Моята книга на месеца

Книгата, която за мен е книгата не месеца. Само за хора със спомени отпреди 1989-та! За мен е незаменима, както например spomeniteni.org. Трябва да се пази и преглежда. Ето анотацията:

Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му,
да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да
надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с "Веро", да си
откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от
килера и да си отидем.
"Инвентарна
книга на социализма" дава един начален архив, опис, каталог, като
събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите
на тогавашната лека промишленост – стоки за дома и бита, опаковки,
перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр.
Една книга за следите, които остават и не остават.

Поръчайте оттук

Сандански, хотел Панорама, Декември 2006

Отдавна не съм писал в тази рубрика, така че сега ще се отчета солидно.

 Да започна с последните събития – ами разходка до Сандански, Мелник и Рожен. Отсядаме в хотел "Панорама" в Сандански – чисто нов тризвезден хотел.

И така… Continue reading

100 дни в България

Интересно ми е какво би изглеждала България през погледа на някой, който дълго не е бил тук. Е ето едно мнение, на Ради Точев – човекът който "да говорим повече за и по малко против…"

100 дни в България!

Тези дни направих 100 дена от както съм се върнал в България. Сто дена не са малко! През последните 15 години никога не бях изкарвал толкоз накуп. След 100-ния ден правителствата вече нямат право на спокойствие, фирмите решават дали да вземат за постоянно вече проверения новобранец, затворниците имат право на по облекчен режим. Ех, аз слава богу не съм в нито един от тези случаи, но приятели казваха че „какъвто съм, нямало да ги издържа”… Аз обаче издържах !;-)

Време е значи, след 100-ния ден за равносметки… Ето и моите 10:
1. Всеки ми казва ти си луд че си се прибрал в България. Майка ми приема най-добре това мое заболяване…

2. Купих си нова и хубава кола (френска …) Почти не я карам: на работа ходя за 7 минути пеша – за около 30 с нея.

3. Намерих си хубав апартамент под наем в Центъра. Няма кой да го чисти, та почнах сам – междувременно смених вече 4 чистачки: от две не бях доволен и изгоних още в началото, една ме замъкна с пари а друга каза че я болял кръста…
4. Хората около мен постоянно се оплакват: често за това че не получават достатъчно за това което вършат. И аз почнах да се оплаквам, но защото не смятам че върша достатъчно

5. В София е модерно да се говори на „просташки диалект”. Странно, но констатирах че има известно сходство между него и моя уж нормален дупнишки диалект. Не ща да бъда модерен!

6. За много от хората които познавам все „другите” са идиотите, некадърните, връзкарите и корумпираните. Разбира се, „Другите” никога не сме ние…
7. Ако подготвяйки плановете си за уикенда, някой ми каже по телефона „ще се чуем” всъщност уговорка няма…
8. Израза „Какво ше праим сега ” от устата на пътен полицай имал специфично значение което ми беше убягнало доскоро…
9. Почнах да блогвам по често благодарение на блог.бг. Честно казано много по готино от фрррренския over-blog където бях до скоро. Особено блогърите…!

10. Макар и болен от странна форма на лудост аз съм щастлив в България!

Блогът на Ради е тук

Бюджет 2ххх година…

Или защо държавните институции са алчни, мързеливи и не заслужават нашите пари.
Статията за днес е от блога на Александър Божков. Как всяка година се приема един и същи по принцип бюджет, как той е готов още през лятото, как всички са доволни от него (чиновници да се разбира, не "поданиците"), как се работи по формулата "тази година плюс процент" и колко е сбъркано това, което са ни научили да приемаме за нормално.

Ето защо нашите пари се пилеят и ще продължат да се пилеят.

Тук или надолу:

 
Кога ще забогатеем? Размисли отвъд бюджета …
Continue reading