Преди време пусках жалба през интернет до общината. Използвах услугата "Виртуално деловодство" на сайта на общината sofia.bg.
Получих входящ номер и след около месец и разрешение на жалбата (тя беше относно мръсотията от един близък строеж). И миналия петък реших да пусна друга, относно липсата на осветление по една нова "улица", както и пълната липса на условия за ешеходци - тротоар и канализация.
На сайта има текст, който гласи:
При коректно въвеждане на необходимата информация, в срок до един работен ден ще получите регистрационния номер на своя документ по електронната си поща или чрез телефонно обаждане. За движението на документа си, може да получавате информация в рубриката Деловодна справка.
Е, в петък я написах, но… още нямам входящ номер. Днес е сряда и май няма и да го получа. Може би вече услугата не работи? Може би пилотния проект е свършил, базата е загубил връзка с каквото и да е, а поддръжка не съществува.
Въпросът ми е, пускал ли е някой наскоро жалба, молба или каквото и да е през виртуалното деловодство? Работи ли изобщо това? Надеждите не са много големи, като се има в предвид, че отдолу на сайта пише "(C) 2000-2004, Столична Община, created by ABC Design & Communication". Да не би с идването на популярния кмет, интернет услугите да са замръзнали? Той не изглежда да е най-интернет-ориентираният…
Когато повечето хора си мислят за високоскоростни влакове, си представят именно The Shinkansen. Това е "родоначалникът" на този тип транспорт. Именно успехите на Shinkansen в Япония, създадоха предпоставките за разпространение на този вид транспорт и в Европа (най вече чрез предимно френските LGV, а напоследък и в други страни). Tōkaidō Shinkansen (октомври 1964) е именно това което откри новите хоризнти пред влаковете, които доскоро бяха още на парна тяга.
Линиите на Shinkansen са отделни като по тях се движат различни типове влакове, които използват и различни мотриси. Една от причините за това е историческа, другата е различната собственост на линиите след приватизацията на Japanese National Railways.
Всъщност цялата поредица по принцип е само за самите влакове, така че първите две части за Shinkansen могат да се приемат като увод. По линиите Shinkansen се използват различни мотриси в зависимост от компанията оператор и особеностите на линията за която са предназначени. Заедно, всички някога използвани, вкл. проектираните, както и тези за износ са 16 (в скоби дадени са годините на доставка за експлоатация):
След пълното приемане в експлоатация на N700 по Tōkaidō and Sanyō Shinkansen, засега не са сигурни следващите модели по тези линии. Но по Tōhoku Shinkansen се предвижда да се въведе нова мотриса след 2011 година, която ще е базирана на експерименталните Fastech 360. Максималната скорост ще е 320 km/h, а вагоните ще се накланят в завоите.
Fastech 360 е експерименталната мотриса, която до известна степен чертае пътят за влаковете в близко бъдеще. Разработва се от JR East и е в тестове от 2005 година. Прототипът има максимална скорост от 405 km/h, но в нормална експлоатация тя ще е 320 km/h (при първоначално предвиждана от 360 km/h) Едно от интересните нововъведения са "ушичките", които се използват за въздушна спирачка, подобно на самолетните.
Освен този модел (Class E954) се тества и Class E955 (Fastech 360Z), който позволява движение по Akita Shinkansen.
Отвъд това, най-голямото предизвикателство за Shinkansen е освобождаването от самите релси и колела.
JR Central има за цел да въведе в експлоатация Chūō Shinkansen между Токио, Нагоя и Осака до 2025 година (на картата в сиво до настоящата линия на Tokaido Shinkansen). Тестовата линия съществува от седемдесетте години на миналия век и технологията е достъпна, но засега неприложима, поради високата цена. Разходите за построяване на линията по предложения маршрут се оценяват на над 80 милиарда долара. Германската технология (използвана и в Шанхай) би довела до по-ниски цени, а използване на линия близка до съществуващата би снижила разходите за строеж.
По линията би се използвал влак подобен на тестваният в момента MLX01. Той държи световният рекорд за скорост от 581 km/h и за най голяма относителна разлика в скорости при разминаване между два влака (1026 km/h), поставени на Yamanashi Maglev Test Line (18.4 km линия (вкл. 16.0 km тунели).
Източници и още информация (общо за четирите части):
В края на Септември се получи отлично пътуване по теснолинейката и то с отлично реставриран парен локомотив. Ползвахме възстановения през 2004-та локомотив 609.76. Маршрутът беше от Варвара до Костандово. До Велинград маршрутът не е нищо особено, а нататък на парната машина щеше да е трудно - трябваше да се закачи дизел или цистерна за вода (няма водоподаване по спирките), а и пътуването щеше много да се проточи, а ние имахме на разположение само следобеда.
Накратко - за разлика от много други (очевидно) лоши атракционни пътувания, организирани от БДЖ, това беше перфектно. Хората бяха много дружелюбни, започвайки от ръководителя-движение във Варвара, минавайки през персонала във влака и стигайки до машиниста. Локомотивът и вагоните бяха в перфектно състояние - измити, лъснати (според мен вагоните бяха мити даже отгоре).
Имахме възможност да видим всичко - реставрираните вагони (втора и трета класа), товарният вагон и естествено локомотива. По пътя спирахме на два пъти и имахме достъп навсякъде (на една от снимките всъщност съм отгоре на вагоните, където се качих с одобрението и помощта на персонала).
Естествено бяхме атракцията на пътя. Започвайки от самата Варвара, където се разминахме със редовния влак, през едно място на пътя, където направихме (според мен непредвидено) спиране за смазване на някой движещи се части, през огромната опашка от коли на прелеза (които обикновено биха се ядосали, но сега махаха и снимаха) до персонала на гарите.
Локомотивът , който ни возеше е единственият реставриран теснолинеен локомотив 609.76, произведен в Полша и доставен през 1949г. Отлична статия за локомотива и неговата реставрация (заедно със много снимки от нея) има на тази страница от http://www.railwaymodeling.com
Последни коментари