Даниела и Михаил

Да, нашият сайт е преработен отново. Този път само заглавната страница, която ще ви посрещне с избрана снимка в голям формат, придружена с навигация към най-важните страници от сайта. А те са останали (почти) непроменени

Един от последните албуми, които чух. Оказа се че ако малко повече се интересувах от историята на една от моите предпочитани плейлисти в iPod-a - тази на Том Пети, щях да съм чувал и за Traveling Wilburys. Супергрупата съставена случайно от приятелите George Harrison, Jeff Lynne, Roy Orbison, Tom Petty, и Bob Dylan. И както казва allmusic.com няма няма накъде повече "супер" да стане една супергрупа.

През 1989 г. те се събират за запис на пълнеж на сингъл на Харисън и накрая издават цял албум. Скоро Орбисън умира, но две година по-късно останалите записват и втори албум. И докато първият е голям успех (комерсиално и сред критиците), то вторият (vol. 3) не е толкова успешен. И към края на 90-те години, тези албуми не могат да се намерят вече никъде, а и не се преиздават.

И така до 2007 г., когато Том Пети преиздава двата албума под формата на колекция и изненадващо за всички, тя се оказва директно на номер 1 в UK Album Chart и на номер 9 в US Billboard 200, както и на първо място в United World Chart.

И така - аз чух за него, защото Handle With Care, се въртеше по VH1 и привлече вниманието ми.

А според мен албумите са супер, като обаче странно защо, на мен вторият ми харесва повече. И двата са във веселяшки дух, който е мнго заразителен и макар че във vol. 3 липсва песен като Handle With Care, която според мен е най-добрата им, за мен той е предпочитаният.

И така този албум запълни дупката която остави последния албум на Пети - "Highway Companion" беше малко разочароващ за мен.

Албумът е достъпен тук (е2к link)

В bookmarks на браузъра си имам една папка с всекидневната порция развлечение. Ако остане време за нея. И редом с няколко комикса, там се мъдри и линк към GeoBee Challenge на National Geographic.

И от време на време се хващам да отговоря на десетте въпроса. Награда няма, тя е само личното удовлетворение от разкършването на мозъчето. Но имам проблем - досега нямам 10 от 10! Нямам и под 8, но нямам перфектния резултат. Макар че веднъж системата ме прецака - грешката ми беше че не знаех как се пише точно Cote d’Ivoire и взех че го изкопирах от Wikipedia - Côte d’Ivoire. И втората буква ми изяде главата. Но какво - да знам как се пише. Днес пък сгреших Саргасово море - нямах си идея че се пише Sargasso Sea, а и не ми се търсеше, макар че бях сигурен че това е отговора (и той си беше). И пак 8 от 10…

Наскоро и аз се включих към LinkedIn (Дани още не си е включила компютъра, за да види поканата…)

Но има ли полза от тези мрежи? Аз намерих доста познати там, включително и такива на които бях позагубил дирите… Според мен би могло да е от полза, човек никога не знае кой може да му потрябва…

А ето и малко по-компетентни мнения от моето на visionforweb.com (препечатка от MSNBC.com):

Прочетете останалата част от тази публикация »

На работното ми място от известно време умря ICQ-то. Просто забраниха достъпа до icq-сървърите.

И имайки един linksys рутер под linux (WRT54GL) у дома и то с подобрен фърмуер, се оказа че мога да го прекарам оттам. Не се налага да има включен компютър у дома, нито да имате статично IP (само реално, но ако нямате реално, значи интернет доставчика ви е за смяна).

И защото не ми се превеждаше цялата статия - направо ще сложа линка. В указанието се използва фърмуер за рутера DD-WRT, но аз ползвам Hyperwrt 2.1b1 + Thibor15c.

Останалото е на http://jstrassburg.blogspot.com/2006/01/howto-tunneling-http-over-ssh-with-dd.html

Сега ако и разбера защо скоростта е толкова ниска… (но за чат през icq и skype си е ОК)

В светлината на недостижимите места, като Малдивските хотели, за които писах, ето още малко. Хотелът на Бора-Бора не ми е познат, но изглежда добър :)

А, ако си мислите, че не може в Гърция да е по-добре, помислете пак - този хотел според един брой на Travel е най-скъпият в света (е, скъпото евро помогна за това…)

Да, признавам - не съм го намерил аз, а го отмъкнах от моя блогрол. Гай Кавасаки е дал линка, като предварително е пояснил, че някой истински MBA доста са му се разсърдили заради това "омаловажаване" на техните знания. Признавам че вероятно са понаучили повече отколкото може да се напише в една страница, но пък (у нас още повече) не всеки има възможността да получи MBA. Така че един добър списък с тях е доста полезен. Можете да си ги четете, една по една на седмица.
Може и да четете цял ден.

Както ви се харесва. Оттук. 

Ами пак отидохме…

Няма обаче какво ново да  кажа за мястото след първото и второто ни посещение. Освен че може пак да отидем. Но май на Крис не му хареса много, защото беше много сърдит през цялото време. Повече за пътуването съм написал като фоторазказ но в другия дневник.

Иначе каквото съм написал вече - още е валидно.