Даниела и Михаил

Да, нашият сайт е преработен отново. Този път само заглавната страница, която ще ви посрещне с избрана снимка в голям формат, придружена с навигация към най-важните страници от сайта. А те са останали (почти) непроменени

Един от последните албуми, които чух. Оказа се че ако малко повече се интересувах от историята на една от моите предпочитани плейлисти в iPod-a – тази на Том Пети, щях да съм чувал и за Traveling Wilburys. Супергрупата съставена случайно от приятелите George Harrison, Jeff Lynne, Roy Orbison, Tom Petty, и Bob Dylan. И както казва allmusic.com няма няма накъде повече "супер" да стане една супергрупа.

През 1989 г. те се събират за запис на пълнеж на сингъл на Харисън и накрая издават цял албум. Скоро Орбисън умира, но две година по-късно останалите записват и втори албум. И докато първият е голям успех (комерсиално и сред критиците), то вторият (vol. 3) не е толкова успешен. И към края на 90-те години, тези албуми не могат да се намерят вече никъде, а и не се преиздават.

И така до 2007 г., когато Том Пети преиздава двата албума под формата на колекция и изненадващо за всички, тя се оказва директно на номер 1 в UK Album Chart и на номер 9 в US Billboard 200, както и на първо място в United World Chart.

И така – аз чух за него, защото Handle With Care, се въртеше по VH1 и привлече вниманието ми.

А според мен албумите са супер, като обаче странно защо, на мен вторият ми харесва повече. И двата са във веселяшки дух, който е мнго заразителен и макар че във vol. 3 липсва песен като Handle With Care, която според мен е най-добрата им, за мен той е предпочитаният.

И така този албум запълни дупката която остави последния албум на Пети – "Highway Companion" беше малко разочароващ за мен.

Албумът е достъпен тук (е2к link)

В bookmarks на браузъра си имам една папка с всекидневната порция развлечение. Ако остане време за нея. И редом с няколко комикса, там се мъдри и линк към GeoBee Challenge на National Geographic.

И от време на време се хващам да отговоря на десетте въпроса. Награда няма, тя е само личното удовлетворение от разкършването на мозъчето. Но имам проблем – досега нямам 10 от 10! Нямам и под 8, но нямам перфектния резултат. Макар че веднъж системата ме прецака – грешката ми беше че не знаех как се пише точно Cote d’Ivoire и взех че го изкопирах от Wikipedia – Côte d’Ivoire. И втората буква ми изяде главата. Но какво – да знам как се пише. Днес пък сгреших Саргасово море – нямах си идея че се пише Sargasso Sea, а и не ми се търсеше, макар че бях сигурен че това е отговора (и той си беше). И пак 8 от 10…

Наскоро и аз се включих към LinkedIn (Дани още не си е включила компютъра, за да види поканата…)

Но има ли полза от тези мрежи? Аз намерих доста познати там, включително и такива на които бях позагубил дирите… Според мен би могло да е от полза, човек никога не знае кой може да му потрябва…

А ето и малко по-компетентни мнения от моето на visionforweb.com (препечатка от MSNBC.com):

Прочетете останалата част от тази публикация »

На работното ми място от известно време умря ICQ-то. Просто забраниха достъпа до icq-сървърите.

И имайки един linksys рутер под linux (WRT54GL) у дома и то с подобрен фърмуер, се оказа че мога да го прекарам оттам. Не се налага да има включен компютър у дома, нито да имате статично IP (само реално, но ако нямате реално, значи интернет доставчика ви е за смяна).

И защото не ми се превеждаше цялата статия – направо ще сложа линка. В указанието се използва фърмуер за рутера DD-WRT, но аз ползвам Hyperwrt 2.1b1 + Thibor15c.

Останалото е на http://jstrassburg.blogspot.com/2006/01/howto-tunneling-http-over-ssh-with-dd.html

Сега ако и разбера защо скоростта е толкова ниска… (но за чат през icq и skype си е ОК)