След като вече доста пъти сме ходили на ресторанта на Джамура, както и след злополучното ни спане миналата година в Еко-хотела, решихме този път да се спрем и на хотела.
Хотел-ресторант Джамура е в самият край на Бачково, на самата река. Шосето е от другата страна и зад още един ресторант и не се чува изобщо. Стаите с вана и спалня (50 лева на вечер в момента на посещението ни) гледат към реката. Разположението е идеално.

С влизането в стаята впечатленията ни се подобриха – китеник на пода, облицовани с ламперия стени в приятен дървен цвят, които придават уют, голяма тераса към реката, маса в стаята и място за сядане, хубава баня с вана.

Но после за съжаление нещата се влошиха.
- На терасата няма нищо за сядане, освен една съмнителна на чистота и леко счупена табуретчица
- Дистанционното за телевизора (NEO) работи, но без бутоните за увеличаване/намаляване на звука
- Климатикът (Osaka) не е инверторен и е мъничко по-шумен отколкото би трябвало (разбирай аз се будех от него)
- "Минибарът" е хладилниче на Cappy. То очевидно не става за минибар по две причини – невъзможно шумен е (веднага му изтръгнах щепсела) и прави стаята неподходяща за хора с деца (как ще го опазите Тоблерона зад стъклената вратичка.
- Ваната е на едни крачета и малко се клатушка

Но тези неща както се казва са "бели кахъри"

Но малко по-нататък отктихме неща които са абсолютно неприемливи:

- Стойката на душа се е счупила и вместо да е сменена, подвижния душ е закрепен на удивително остра ламаринка (виж снимката вляво). Много безопасно, ако някой се подхлъзне във ваната. Освен това ако закрепя душа на нея, той ми полива областта около кръста, което значи, че миенето на косата би било доста интересно.

- След пускането на водата в мивката, сифона просто… падна (снимката вдясно). Мивката стана неизползваема. Заради това щяхме да поискаме друга стая, но бяхме за една вечер само и не ни се занимаваше. Но най-фрапиращото беше, че жената , която ни взе ключа на сутринта очевидно знаеше за проблема и каза че "да, трябва да се оправи", но въпреки това ни дадоха стаята.

И така отличното първоначално впечатление доста се влоши и

Оценка за настаняването – 4-

Но като се има в предвид колко по-зле бяхме миналата година в "Еко-хотела" (където топлата вода идваше отвреме-навреме, а в стаята уютът беше несъществуващо понятие), то може да се каже че става. Но стандартите вече са други, хотелите вече са много и само легло и четири стени не е достатъчно.

 Иначе в ресторанта скарата беше на очакваното много високо ниво. Жалко че нямаше домашна наденица, но може би е сезонна…

Тази година за лятна почивка избрахме (отново) Созопол и по-точно дом Апостолови. Намира се в центъра на новия град на улица Петко Войвода 6 и представлява приветлива къща в свеж прасковен цвят на четири етажа. Няма рецепция и не се класифицира като хотел.

Стаите са големи, именно поради което ние – с допълнителното бебешко легло – ги избрахме. Леглото е двойно с много хубав матрак, нощни лампи от двете страни. Има хладилник и малка масичка. Други мебели няма, т.е. ако искате да седнете вътре, ще трябва да вземете стол от балкона. Телевизорчето (14“) виси на стойка от стената, едно естетически не много добро решение.
Но определено като най-голям минус мога да посоча гардеробчето. За жалост по частните квартири е много разпространена практиката микроскопично гардеробче да се представя за достатъчно. Е, не е. Аз поне не си представям като удобно, дрехите да стоят просто на един куп, дебел две педи…

От друга страна банята е удобна (разбирай много голяма), а топлата вода е централна, а не на бойлерче (друго за жалост разпространено решение). Но кога ще се научат да подменят редовно тоалетната хартия…?? За 11-дневният ни престой кърпите и чаршафите бяха подновени веднъж (от което по принцип не можем да се оплачем).
Иначе стаята се мие през деня, но тя е на паркет (за мен мокетът е далеч по-предпочитан, така може приятно да се ходи бос).

Балконът нe e особено голям, но за двама души е достатъчен. А и какви микро-балкончета видяхме по други къщи… Ако не гледате към улицата и сте от вторият етаж нагоре ще имате и гледка, което е добре.

Климатикът е Osaka, но е инверторен и доста тих. Добре се справя с охлаждането и изсушаването (всъщност ние не хванахме много топло време, но имахме влажно)

Накратко – не е идеално, но като за квартира в Созопол е добре. Цената за 1 септември беше 35 лева за стаята. И така

оценка за настаняването 4.5

Ами пак отидохме…

Няма обаче какво ново да  кажа за мястото след първото и второто ни посещение. Освен че може пак да отидем. Но май на Крис не му хареса много, защото беше много сърдит през цялото време. Повече за пътуването съм написал като фоторазказ но в другия дневник.

Иначе каквото съм написал вече – още е валидно.

В Крушарската къща бяхме преди по-малко от половин година. Дани още имаше голям корем. И сега решихме да заведем Крис отново на мястото, но този път да разгледа със собствен поглед :)

Тъй като предишното ни пътуване беше скоро, по-добре основните неща да не ги повтарям, а само да отчета разликите. На първо място – цените не са променени, явно лято и зима са еднакви. Което е и логично, имайки в предвид факта, че  хотелът си беше пълен и тогава и сега. Резервация направихме същата седмица и имахме даже и възможност да избираме стая. Поради транспортирането на бебешка количка, избрахме първия етаж.

И така – в стаите няма промяна, отлични условия, съобразно цените. Един летен минус – за завиване имате само юрганче, което в летните месеци е малко топличко.
В двора има много малка детска пързалка и достатъчно тревна площ за игра на деца. За съжаление голямата пързалка не е ремонтирана, което е един минус. Люлките също имат нужда от стягане. Но тревния двор е чудесен.

Ресторантът се оказа непостоянен. Цените не са се променили, но ние бяхме в него две вечери подред и храната определено имаше различен вкус – явно различните готвачи готвят различно :) Но беше вкусно и сме доволни. Нормално ядене за двама се закотвяше на 20 лева (супи, скара, две бири).

Отново не видях фитнес и сауна, може би все пак съществуването им е мит :)

Оценката за настаняването не се променя – остава на 5 (ако имаше мокети, вместо ламинат в стаите, вероятно щеше да е пълно 6)

А ние вероятно пак ще отидем, което е допълнителна препоръка….

За разлика от предишните публикации за пътуване, този път няма да става дума за България и няма да говоря за главно за настаняване и храна ;)

През март се наложи тридневно служебно отскачане до Прага. Аз не бях ходил там, работата не беше чак толкова много и щеше да остане време за разблеждане, а домакините бяха приветливи и гостоприемни. Така че всичко се връзваше отлично.
Освен времето. През най-топлата зима, която помня, успяхме да уцелим едва ли не единственото лошо време. Пристигнахме, когато се влошаваше, стояхме под вятър дъжд (и малко сняг даже) и си тръгнахме като се канеше да се оправи. Е, нищо не можехме да направим, поне се опитахме да видим каквото можем.

Е, Прага е голям град, не знам колко е населението, но определено на площ е по-голям от София. Като голяма туристическа атракция (мисля, заедно с Будапеща и Краков – най-посещавания град в централна Европа), очаквах да има къде да се отиде. Е, има.
Continue reading →