Даниела и Михаил

Мине не мине и получавам предложение да се подпиша под еди-коя си петиция. Макар че обикновено съм съпричастен на каузата, обикновено не правя нищо, поради факта че е безполезно. Във Великобритания напримer петициите се разглеждат от парламента или от офиса на министър-председателя. Включително електронните.
Тук ако намерите офиса на вашия хрантутник депутата от вашия избирателен район (ако изобщо сте разбрали кой е) и му връчите петиция, той най вероятно ще я изхвърли в кофата. Официално раглеждане няма да има, освен ако партията на депутата не реши че ще има политическа изгода от това.

Но което е по-интересното, може би така е по-добре. Чудя се дали недораслата българска "демокрация" изобщо е достойна за подобна форма на участие на хората в управлението (тук заедно с прословутите референдуми). Иначе казано ако разглеждането им стане задължително има риск от разливане в безсмислен популизъм и обикновени глупости с мизерен или направо отрицателен резултат. Като например "За безплатни лекарства за 1001 болести", "Минималната пенсия да стане 1000 лева" и "Депутатското кюфте да е 10 лева".
За да не помислите че говоря невярно, ето малко примери от популярния bgpetition.com (.com!?):

В графата популизъм:

• НЕ на матурите!
• За една година платено майчинство
• Петиция за премахването на таксите на Дунав мост между град Русе и град Гюргево

В графата общи приказки:

• В подкрепа на учителите в България
• Да спасим Родопите !
• ДА СПРЕМ НАСИЛИЕТО ВЪРХУ ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ
• Образованието и науката – основен приоритет в развитието на страната
• ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКИ РОДИТЕЛИ СРЕЩУ ПЕДОФИЛИЯТА

В графата обикновени глупости:

• Oбидната реклама срещу българите на Harringbone, Австралия, която спечели награда за реклама на Cannes Lions!!
• Акция ФЕНОВЕТЕ ПОДКРЕПЯТ ДЕСИСЛАВА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА НА НЕЙНИ ПЕСНИ ОТ НЯКОИ ТВ И РАДИА
• Затвор за Евгени Андреев

и така нататък, че ми писна да чета призиви за "спасение на нещо си".

Ето това са два часа от живота ми, които няма да си върна! Подведен от одобрителните коментари в арената, и неглижирайки факта, че там средната възраст е между 11 и 12 години, се реших да гледам Eagle Eye. Рейтингът в IMDB беше приемливите 6.8 и очакванията бяха за развлекателен технологичен трилър.
Да, ама не! Филмът е продукция с псевдонаучни намерения от силно неоригиналния тип "луд компютър превзема света". Сценарият е толкова далеч от реалността, че прави Войната на световете и Денят на независимостта да изглеждат като документални. А за разлика от тях се пъне да го докара реалистично. Отгоре на това, се развива толкова праволинейно, че и на Стивън Сегал би ми станало неудобно и в края на първия половин час се чудите няма ли да свършва вече. Вероятно целевата аудитория е с IQ равен на рейтинга, защото (да не би някой да се обърка) самия компютър си признава намеренията някъде на 40-тата минута. Така че ако се каните да го гледате (недейте!), не съм ви развалил мистерията. Не че и има такава.
Актьорите са посредствени (и какво прави Били Боб Торнтън в тая боза?), а диалозите които водят са умопомрачително нелепи за "ситуацията в която се намират". Но то сценария е дупка до дупка така или иначе. Има едно пътуване с автобус от Индианаполис, Индиана до LA, което продължи точно един разговор. Помислих си че съм изпаднал в кома за малко и съм пропуснал нещо, но не бях.

А, и освен компютъра-маниак, който иска да сменя правителството, за капак има и едни кристали с бижутерска чистота, които взривяват стадиони като им изсвириш.

Направо се потресох от пълната тъпота на ютията за мозъчни гънки. Днес мисля да си пусна добрият стар  десетгодишен Enemy of the State, дано ми се оправи лошия вкус…

За да ви спестя мъченията, ето ви същата история в шест картинки, много по-приятна:

"We will suck the heat out of the sand to keep it cool enough to lie on," казва Soheil Abedian, президент на Palazzo Versace.
"This is the kind of luxury that top people want."