Даниела и Михаил

Преди няколко месеца на власт като столичен кмет, софиянци масово си избраха Йорданка Фандъкова. Тя естествено се появи със собствена нова програма (като файл тук).

Но на мен нещо не ми се чете "новата" програма. Аз не съм забравил, че тези избори през 2009-та бяха само защото Бойко Борисов "избяга" от кметските си задължения, които беше поел през 2007-ма (не че му е за първи път, като си припомним изборите за НС през 1995-та, когато го избраха в два(!) района и той излъга избирателите и в двата). И вместо да чета "новата"програма, аз бих искал да видя какво се случва със "старата" – тази, с която Бойко Борисов и ГЕРБ спечелиха изборите в София през 2007-ма.

На сайта на ГЕРБ обаче вече е само "новата" програма (линк горе), а оригиналната… са я изтрили. Е, за щастие техните "паралелни" сайтове още не са се обновили и още поне един от тях има "памет". И като чета програмата отпреди две години, разбирам защо е изчезнала от официалния сайт. По-добре е да не се търси отчетност, че… Но колкото и да е изненадващо, забравили са да махнат плана и от страницата на общината (но са го ревизирали с нови дати. По-долу ще коментирам спрямо първоначално обещаното!)

И за да не се "загубят" програмите, реших да ги запазя и тук:
Новата програма, от 2009-та
Оригиналната програма, чието изпълнение трябва да е доста напреднало
Програмата с обектите поименно, от самият сайт на Столична община

(Note: по-долу за основа ползвам текст на LG_ от forum.gtsofia.info. Аз го осъвремених със актуалното състояние, все пак половината от времето за действия мина. Списъкът с обектите е директно взет от страницата на общината)

И така – Какво от обещаното от Бойко Борисов преди две години е свършено? Все пак половината време е изминало и трябва да виждаме осезаем прогрес. И тъй като едно от основните му обещания беше развитието на инфраструктурата и свързаното с това решение на проблема с трафика нека да обобщим обещаното и изпълненото в тази област. На няколко пъти в общественото пространство от един или друг от „висшето” общинско управление се подхвърляха различни по форма и съдържание списъци с обекти. Но аз ще се спра на този от предизборната програма. И така – текстът с нормален шрифт е директно от програмата, коментарът е с наклонен шрифт:

Прочетете останалата част от тази публикация »

И за да продължим темата, как не се печелят избори – ето ви и следващата идея – такса (подобна на такса "Смет") за поддържане на общинските площи в града.

Нека поясня малко в началото. Голяма част от площите в града са общинска собственост (включително междублоковите пространства в големите комплекси). Задължение е на общината да ги поддържа. Но докато смешно ниските местни данъци съм ги обсъждал и преди и според мен няма съмнение че трябва да се повишат, и то в пъти, на друго нещо трябва да се обърне внимание и простото повишение на местните данъци не е решение.

И така – предложението е – въвежда се такса "градска среда" приходите от която отиват само и единствено за облагородяване на средата в района на събиране на таксата. Тоест – повече живеещи ще акумулират повече пари и така ще имат повече градинки, цветя и т.н. Също така приходите от рекламните съоръжения трябва да отиват по същите райони. И накрая – към тази такса трябва да се включат и офисите, но пропорцията живеещи/офиси/индустрия трябва да се знае, за да може да се използва съответно (и да се балансира между градинки или улеснен транспорт или други нужди). Тоест общината събира такса, а гражданите изискват качествена среда, защото са платили за нея. А общината изисква поддържане на частните пространства и глобява неподдържащите.

Но как да се определи таксата? Тук има няколко възможности:
1. На базата на данъчната оценка, тоест – по-скъпо жилище, по-скъп квартал, повече разходи за поддръжка на "хубостта" на района. Това е и лесният вариант.
2. По избор от самите живеещи – на местен референдум (поотделно за всеки район) се определя размера на таксата (на живеещ и на квадратен метър офисно пространство)
3. Комбинация между двете – три опции на базата на данъчната оценка в промили и населението избира едната от тях и на принципа на средно претеглената се определя таксата

Всичко горе изисква две решения и много политическа воля зад тях – създаване на нова местна такса (което става на държавно ниво, кой знае защо) и децентрализация на финансите на столичните райони. Едва ли и двете ще се случат естествено…

P.S. Отново, както и в статията за паркирането, не претендирам за оригиналност – всичко това вече го има в едни по-развити общества. Там където се чудим как така тревата покрай улиците е окосена…

P.S.S. Програмата ми за загуба на изборите придобива цялост:
1. Рязко повишаване на местните данъци (или поне сериозно лобиране за това, защото то всъщност не зависи от кмета)
2. Плащане за паркиране в целия град от всеки и повсеместен и строг контрол.
3. Нова такса за поддръжка на общинските площи.
Скоро ще добавя и други идеи.

И да помогнем много с трафика.
(И как да си гарантирам, че никога няма да стана кмет)

В София има проблем с паркирането. Голям. Не мисля, че има спор за това. Но никой не се наема сериозно да го решава. Това не иска (много) пари, но изисква (малко) време, добра организация и най-вече политическа воля за (както ще видим надолу) непопулярни решения.

Надолу ще се позовавам на две аксиоми, които няма да аргументирам:

1. Местата за паркиране са оскъден ресурс (както е земята по принцип) и следователно е нормално употребата им да бъде регулирана. Заплащането е най-справедливия метод за това. Закупуването на кола и/или апартамент не водят автоматично до задължение на общината (или който и да е друг) да осигурят безплатно място за пребиваване на автомобила.
2. Спазването на правилата за паркиране трябва да подлежи на усилен контрол (както и спазването на всякакви други правила междувпрочем).

И така, как би изглеждал един план за решаване на проблемите с паркирането в средносрочен (3 до 4 години) план:

Първа точка в плана е Планирането. Преди да започнем каквото и да било, имаме  нужда да знаем от колко паркоместа има нужда и къде те са нужни. Това ще избегне едновременното наличие и на препълнени и на полупразни паркинги. Защо ли ми се струва, че широко рекламирания бъдещ паркинг на Цариградски до Експо центъра ще бъде именно от втория тип?
За целта е нужен период от три до шест месеца при добра организация. Но за целта на настоящата статия, ще спекулирам малко:
Да вземем като пример жк Младост, като цифрите не са точни естествено. По различни изчисления там живеят между 85 и 100 хиляди души. Това прави поне 20 хиляди автомобила, паркиращи по различно време. В момента там има (да кажем, не съм ги броил, но може да се направи) 10 хиляди паркоместа. Тук се включват наличните специални паркинги около блоковете, както и местата по улиците, на които паркирането е разрешено. Простата сметка показва, че са необходими още 10 хиляди паркоместа, разпределени според гъстотата на жилищата. Те могат да се обособят в няколко многоетажни паркинга.
Подобни проучвания могат да се направят за всеки квартал поотделно, включително центъра.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Или "Как общината може да ремонтира всички улици за три години, без никой да плаща повече данъци!"

В много, много статии, икономисти като Георги Ангелов пишат ли пишат за това, как могат сериозно да бъдат намалени държавните данъци и най-вече безумно високите осигуровки (които не осигуряват даже и погребение, за съжаление).

Няма да се впускам в обяснения защо това трябва да стане и как има ресурс за това. Други хора могат по-добре да го направят и го правят.

Но според мен една на една основна част трябва да се обърне внимание – повишаването на местните данъци. Така ако след данъка върху доходите (10%), се свали и осигурителната тежест до 10%, то може местният данък да се повиши значително, без да се натоварят бюджетите на семействата.

Защо? Поради две причини:

Прочетете останалата част от тази публикация »