Как се покрива… мост?

от Михаил през 2008 в Welcome to Bulgaria 13 кoментара »

Преди време бях в Атина и ми се наложи пътуване по магистралата на север. На излизане от града има будки за плащане на таксата. Над тях има едни електронни табла, които показват посоката - там насрещното, тук - в нашата посока.
Защото те са електронни, а не постоянни, ми мина идеята, че посоките се сменят, според натовареността. Моят домакин обаче разсея подобни съмнения - каза, че са винаги както бяха в този момент. Добре, питам аз, тогава защо таблата са електронни, а не прости табели - поне 10 пъти по-скъпо е?
Ами, отговаря ми със свиване на рамене той, вероятно този който поръчва таблата е роднина на този, който продава тези…

Подобно нещо и тук. Ето как е покрит цял един надземен участък от метрото - моста Въртопо. Защо? Никой не можа да ми каже. Логично обяснение няма - там няма пешеходен трафик. Със сигурност е по-скъпо. Обяснението на гърка ми изглежда логичното в случая.

 

А че може и без покрив - може. Ето това е Киев:

 

снимки KRUPA и ser.ddima
 

Ако пътувате в чужбина

от Михаил през 2008 в Статии на деня Един коментар »

Отново в тази рубрика, за втори път подред, но си заслужава, ако някой е пропуснал поста на Ирина:

Европейска здравноосигурителна карта:

За всички, които смятат да се
поразходят из Европейския съюз през наближаващите Великденски и Майски празници, едно напомняне : сдобийте се с Европейска здравноосигурителна карта!

Процедурата не е нищо особено - взимате една паспортна снимка, копие
на удостоверението за временен адрес (ако е различен от посочения в личната карта постоянен адрес), и намирате най-близкия до вас дистрибуторски център на фирма “КИМ-2000″ ООД, които издават картите. В София има два клона - в 22-ра и 29-та поликлиника. От там купувате бланка за стотинки, попълвате, подписвате пред длъжностното лице и това е. От тази година няма и такса за издаване, а ще я имате до месец при обикновената поръчка. На мен ми казаха да дойда след 20 дни. Валидността на картата е една година, ако
сте пенсионер или инвалид - 10 години.

Естествено има и изискване да не сте с прекъснати здравноосигурителни права. Което се случва ако имате повече от 3 неплатени месечни вноски за здравно осигуряване. Можете да проверите
статуса си сайта на НОИ : “Справка за здравно осигуряване”

Малко информация :

 Благодаря за полезната информация. Защо да разчитаме само на застраховката? Оригиналната статия е на blog.marudina.net

Две странно свързани статии

от Михаил през 2008 в Статии на деня Няма коментари »

Днес две публикации в различни блогове ми направиха впечатление. И на пръв поглед и двете нямат нищо общо - едната е за Шоколадовите яйца, а другата - за една наредба за строеж на детски градини.

Но всъщност и двете са за "грижата за човека в Социалистическото общество"

На вашето внимание:

Особености на националната детска радост

Днес ще отдам заслужена обич и почит към един символ на свободата от
моето детство. Може би той е нанесъл повече поражения на диктатурата
отколкото Солженицин, горянското движение и НАСА взети заено.
Този герой на моето поколение (последното, пазещо съзнателен личен спомен за социализма) е шоколадовото яйце.

[Останалият текст е по-надолу и на оригиналната страница]

Както и: 

За социалистическия рай или защо няма детски градини

Замислих се наскоро за причината в София да няма детски градини. Парадоксално или не, места няма дори в частните градини, макар таксата да е над 400 лв. на месец… След кратко издирване открих документ, озаглавен "Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения". Нормите са утвърдени със заповед на Комитета за Териториално и селищно устройство (КТСУ) от ноември 1987 (!!!) и се прилагат за обекти, които започват да се строят след март 1988. Аз съм сигурен, че в София след март ‘88 не е построена нито една общинска/държавна детска градина…

[Останалият текст е по-надолу и на оригиналната страница]

Ето и пълните статии:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Блогърското общество и общественото мнение

от Михаил през 2008 в Лични 4 кoментара »

Наскоро на няколко места прочетох, как блогърите били "оформяли" общественото мнение. Някой дадоха за пример блогове, които оказват влияние върху политическия живот, други казаха, че "Някои по-стари блогове натрупаха популярност и се превърнаха в оформители на общественото мнение, вкуса и ценностите за големи групи хора." Трети, направо обявиха че "Хората, които пишат блогове са хора, променящи общественото мнение."

В същото време, същите тези хора по дефиниция (малцинство, определящо посоката) са "елит". Но явно това понятие "елитни блогъри" не ги блазни. Така поне пише тук и тук и тук и тук. И така би трябвало. Защото колкото и да не ни харесва истинския елит в момента, то блогърите нямат абсолютно никакъв шанс да го заменят.

Моите скромни наблюдения на пишещ и четящ от доста време са, че блогърите са една малка, много много малка групичка с нищожно (с извинение) влияние. Повечето се познават лично и си пишат в блоговете неща, които така или иначе си говорят офлайн. Едни и същи хора, четат едни и същи блогове и си пишат коментари отдолу. Нещо като онлайн вариант на агитката на Славия - има я, всички се познават, но на мач с Левски (или ЦСКА, да не се обиди някой) нещо не се забелязват.

У нас би ме изненадало, ако повече от дузина блогове редовно правят по над 1000 уникални посещения на ден. И колко от тях имат bounce rate под 50%? Колко процента са влизанията от търсачки (които далеч не са качествени читатели). Около 500-тина посетители в най-добрият случай ако се махне плявата. Това сравнено с другите медии е смешно. И никак, ама никак не влияе на общественото мнение. 500 блогочитатели с променено (ако изобщо е променено) мнение са 0.009% от гласоподавателите (ако са пълнолетни) в милата ни родина. Даже и ако тези хора говорят с по 4-5 човека и променят и тяхното мнение, то уау - стигаме до значителните 0.04% Достатъчно за 1/100 от нужното за прескачане на избирателната бариера. Толкова.

В същото време другите медии наистина оформят мнението. Ние тук сме малка креслива групичка в ъгъла. Ако някой външен ни погледне случайно, то малко се учудва и после си пуска Цолова, Трифонов, Бареков и останалите. На следващия ден чете Зюмбюлев и Блясък. А ние тук си мислим, че имаме възможности да спасим Рила, да фалираме Нестле или да накараме Петков да си промени мнението. Ами не можем. На никой от строителите на Рила или от Нестле или от n-тото министерство не му пука за нас. Няма и защо.

Преди време на едни евроизбори един човек, когото много хора коментирали в разни форуми, пробва да стане евродепутат. Познайте колко гласове получи. едвам го намерих в резултатуте. И не гласувах за него. Сега един от най-цитираните блогъри, се е решил да се пробва. Лошо, защото 1000 гласа са си все същите 0.018%

Сега един пример. Има един сайт - zachatie.com. Той е посветен на много по-важна тема от подслушването на Петков (което си е тъпо така или иначе). Посетителите му по брой слагат и най-популярните блогове в джоба си. Но авторите му са на земята. Те знаят че посещаван сайт и огромен форум не значат нищо. И знаят също, че едно кратко появяване при Бареков или даже в "Искрено и лично" променя общественото мнение много повече отколкото години писане в интернет. Тук е България. Тук е така. Но блогърите не ги канят при Бареков, защото няма защо да ги слуша множеството. А ако ги слушат, то не е заради блога.

Нека не ме разбирате погрешно. Няма нищо лошо в това да се опитваме да променим общественото мнение. Нищо лошо. Лошо е когато някой започне да си вярва, че го прави. Защото не го прави. Поне не с блога си.

А мен например ме четат 10-тина човека, даже и на семейството ми не съм променил мнението, а и не мисля че съм променил мнението на никой. Нищо, че имам по 300 уникални хита на ден за последните месеци…

снимка: сс gruntzooki

За коланите на задните седалки…

от Михаил през 2008 в Лични Няма коментари »

И в духа на предишния пост за коланите защо да слагаме коланите на задната седалка? Защото 80-килограмовият непривързан човек, може да размаже този на предната седалка и то в иначе безобиден инцидент. Гледайте следното филмче - то даже не е ново:

Второто филмче от кампанията е даже по-добро - забележете как човекът в началото е "сгънал" предните седалки…
Прочетете останалата част от тази публикация »

Накрая и ние признаваме Косово

от Михаил през 2008 в Статии на деня 4 кoментара »

Крайно време беше да потвърдим един общоизвестен факт. Добре е, че го направихме заедно с други две съседни на Косово страни. Интересно ми е как ще го съобщи президента, който в едно недалечно време, пишеше писмо в подкрепа на Милошевич…

Ето ни и на страницата с останалите страни

Кликнете на снимката за последната версия:

Light-s off!

от Михаил през 2008 в Лични 3 кoментара »

Капитал Лайт става все по-скучен. Не знам защо, но в последно време, става все по-зле. Скуката струи от страниците. Разбирам, че не може да се получи сериозно и добро Lifestyle списание за 2 лева, заедно с основния вестник. Макар че и тези неща не се издържат с цената на сергия, а с реклама. Но ако не могат да напълнят 40 страници с качествено съдържание, по-добре да ги направят 20, но добри.

В момента (последният брой) Лайт е на 40 страници. От тях 13 са реклами. Много от останалите са статии под формата на реклами. Остават интервютата и представянията на събития. Но поне те да бяха ок.
"Темата на броя" - колекционирането е представена кофти. Колекционерите не са особено интересни, да не говорим за колекциите. Ако по темата не сте открили интересни хора и истории - сменете темата. Не правете половинчати неща!
Темата за жените от предишния брой е още по-зле. Под една дълбокомислена статия за "23 неща, които промениха живота на българката през последните двайсет години"  има поне нещо интересно - коментарите. Ето един от тях (коментиращ текста "Кари Брадшоу - Която живее в Ню Йорк, практикува много секс, има планини от обувки на Маноло Бланик и при това се издържа само от една колонка седмично във вестник."), на Miro Hero:

Верно е глупава статията. Съгласен съм за някои неща, като съдомиялната например. Но не си мислете че "Сексът и градът" имат нещо общо с действителността. Филмът е типичен пример за "културен империализъм", тази маркетингова стратегия се преподава даже в учебниците по икономика в Америка /учил съм го/. В живота сама жена на 35 най-вероятно прави секс веднъж на 6 месеца. И най-вероятно с някой чичко на 70-80 и много виагра, или ако е късметлиийка - с мексиканец или руснак. Просто никой свестен американски мъж няма да се занимава с нея, ако тя вече няма зад гърба си солидно много пари, или не е безумно красива и на 22 години. Също така, тя ще трябва да се скапва от денонощно бачкане, за да си плати квартирата в Манхатън, такситата и дрехите, което автоматично означава, че няма време за секс :). За една колонка във вестник не плащат кой знае колко. Това е реалността. Познавам неомъжени жени, които изкарват достатъчно за чанти "Прада", но и работят сериозно много. И не се спукват от секс, щото просто няма толкова много подходящи мъже. Хубав, млад, работлив мъж /няма нужда да е богат/ в Америка най-вероятно е "ангажиран" още от времето на средното си училище. Ако му се е разминало тогава, някоя китайка ще да го е забърсала в колежа. И веднъж докопан, той няма шанс да бъде оставен със свободно време, за да срещне друга жена :)

Интервютата вече ме потрисат. В последния брой има едно с жена на име Галя Дзаннато. Очевидно, за да получиш интервю, просто трябва да имаш интересно име. Защото тази жена (да ме прощава) но просто не е интересна. Със същия успех (и качество на съдържанието) мога да интервюирам повечето си познати. Ако интервюирате метачка от улицата, ще се получи по-интересно интервю, повярвайте ми.
По добре вместо тази рубрика "Другото лице", да бяхте оставили старото "Постинг на седмицата", където копирахте някой пост от блог (дали разрешено или не не знам). И без това сега имате две интервюта "по шаблон", заедно с "Лицето", което едвам се чете. Макар че и как това се кичи с титлата "Постинг на седмицата", не ми е ясно (нищо лично към авторката, имам предвид подбора).

Засега единствено ревютата се удържат на ниво, но докога ли? А и ако само те ще останат, по-добре да чета "Програмата".

iPod на ремонт

от Михаил през 2008 в Компютърни, Лични Няма коментари »


След две години яко слушане, iPod-ът (30-ката, не малкото Shuffle-че) замина за ремонт. Още от няколко месеца, всеки път когато си пусна FM-трансмитера (а това е обикновено по два пъти на ден), ми се струва че слушам моно.
И миналата седмица, шефа ми си купи един Harman Kardon Go + Play, (ревю тук). И ми даде да го потествам за няколко седмици. И аз научих две неща:

Първо - звука на Harman Kardon-a e умопомрачителен! Нищо общо със звука, който получавам, когато вържа iPod-a към едно Sony през 3.5mm жак за слушалки.
Второ - dock конекторът ми не подава звук на десния канал. И за разлика от трансмитера, който това го преобразува в моно на двата говорителя Harman Kardon-a си свири само с лявата колона.
Тъпо!

Сега го дадох на сервиз, да видим дали е оправяемо, а и да тествам сервиза. Ако го оправят на приемлива цена, ще продължа живота му. Ако не - оставям го за слушане със слушалки, а ще купя един 80GB Classic. Тук го продават за 509 лева в момента, но в EBay е $269 с доставката :)

А и Harman Kardon-a си заслужава. В магазина е 570 лева, но в интернет е $230 без доставката. За мен обаче преносимостта е много важна и май че се спра на Logitech Pure-Fi Anywhere. Ще ми излязат мизерните $95 с доставката…

Страница 1 от 2

WP Theme & Icons by N.Design Studio
Вземете RSS Вземете RSS за коментарите Вход