Накрая и ние признаваме Косово

Крайно време беше да потвърдим един общоизвестен факт. Добре е, че го направихме заедно с други две съседни на Косово страни. Интересно ми е как ще го съобщи президента, който в едно недалечно време, пишеше писмо в подкрепа на Милошевич…

Ето ни и на страницата с останалите страни

Кликнете на снимката за последната версия:

Light-s off!

Капитал Лайт става все по-скучен. Не знам защо, но в последно време, става все по-зле. Скуката струи от страниците. Разбирам, че не може да се получи сериозно и добро Lifestyle списание за 2 лева, заедно с основния вестник. Макар че и тези неща не се издържат с цената на сергия, а с реклама. Но ако не могат да напълнят 40 страници с качествено съдържание, по-добре да ги направят 20, но добри.

В момента (последният брой) Лайт е на 40 страници. От тях 13 са реклами. Много от останалите са статии под формата на реклами. Остават интервютата и представянията на събития. Но поне те да бяха ок.
"Темата на броя" – колекционирането е представена кофти. Колекционерите не са особено интересни, да не говорим за колекциите. Ако по темата не сте открили интересни хора и истории – сменете темата. Не правете половинчати неща!
Темата за жените от предишния брой е още по-зле. Под една дълбокомислена статия за "23 неща, които промениха живота на българката през последните двайсет години"  има поне нещо интересно – коментарите. Ето един от тях (коментиращ текста "Кари Брадшоу – Която живее в Ню Йорк, практикува много секс, има планини от обувки на Маноло Бланик и при това се издържа само от една колонка седмично във вестник."), на Miro Hero:

Верно е глупава статията. Съгласен съм за някои неща, като съдомиялната например. Но не си мислете че "Сексът и градът" имат нещо общо с действителността. Филмът е типичен пример за "културен империализъм", тази маркетингова стратегия се преподава даже в учебниците по икономика в Америка /учил съм го/. В живота сама жена на 35 най-вероятно прави секс веднъж на 6 месеца. И най-вероятно с някой чичко на 70-80 и много виагра, или ако е късметлиийка – с мексиканец или руснак. Просто никой свестен американски мъж няма да се занимава с нея, ако тя вече няма зад гърба си солидно много пари, или не е безумно красива и на 22 години. Също така, тя ще трябва да се скапва от денонощно бачкане, за да си плати квартирата в Манхатън, такситата и дрехите, което автоматично означава, че няма време за секс :). За една колонка във вестник не плащат кой знае колко. Това е реалността. Познавам неомъжени жени, които изкарват достатъчно за чанти "Прада", но и работят сериозно много. И не се спукват от секс, щото просто няма толкова много подходящи мъже. Хубав, млад, работлив мъж /няма нужда да е богат/ в Америка най-вероятно е "ангажиран" още от времето на средното си училище. Ако му се е разминало тогава, някоя китайка ще да го е забърсала в колежа. И веднъж докопан, той няма шанс да бъде оставен със свободно време, за да срещне друга жена :)

Интервютата вече ме потрисат. В последния брой има едно с жена на име Галя Дзаннато. Очевидно, за да получиш интервю, просто трябва да имаш интересно име. Защото тази жена (да ме прощава) но просто не е интересна. Със същия успех (и качество на съдържанието) мога да интервюирам повечето си познати. Ако интервюирате метачка от улицата, ще се получи по-интересно интервю, повярвайте ми.
По добре вместо тази рубрика "Другото лице", да бяхте оставили старото "Постинг на седмицата", където копирахте някой пост от блог (дали разрешено или не не знам). И без това сега имате две интервюта "по шаблон", заедно с "Лицето", което едвам се чете. Макар че и как това се кичи с титлата "Постинг на седмицата", не ми е ясно (нищо лично към авторката, имам предвид подбора).

Засега единствено ревютата се удържат на ниво, но докога ли? А и ако само те ще останат, по-добре да чета "Програмата".

iPod на ремонт


След две години яко слушане, iPod-ът (30-ката, не малкото Shuffle-че) замина за ремонт. Още от няколко месеца, всеки път когато си пусна FM-трансмитера (а това е обикновено по два пъти на ден), ми се струва че слушам моно.
И миналата седмица, шефът ми си купи един Harman Kardon Go + Play, (ревю тук). И ми даде да го потествам за няколко седмици. И аз научих две неща:

Първо – звука на Harman Kardon-a e умопомрачителен! Нищо общо със звука, който получавам, когато вържа iPod-a към едно Sony през 3.5mm жак за слушалки.
Второ – dock конекторът ми не подава звук на десния канал. И за разлика от трансмитера, който това го преобразува в моно на двата говорителя Harman Kardon-a си свири само с лявата колона.
Тъпо!

Сега го дадох на сервиз, да видим дали е оправяемо, а и да тествам сервиза. Ако го оправят на приемлива цена, ще продължа живота му. Ако не – оставям го за слушане със слушалки, а ще купя един 80GB Classic. Тук го продават за 509 лева в момента, но в EBay е $269 с доставката :)

А и Harman Kardon-a си заслужава. В магазина е 570 лева, но в интернет е $230 без доставката. За мен обаче преносимостта е много важна и май че се спра на Logitech Pure-Fi Anywhere. Ще ми излязат мизерните $95 с доставката…

Коланите и детските столчета

Едно от нещата, на които обръщам внимание в последната почти година, е как детското столче е привързано към седалката, и как детето е привързано вътре.
Забелязвам, че приятелите ми, иначе интелигентни хора, обръщат пренебрежимо малко внимание на това. Примери:
- детето ми се измъква от коланите (иначе казано – не са достатъчно стегнати)
- столчето (група 0) е пристегнато само отдолу – изцяло погрешно поставяне)
- дете на 4 години пътува със седалка (подложка само) от група 3, пристегнато само с колана за възрастни.
ако разпитам и останалите ще получа и други примери. Забележително пренебрежение към следването на общо взето прости инструкции, които в важният момент могат да бъдат разликата между животът и смъртта и между леките наранявания и тежката инвалидност. На собственото дете. Просто му дайте шанс. Възможно най-добрият. Ползвайте правилната за ръста и килограмите седалка и я ползвайте правилно. Изобщо не е трудно.

Да започнем със "забавното" филмче от Fifth Gear – има много, показателни кадри – изгледайте целите почти пет минути. Забележете числото 79g – това е отрицателното ускорение на детето, когато удря стъклото):

Ето една катастрофа с правилно поставени седалки:
Continue reading

Понеделнишки задръствания

Чудя се защо, всеки понеделник сутрин има много задръствания. А в петък, почти няма. Времето за пътуване до офиса днес е с поне 20 минути по-дълго, отколкото в петък. И така е всяка седмица – в понеделник – ужас, после малко се подобрява и в петък, почти няма задръстване. Вечерите не са така изразени (явно в петък хората излизат от града и повече пътуват). С Дани се чудихме на тази закономерност, докато висяхме на поредния светофар.
Та причините може да са:
Хората се сещат през уикенда, че имат да вършат някаква работа и в понеделник се втурват. В петък просто отлагат за другия понеделник…
  • В понеделник хората отиват стриктно на работа, а в после го раздават по-лежерно и се влачат до след десет.
  • В понеделник хората ходят на работа, а колкото повече напредва седмицата, толкова повече "окапват" изобщо и в петък работи межди 60 и 70 процента от работещото население.
  • В понеделник светофарите не работят навсякъде и/или не са регулирани, после се поправят и през уикенда пак се развалят (това е от главата ненаучна фантастика…)

И изобщо защо е така?

Снимка eenk