много добра организация, бяха осигурени инструменти, разлепени обявления и доста хора се включиха. Всичко това както бяхме "насърчени от общината", под мотото "Чисти с мен" (неясно кой е "Мен" но може би е "The Man!" ББ, както и да е - хората от блока си бяха сами :)

Макар и без Мен-а, хората изчистиха съвестно. Събраха торби с боклук, почистиха и таваните и мазетата, а и градинката зад блока, която е собственост на общината, но която общината никога не е почиствала. И в която няма нито едно кошче. Хората изчистиха боклуците, обраха многото трева, обрасла по алеите и струпаха всичкия боклук до контейнерите за смет.
А защо не В контейнерите? Защото те вече са пълни с боклука на хората от уикенда. Защото любимите концесионери на район Младост не събират боклука в събота и неделя.
И какво стана след това? Ами вятъра (с помощта на любимите улични кучета) разнесе боклука обратно. Никой не го извози. Тази сутрин малката тревна площ пред блока е осеяна с боклук. Даже е по-зле, отколкото преди почистването. Направо ми стана жал за хората, които отделиха повече от половин ден да почистят общинската площ. Общината, така щедро рекламирала кампанията си (кой ли е получил поръчката за "заснети видео и радио клип, разлепени са 5 хиляди плаката и 12 хиляди
обръщения към софиянци и са изработени шапки и тениски с логото й"?), не свърши основното - да извози събрания безплатно от гражданите боклук.

Иначе казано:

1. Общината изготвя една скъпоструваща кампания;
2. Хората чистят ангария общинските площи, за които на общината не и пука, макар че е задължена по собствената си наредба да поддържа;
3. Общината не върши малкото, което и е останало - да осигури извозването на събраното;
4. Болкука е разпилян и мръсотията е повсеместна. Общината би трябвало да се глоби сама себе си;
5. Хората, които чистиха на добра воля, вероятно за последен път участваха в подобно мероприятие. Мизерната организация ги е отказала.

Или по-просто: Общината, която е прибрала такса смет, занемарила си е собствените задължения и се занимава само с показни мероприятия, е потънала в мръсотия от горе до долу. Буквално и преносно. За даване на сладки обществени поръчки на наши хора е най-отпред, но когато даже и малко работа трябва да свършат мутрите концесионерите, никой не може да ги накара. Нито се и опитва, както е видимо от кашата с новите договори за чистене.

И накрая коментарът на greenday под статията на За Града:

^{Снимка: Индимедия}

Повечето писания за найлончетата се съсредоточават върху използването им за найлонови торбички. Има даже и петиция за забраната им. Ако искате я подпишете. За мен е безсмислено, защото за разлика от английските петиции например, които са официални и ви гарантират отговор, тези нашите са си просто много писане за нищо. Е, какво да се прави - трябва да се организира законодателна промяна, която да задължава институциите да се съобразяват с официални петиции, включително и онлайн подадени. Ако някога интернет разбиращи политици дойдат на власт, ще им пиша това предложение.

Но аз се отплеснах. Та за найлончетата. Колкото и да ме дразнят найлоновите торбички, поне намирам причина в тяхната употреба (размер, ниска цена, прилична здравина). Но има едни други найлончета, чието предназначение изобщо не разбирам. Найлончетата в които са опаковани списанията.

Според мен това е едно 100% българско изобретение. Пътувал съм доста из Европа и никъде не съм виждал подобно нещо. Напротив - навсякъде списанията не само, че не са опаковани, ами и са оставени на възможно най-удобното място, за да можете да ги разгледате. Изключение е единствено хард порното, което е в непрозрачни пликчета. У нас то си е на показ. Но най ме удивляват новите списания - пускаш ново списание и се надяваш някой да го купи само заради (малката видима част от) корицата. Ами новина - няма да стане!

Така списанията си отрязват сами потенциалните клиенти. Като не мога да разгледам списанието, едва ли ще го купя (освен малкото на които съм станал редовен читател). Според мен тук причината е в изконните български страхове - както знаем българинът най-много се страхува от две неща - да не настине и да не се мине. В случая - да не би някой да прочете малко от списанието, без да си плати. Ех, мозък, мозък… А колко ли пропуснати приходи от това че хората просто не купуват изобщо…?

Ето как изглежда нормална сергия със списания в нормалния свят:

Колко списания са "запазени от неоторизирано четене". Ами николко :). Ето и България - не че се вижда, но ние си знаем - всяко списание с корична цена по-голяма от цената на найлончето е "защитено". За да си стои задълго на сергията.

Тук дори няма да споменавам екологичната страна на въпроса - има си други да коментират това. А най-интересното е, че и книгите на Славейков ги опаковат така.
Е, аз котка в чувал не купувам…

^{Снимки сс Pirate Alice и сс ZioDave}

Не мога да не спомена днешният Дилбърт [кликнете за пълен размер]

^{Нагло откраднато от dilbert.com
Дано никой не ме издаде :)}

Някак между капките на МВР "скандала" мина новината, че децата ще тръгват на училище от шест годишни.
В началото се зачудих дали това е отбясък от славното минало?

Чета как "През последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат". Направо се потрисам от интелектуалния напън. Няма и намек за разпръскване на учебната програма - просто дърпаме всичко с година напред! Направо "с всички сили - пет за четири!" (това е петилетката разбира се)

Естествено всичко това са глупости. Но ето сега проблем с детските градини няма - хоп и с един замах четвъртите групи изчезват! Местата за първа група се увеличават с една четвърт! Ура! Ура! Да живей!

Ето - мъдро държавническо мислене! Разбира се - за сметката на една година от скъпоценното детство на децата.

Аз предлагам на зам.-министърът на образованието Кирчо Атанасов да му се съкрати животът с една година - за да може да говори от личен опит поне.

P.S. За съжаление горното е истина, нищо че точно днес го публикувам…

^{снимка сс fyunkie}