Даниела и Михаил

Почти една година по-късно – втора серия. След като вече бяхме на двете места през миналата 2006-та (тук за хотела и тук за механата в Рожен), тази година се върнахме. Да, няма грешка – миналата е 2006-та, защото минаха седем месеца, докато тази статия ми отлежаваше в drafts. То поне отлежаването да беше помогнало на качеството… :)

Сега по-сериозно – щом като пак се върнахме там, значи си е струвало. Хотелът пак си беше ок, не се наложи да ползваме климатика и не знам дали е станал по-тих. Вероятно не е. Пак не ползвахме басейна, но закуската си я биваше, а и този път нямаше група от (мъжки) гръцки "туристи".
Всъщност едва ли хотелът е най-добрият в района. Но е забележително свободен при кратко предизвестие по празници, а това си е ценно качество за късно резервиращи като нас. а и е в града (за разлика от Медите например) и се ходи пеша. А и не е на централна улица. Ами като за два дни – перфектен.

Сега и за механата. Първо – сайт още не съм намерил, но явно и на човека (който движи нещата там) не му и трабва. Няма проблеми с посещаемостта, и защо да има при тези вкусотии.

Качеството на храната не се е влошило (то по-добро трудно може да стане) и ние напълнихме тумбаците бързо бързо. Добре, че има едни миндерчета, та можахме да се поизлегнем и да слегне храната преди завоите по обратния път.
И накрая пак да кажа – да не се бърка с хотел "Рожена" – мястото е – първата къща отляво! А как се стреснах като видях това, но за щастие не било нашата механа :)
P.S. сайт може и да няма, но телефон има – Благой Георгиев, Роженски хан, 088 535 60 58

Другата седмица пак сме на тези места…

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Един от проблемите за преживяването на зимата (особено в северните страни) е намаленото количество на дневната слънчева светлина. Това може да предизвика т. нар. Seasonal affective disorder (SAD). Предизвиква се от хормонален дисбаланс, причинен от малкото дневна светлина през зимните месеци. Има различни начини за справяне с нея, но основният е излагането на ярка светлина.
Иначе казано – дългата липса на силна дневна светлина увеличава вероятността от депресия.

Повишената склонност на една група към депресия е директно свързана със склонността на членовете на същата към самоубийство. Точната честота е трудно да бъде установена, поради неточностите в класифицирането едновременно и на клиничната депресия и на самоубийствата като такива (особено в България). Но връзката е – повече хора страдащи от депресия – повече самоубийства.

И сега по дедуктивният метод – (част от) самоубийствата се причиняват от депресия, а (част от) депресията се причинява от намаленото излагане на силна дневна светлина. Иначе казано – по-малко светлина – повече самоубийства.

И сега стигаме до първото звено във веригата. Мутрите прекарват основната част от времето си зад тъмни очила (някой модели стигат до 95% намаление) и зад тъмни стъкла (на колите имам в предвид). Иначе казано те са постоянно в полярната зима. Слънчевите дни са непознати за тях. Това е естествено, имайки в предвид, че те трябва да са винаги ядосани и на ръба на избухването, но според горното, това би повишило и риска от самоубийство.

Е, въпросът е склонни ли са мутрите към самоубийство? Или както казваше Скалата в Southland Tales "I’m a pimp… and pimps don’t commit suicide!".

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Тази седмица намерих време да прочета (вече не) новия Капитал Лайт едва във вторник. Вече не ми е първото четиво от вестника, а и нямах много свободно време през уикенда. И каква ми беше изненадата, когато съвсем в началото (на 12-та страница и за съжаление едва втората със полезно съдържание), в рубриката "Постинг на седмицата" – (откъс от) нашата публикация "Пролетно почистване… По софийски" (кликнете за пълен размер).

Първо да благодаря на dzver, защото нещо ми подсказва, че ако не беше линкнал насам, нямаше да сме "постинг на седмицата". Ние сме малко встрани от блогочетящата публика.
После да благодаря и на редакторите на Лайт, които ни сложиха там, въпреки негативната ни статия за последните развития там. Те показаха, че са достатъчно професионалисти, за да не се приемат критиката лично. А аз все още стоя на мнението си, че тази седмица имаме даже по-добри публикации (като тази например).

И накрая един въпрос:

Отдолу на блога има един интересен линк:

Той води до лиценза, при който могат да се ползват нашите публикации, а именно "Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5".

И така – в съкратения си вариант то се състои само от три условия:
Можете свободно да споделяте, да ремиксирате, но Съгласно следните условия:
Признание.
Некомерсиално.
Споделяне на споделеното.

И как успяха да нарушат цели две трети от тях?
Първо – изрично е упомената некомерсиалността на "споделянето" (а Капитал е комерсиално издание), тоест нарушена е втората точка. Освен това никъде не е посочено задължителното изявление, че текстът може да се разпространява при горните условия (тоест, че не е собственост на Капитал).

Интересното е, че и двете прегрешения, можеха да се решат изключително лесно с един прост мейл, в който да разрешим такава публикация (или да се уговорим как точно да се посочи лиценза). Но никой не се е свързал с нас.
Другото интересно нещо е, че аз имах точно такива подозрения за тази рубрика и даже имам една чернова за това как се копира от блоговете за запълване на комерсиално съдържание, която така и не стигна до публикация. Е, сега подозренията ми се потвърдиха.
За съжаление даже и свободното за копиране, често не се копира правилно.

Е, все пак – имаме си "постинг на седмицата" :)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Поредният строеж. И три дървета по-малко. Как падна първото – на филмче. Дали имат разрешение? Едва ли. Хубавата зелена площ с прекрасни дървета вече я няма. Нищо ново.

Но пък начина на премахване на дървото беше новаторски за мен.

Happy Earth Day everyone!

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter