В Закона за Ветеринарномедицинската дейност:

Чл. 179, ал. 3, се добавя т. 5 (нова):

В Закона за защита на животните:

От Чл. 47, ал. 3 се премахват думите:

Това е – 30 секунди – но в пленарна зала.

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 5 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Но на мен нещо не ми се чете „новата“ програма. Аз не съм забравил, че тези избори през 2009-та бяха само защото Бойко Борисов „избяга“ от кметските си задължения, които беше поел през 2007-ма (не че му е за първи път, като си припомним изборите за НС през 2005-та, когато го избраха в два(!) района и той излъга избирателите и в двата). И вместо да чета „новата“програма, аз бих искал да видя какво се случва със „старата“ – тази, с която Бойко Борисов и ГЕРБ спечелиха изборите в София през 2007-ма.

На сайта на ГЕРБ обаче вече е само „новата“ програма (линк горе), а оригиналната… са я изтрили. Е, за щастие техните „паралелни“ сайтове още не са се обновили и още поне един от тях има „памет“. И като чета програмата отпреди две години, разбирам защо е изчезнала от официалния сайт. По-добре е да не се търси отчетност, че… Но колкото и да е изненадващо, забравили са да махнат плана и от страницата на общината (но са го ревизирали с нови дати. По-долу ще коментирам спрямо първоначално обещаното!)

И за да не се „загубят“ програмите, реших да ги запазя и тук:
Новата програма, от 2009-та
Оригиналната програма, чието изпълнение трябва да е доста напреднало
Програмата с обектите поименно, от самият сайт на Столична община

(Note: по-долу за основа ползвам текст на LG_ от forum.gtsofia.info. Аз го осъвремених със актуалното състояние, все пак половината от времето за действия мина. Списъкът с обектите е директно взет от страницата на общината)

И така – Какво от обещаното от Бойко Борисов преди две години е свършено? Все пак половината време е изминало и трябва да виждаме осезаем прогрес. И тъй като едно от основните му обещания беше развитието на инфраструктурата и свързаното с това решение на проблема с трафика нека да обобщим обещаното и изпълненото в тази област. На няколко пъти в общественото пространство от един или друг от „висшето” общинско управление се подхвърляха различни по форма и съдържание списъци с обекти. Но аз ще се спра на този от предизборната програма. И така – текстът с нормален шрифт е директно от програмата, коментарът е с наклонен шрифт:

(...)
прочетете останалата част от Какво изпълни ГЕРБ в София? (2,436 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 11 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 10 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Нека поясня малко в началото. Голяма част от площите в града са общинска собственост (включително междублоковите пространства в големите комплекси). Задължение е на общината да ги поддържа. Но докато смешно ниските местни данъци съм ги обсъждал и преди и според мен няма съмнение че трябва да се повишат, и то в пъти, на друго нещо трябва да се обърне внимание и простото повишение на местните данъци не е решение.

И така – предложението е – въвежда се такса "градска среда" приходите от която отиват само и единствено за облагородяване на средата в района на събиране на таксата. Тоест – повече живеещи ще акумулират повече пари и така ще имат повече градинки, цветя и т.н. Също така приходите от рекламните съоръжения трябва да отиват по същите райони. И накрая – към тази такса трябва да се включат и офисите, но пропорцията живеещи/офиси/индустрия трябва да се знае, за да може да се използва съответно (и да се балансира между градинки или улеснен транспорт или други нужди). Тоест общината събира такса, а гражданите изискват качествена среда, защото са платили за нея. А общината изисква поддържане на частните пространства и глобява неподдържащите.

Но как да се определи таксата? Тук има няколко възможности:
1. На базата на данъчната оценка, тоест – по-скъпо жилище, по-скъп квартал, повече разходи за поддръжка на "хубостта" на района. Това е и лесният вариант.
2. По избор от самите живеещи – на местен референдум (поотделно за всеки район) се определя размера на таксата (на живеещ и на квадратен метър офисно пространство)
3. Комбинация между двете – три опции на базата на данъчната оценка в промили и населението избира едната от тях и на принципа на средно претеглената се определя таксата

Всичко горе изисква две решения и много политическа воля зад тях – създаване на нова местна такса (което става на държавно ниво, кой знае защо) и децентрализация на финансите на столичните райони. Едва ли и двете ще се случат естествено…

P.S. Отново, както и в статията за паркирането, не претендирам за оригиналност – всичко това вече го има в едни по-развити общества. Там където се чудим как така тревата покрай улиците е окосена…

P.S.S. Програмата ми за загуба на изборите придобива цялост:
1. Рязко повишаване на местните данъци (или поне сериозно лобиране за това, защото то всъщност не зависи от кмета)
2. Плащане за паркиране в целия град от всеки и повсеместен и строг контрол.
3. Нова такса за поддръжка на общинските площи.
Скоро ще добавя и други идеи.

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 4 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.

Надолу ще се позовавам на две аксиоми, които няма да аргументирам:

1. Местата за паркиране са оскъден ресурс (както е земята по принцип) и следователно е нормално употребата им да бъде регулирана. Заплащането е най-справедливия метод за това. Закупуването на кола и/или апартамент не водят автоматично до задължение на общината (или който и да е друг) да осигурят безплатно място за пребиваване на автомобила.
2. Спазването на правилата за паркиране трябва да подлежи на усилен контрол (както и спазването на всякакви други правила междувпрочем).

И така, как би изглеждал един план за решаване на проблемите с паркирането в средносрочен (3 до 4 години) план:

Първа точка в плана е Планирането. Преди да започнем каквото и да било, имаме  нужда да знаем от колко паркоместа има нужда и къде те са нужни. Това ще избегне едновременното наличие и на препълнени и на полупразни паркинги. Защо ли ми се струва, че широко рекламирания бъдещ паркинг на Цариградски до Експо центъра ще бъде именно от втория тип?
За целта е нужен период от три до шест месеца при добра организация. Но за целта на настоящата статия, ще спекулирам малко:
Да вземем като пример жк Младост, като цифрите не са точни естествено. По различни изчисления там живеят между 85 и 100 хиляди души. Това прави поне 20 хиляди автомобила, паркиращи по различно време. В момента там има (да кажем, не съм ги броил, но може да се направи) 10 хиляди паркоместа. Тук се включват наличните специални паркинги около блоковете, както и местата по улиците, на които паркирането е разрешено. Простата сметка показва, че са необходими още 10 хиляди паркоместа, разпределени според гъстотата на жилищата. Те могат да се обособят в няколко многоетажни паркинга.
Подобни проучвания могат да се направят за всеки квартал поотделно, включително центъра.

(...)
прочетете останалата част от Как да решим проблема с паркирането в София (905 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 19 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

В много, много статии, икономисти като Георги Ангелов пишат ли пишат за това, как могат сериозно да бъдат намалени държавните данъци и най-вече безумно високите осигуровки (които не осигуряват даже и погребение, за съжаление).

Няма да се впускам в обяснения защо това трябва да стане и как има ресурс за това. Други хора могат по-добре да го направят и го правят.

Но според мен една на една основна част трябва да се обърне внимание – повишаването на местните данъци. Така ако след данъка върху доходите (10%), се свали и осигурителната тежест до 10%, то може местният данък да се повиши значително, без да се натоварят бюджетите на семействата.

Защо? Поради две причини:

(...)
прочетете останалата част от Държавни (високи) vs. (ниски) местни данъци (468 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 4 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

По думите на министъра "не е необходимо 24-часово наблюдение, защото това би означавало недоверие към учителите. Ако някое училище обаче желае да го въведе, решението трябва да се вземе от колектива и родителите, обобщи Вълчев."

Ами добре – нека като сме казали А, да кажем и Б -  въвеждаме пълно наблюдение във всички класни стаи. Даже и да струва по 10 хиляди на училище, а не по 5.
И сега идва интересното – записваното от камерите, не само се записва незнайно къде, но и се предава в интернет, на специално приготвен за това сайт. Достъп до съответните камери да имат всички родители на децата от училището (контролиран достъп само до съответните камери). Така те могат да проверят какви ги вършат отрочетата им, както и какви ги вършат учителите им.
Между другото тази опция може напълно да ме привлече към някое такова училище. А да знаете и за детска градина съоръжена с web-камери?

Ползи има ли? Например да се убедят някой родители, че техните "мили дечица" са училищните хулигани (и да се заведат дела срещу родителите им, допускащи това)? Да се помогне на малтретираните деца? Не вярвате, че е полезно? Но е факт. A в щатите такъв дебат вече тече (статията е чак от 2004-та), а и го има на практика още от 2003-та. Ще изглежда така. Има го само при параноичните американци? Не. Eто и още едно такова училище.

А после може да кажем и В и Г и Д – искаме и камери от парламентарните заседания, и депутатските кабинети, от заседанията на МС, министерските кабинети (и на зам-овете), както и техните календари да са споделени (може да става през закупените с народни пари версии на Outlook). това ще ни докара до поне една-трета от азбуката.

Ами така току виж разберем, че сме в 21-ви век, а разни хрантутници на данъчна ясла, се сетят, че са всъщност слуги на народа.

^{снимка сс subcircle}

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 9 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Аз от своя страна, свикнал да чета много и много лоши новини, считам, че това е една от много, много малкото, истински добри новини.

Нека разясня – първо какво е новината? Новина ли е, че парите по еврофондовете се раздават на батковците, обръчите и спонсорите на кампанията? Не! Това ние много добре го знаем. Даже и с имена и факти.
Кое е всъщност новината? Ами че парите, които батковците, обръчите и спонсорите (може за по-кратко нататък да ги съкращавам на БОС), ще станат по-малко!

Ето това е добра новина!

Едната е чисто човешката завист защото парите попадат при тях. Но другата (и по-важната) е, че тези пари всъщност вредят на икономиката. Как?
(...)
прочетете останалата част от Защо е добре, че ЕС ни спря парите? (247 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 10 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Как според вас сега това се вписва в хленчовете по повод липсата на "пряка демокрация" и "налагането" на Лисабонския договор на нас (Предизвикани от ирландското "НЕ")? Друго си е да питаме баба Пена нали?

^{снимка сс Paul Keleher}

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 3 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

1. Някой държави не могат да произвеждат достатъчно храни, за да се изхранват и
2. Някой държави не могат да спрат неконтролируемото нарастване на бедното си население.

Сега обаче, поради покачването на цените на петрола, предизвикано от нарастването на търсенето в световен мащаб (преди да обвините по навик САЩ, прочетете това и това), фермерите в развитите имат алтернатива. Вместо да са на дъното във всички класации по доходи, те могат да произвеждат на част от площите си и нещо друго, носещо им добри приходи – суровини за биогорива. А на останалото място да произвеждат храни точно толкова, колкото се търси на пазара. Но не повече. И с изчезването на свръхпредлагането на храни, изчезна и изкуствено ниската им цена.
Проблем би настъпил, ако цената на горивата продължи да расте обаче. Тогава все по-изгодно би станало производството на горива и все по-малко храна би се произвеждала. Така може да се стигне го момента, че всяка страна може да не успее да задоволи хранителните си нужди. Засега обаче това не става, нито има такава опасност. Всички страни главни производителки на биогорива, съвсем успешно се справят с изхранването на собственото си население. А и при нужда всяка страна може да регулира този баланс лесно (ако има желание, за справка – Япония)

(...)
прочетете останалата част от Никой не е длъжен да произвежда евтино, за да храни чуждите деца (518 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 4 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook