Как се качва торба цимент на самолет?

Ами не се качва! Е, добре, не е торба цимент, а голям куфар, натъпкан до пръсване. Така се получава когато имате три седмици в Лондон и обикаляте магазини с едновременно по-евтини и по-разнообразни (в пъти) от София неща.

Но с 43.6 кг куфар на самолета няма да ви качат. Учтиво, но
твърдо заявяват, че максимумът (и то с доплащане), е 32 кг и трябва да си
купите нов куфар. Какъвто на терминал 5 предвидливо продават. Ако не ви харесва – оставяте куфара и си го транспортирате с товарен самолет

Снимка сс malias

Не всичко на запад е за пример

Е, това го знаем вече от жк. Люлин :)

Но крановете за водата в лондонския ми (иначе прекрасен и изобщо не евтин) хотел ме докарват до лудост. Цивилизация ли? През 21-ви век, тези които ни се смеели, че си честитим банята (което отдавна не правим) си мият ръцете по този примитивен начин.
Значи двата крана се ползват така – пълните мивката (запушена естествено) от двата крана, после си топите сапунените ръце вътре и без да изплаквате, си ги бършете с кърпата. Btw, така си мият и чиниите (яко а?)!
Добре, де – това го разбирам – но как да си измия зъбите?

За да са уверени, че не можете да използвате крановете (даже само студения) по нормалния цивилизован начин, са сложили проклетиите само на 4 сантиметра от мивката (премерих ги).

Добре, че ваната е на няколко сантиметра от мивката и (О боже!) има нормален смесител. Успявам да си измия зъбите и ръцете нормално (и малко неудобно).

Да благодарим на туристите за (половинчатото) цивилизоване на цивилизаторите!

Mind the Gap!

Здравей, Лондон!

Отново съм тук и обикалям парковете :) В центъра вече няма нови за мен, този път ще съм из покрайнините…
Започва се с кацане на терминал 5 и безболезнено пътуване към центъра с метрото. Картата или е поскъпнала или този път съм взел по-пълно покритие (което значи, че миналите пъти съм се возил полу-гратис), защото вместо £27-28, колкото помня, ми взимат £44.60.
После веднага научих няколко неща, които или са ми убегнали преди или съм позабравил от последното ми идване.

  • Шофьорите на автобуси могат да изкарват от £500 нагоре (на седмица). Сега да чуят софийските :)
  • В парковете в неделен ден е ужасно пренаселено. И поне половината хора не говорят английски. За някой явно е кофти, но според мен е много приятно да има толкова култури на едно място. Всъщност именно това най-много харесвам.
  • Големите магазини отварят в неделя в 12 часа и пред тях преди отварянето… се образуват опашки.
  • Хората са… любезни (това всъщност е май навсякъде освен често у нас).

Mind the gap! На второто чуване вече дразни. Доста ще има да си усилвам iPod-а за да го заглуша :) Да не говорим, че го казват на произволни спирки – някъде където спира влака е малко по-високо или по-ниско от перона (защо просто не са ги изравнили). Май ако влакът е над – казват "Mind the gap"а, ако е по-ниско – не. Но трябва по представително проучване :) Имам още почти три седмици за това.

 

Днес – изминато разстояние пеша – едва 12.2 километра (ранното ставане ми е изпило силите). Утре ще наваксвам…

 

Един спокоен град

Тези дни пътувах до Загреб и Сараево. За Сараево малко по-късно, но сега за Загреб.
Загреб е не много голям (според WikiTravel е около милион жители) град. Грубо по мои самолетни и автомобилни наблюдения е обаче като територия грубо колкото София.
Това означава, че градът е бил планиран внимателно, опасан е с широки булеварди и са предвидени много зелени площи. Видно е, че в периода след Втората световна война градът се е разпрострял значително извън тогавашните по-стари сгради в центъра. Но освен внимателното планиране прави впечатление и друго – многото свободно място в града. До всеки булевард има голяма зелена площ, отвъд която е тротоара и след още една зелена площ има сгради. Обикновено има и по някоя велоалея. Да има много, аз се сдобих с цяла карта на тях и се замислих как би изглеждала такава карта в София – една карта на града с една чертичка от хотел Родина до Княжево.
На повечето от тези зелени площи могат да се построят много много сгради. Но очевидно ако им трябват нови такива, те се строят отстрани на съществуващите, не между тях. Не че няма нужда от ново строителство, но просто общинският съвет явно е друга порода. И така градът е просторен и предлага страхотното чувство, че можеш да дишаш спокойно.

Continue reading

Мутри на път

Миналата седмица се начетох на преживявания на хората по празниците в (предимно) Северна Гърция, както и се нагледах на снимки. Затова няма, (а и не съм си мислил) да ви отегчавам и с моите. Но имам едно впечатление, което май другаде не го срещнах. А на мен много ми се наби в очите.

Пътуването по маршрута Промахонас – Солун – Касандра и обратно беше почти само в обкръжението на добре познатите БГ автомобили. Макар че не пътувахме в най-натоварените дни, защото тогава сигурно е било като на Цариградско шосе. Но с една много голяма разлика – мерцедесите подобно на този на снимката… не изпреварваха.
По магистралата, аз си карах както и в България (а и както и гърците, все пак спазвам правилото, "Когато си в Рим…") – със 120-130, максимум (и рядко) 140 km/h. Но за моя изненада в дясната лента и със не повече от 110, се движеха коли, подобни на този на снимката. И то не една и две. За 700 километра в Гърция нито веднъж не ме изпревари мутромобил. Други български автомобили – да. Но не и мутра. Но само като отново отминахме Кулата, как си наваксаха…

Моето мнение, е че веднъж извадени от естествената им среда (джунгла), мутричките всъщност са много хрисими. Изправени пред вероятността да платят солена глобичка (там няма "Ами сега ко ша пра’им?") или даже да поспят в полицейското, те стават по-ниски от тревата. Което ме води и на мисълта, че за да се сложи край на най-наглото и просташко мутреене у нас – това по пътищата, е нужно само полицаите да започнат да си вършат работата. И моментално мутрите ще се снишат. "Само" толкова се иска. Естествено това май е и невъзможно да се случи.

А, и още две впечатления:

Покритието на мобилните оператори там е пълен майтап. Една чертичка е много, три са мираж, 3G е нечувано понятие, а мрежа няма даже и на 5 км от Солун?! Никога повече няма да кажа лоша дума за нашите мобилни оператори. Направо са слънчица!

И накрая – Ако минете в мола до Солун и вътре видите двойка мъж и жена – поне единият с анцуг и/или маратонки Adidas, а жената поклаща пликче от Zara – българи са. 100%

P.S. Снимката е на колата на варненския кмет (нямах друга), но подхожда на категорията, нали?