Уникален български микроблогинг портал

Ето го! Web 2.0 в разцвета си!. Даже и Веб 2.5 ако ви кефи.
Гледам наскоро се е появил "Уникален български микроблогинг портал"www.edno23.com
Взето от прес рилийза – "В микроблога си пишеш какво правиш, какво те вълнува в момента, какво те забавлява и ядосва. Описваш живота си в кратки съобщения, без ограничение в броя им на ден. Всичко това става много забавно и зарибяващо, когато твоите постове се четат от приятели, които също постват в микроблоговете си. Така се създава една много интересна мигновенна мрежова комуникация."

Ето сега идва възможността да кажеш на света (до 160 символа и без ограничение в постовете на ден):

  • 08:15 – Станах, много ме цепи главата от снощи.
  • 08:46 – Дотътрих се до банята, много съм рошав.
  • 08:57 – Изаках се. Лайното ми има странен цвят. Какво ли съм ял снощи?
  • 09:14 – Пих кафе
  • 09:43 – Чакам на спирката. Има много хора и е студено. Рейса го няма

…И така нататък… Полезно и развлекателно нали? Пак от прес-рилийза – "Така се създава една много интересна мигновенна мрежова комуникация. Всички постват, четат, дискутират, говорят си и колкото повече приятели участват в мрежата ти, толкова по-интересно."

Ама то наистина е много яко :) Ако ти дойдат мисли над 160 символа си прецакан. Но на "блогърите" дали им идват такива? Continue reading

Много блогосфери, малко съдържание

Днес поразчистих netvibes-а си. Махнах малко безполезно съдържание. Но кое ми губи най-много време? Блогосферите!

Досега бях абониран за няколко:

Е, сега те намаляха с точно 50%. Защо? Ами защото първите три показват (почти) еднакви блогове. Така губя много време да отсявам прочетеното вече и измежду 15 прочетени, намирам едно нещо непрочетено. Бавно и досадно!

Сега аз ако правя блогосфера, какво бих търсил, за да привлека повече читатели?

Continue reading

1984

Тази събота отново препрочетох 1984-та на Оруел. Не ми е за пръв път и поради липсата на много време (а и факта че доста добре си я спомнях), минах малко по диагонал. Или по-точно – припомних си само моментите, които исках. Това не намали въздействието обаче. От книгата лъха такова чувство на безнадежност, че даже и втората част (която аз съм си нарекъл "частта на фалшивата надежда") е такава. А постепенното физическо и психическо смазване на Уилсън е напълно логично, очаквано и предвидимо.
Не то обаче не е най-тъжната част на книгата. Това е просто пречупване на един човек и духа и мисълта му. Но най-страшното е показано накрая. Не физическата болка, не отнетата любов, не предателството. Не и липсата на щастие и перспективата за такова.
Не, те обаче са ти отнели даже и спомените, че някога, много отдавна си бил щастлив, само за малко, в детството си. Изобщо щастието (макар и мимолетно и почти случайно) е толкова невъзможно, че един такъв спомен може да бъде само фалшив. Усмихващи се хора – това не може да е било истина. Едва на предпоследната страница, книгата наистина ме подтиска:

Continue reading

От „C’mon America!“ до „God Bless This Mess“

Не е (напълно) политическа статия. Всъщност става въпрос за Шерил Кроу. Наскоро излезе последния й албум и сега го слушам. Имам и всички останали. Преди няколко години си купих (не, май ми го подариха, но по мое желание) DVD-то на концерта C’mon America.

 Концертът е хубав, песните също. Публиката е много и се забавлява. А целият концерт е много патриотичен. Америка, това, Америка, онова. Нищо лошо, но като за неамериканец (че концерта на всичкото отгоре е в Охайо) ми идва малко множко. Но това е времето на "ответния удар" – 2003-та. След 9/11, Америка отвръща. Войните са започнати, че и "спечелени" Време е за патриотизъм!

Continue reading

Шпиониране на отворена WiFi мрежа от МВР

Вече много шум се вдигна около шпионирането на интернет от МВР. Тук, тук, тук, тук, тук и на още много места.

А аз си мисля, че както имам отворена WiFi мрежа и всички компютри в нея са на едно ip за доставчика, кой ще отговаря пред ГДБОП?
Аз нямам (физически) начин да записвам трафика (който минава през обикновен linux рутър). Никой не ме и задължава. Няма и как доставчика да знае кой компютър зад рутъра е този с "престъпника" зад него. Да не говорим, че нямам работещ настолен компютър, така че ако ме обискират какво ще ми конфискуват? Рутера ли? Или някой от лаптопите, за който няма никакво доказателство, че е бил свързан с рутера кога? Или просто всеки компютър в обхвата на рутерчето ми? Или направо ще ме арестуват защото щом като рутера е в апартамента ми, ще значи че съм "престъпника".

Изобщо как цялата работа се отнася към отворените WiFi мрежи. Те все пак се множат – вече не са само на летището и в Онда? Или направо ще забранят и отворените мрежи и ще направят администратора наказателно отговорен за случващото се във (вече) затворените?

Що за некадърна простотия пак се е заформила?

снимка сс jem