Даниела и Михаил

Forbes на сайта си, в Lifestyle секцията, публикува редовно списъци на най-разнообразни неща – от "World’s Most Expensive Homes 2007" през "How To Avoid Gym Germs" и сега – до "Europe’s Most Scenic Drives".

И там между остров Крит, пътя SP1 между Монако и Генуа, пистата Нюрбургринг и проходи в Швейцария и Доломитите се мъдри – да – проходът Шипка. С техните думи:

Започнете в средновековният град Велико Търново, на юг през горите покрай Дряновския манастир в подстъпите на Балкана. Продължавате изкачването докато достигнете прохода Шипка, на 1300 метра надморско равнище в Стара Планина (б.п. не, Стара Планина и Балкана не е едно и също), където се разкриват прекрасни гледки към равнините под вас и достигате до църква в руски стил със златни кубета. Продължете през Долината на Розите, откъдето се добива много от розовото масло, използвано в парфюмерийната индустрия.

Авторът е Chris Deliso (съавтор на очакваните скоро Lonely Planet guides to Greece, the Greek Islands and Bulgaria). Аз бих добавил няколко неща.

1. Направете го в съботен следобед или неделна утрин – така ще избегнете товарния трафик, както и част от уикенд-трафика;
2. Не бързайте – отклонете се навсякъде, където можете и спрете навсякъде, където можете;
3. А сега затворете очи и си представете че толкова коментирания тунел под Шипка беше построен – няма трафик, само прекрасен път в планината. Еееххх

Колко от нас са си помисляли за пътуване по този път само за удоволствие? Без да се ядосват на някой камион, а ако са зад такъв – просто да поспрат на някоя чешмичка до пътя, вместо да предприемат изпреварване с риск за живота.

А, друг член на списъка е пътят между Преспа и Охридското езеро – също на две крачки. А от мен – пробвайте и Родопите. 

Цялата статия е тук, а страничката за Шипка – тук.

P.S. Малко са объркали мястото на звездичката на картинката (какво да ги правиш – Американци). На сайта със слайдовете на Forbes страниците се сменят малко бързичко – да не се учудите къде ви е изчезнала страницата, ако се разсеяте.

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

За посрещането на новата година този път избрахме малко необичайно място – вместо както всички да тръгнем към планините, ние отидохме… на море.

И така – избраната дестинация беше хотел Корал. Избрахме я заради приличната цена за все пак доста добър хотел (420 лева за две нощувки НВ, като едната е празничната на 31-ви) и най-вече заради това, че имаше подробно описание на менюто. Хотелът е 3+ звезди, каквото и да значи плюсът.

И така – нищо интересно по пътя, освен мъглата, която се разсея малко преди Бургас. Пристигаме и се настаняваме бързо и без проблеми. Масажът е само до 18:00, така че го пропускаме и се записваме за следващия ден. Задоволяваме се с по една вана. Банята е сравнително просторна и добре оборудвана. Без оплаквания и "дребни" дефекти.

Стаята също е много добра. Има си и прилична тераса, която поради сезона не ползваме. Има и малко диванче и масичка, встрани от леглото. Единственото, което липсва са контакти, контакти!!! Кога строителите на хотели ще се научат, че хората си зареждат телефоните, фотоапаратите, лаптопите… И с дърпането на картата, когато излизаш, тези контакти трябва да останат включени!
Отново прилагаме стария номер с ползването на контакта за самобръсначка в банята – обикновено той си работи и когато сме навън, така е и в този хотел.

Стигаме до вечерята. Първия ден има шведска маса с азиатска кухня. Отлично приготвено, всичко беше много вкусно. Много високо вдигнаха летвата, както ще оценим при празничната вечеря.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Преди време писах малко за едно ходене до Прага и това къде можете да хапнете беше споменато мимоходом.
Е, оказа се че като ходих миналата седмица, мястото за хапване не е толкова лесно за намиране, та реших да пусна по-подробна информация.

На първо място – то се казва "U Vejvodů". Намира се на Jilská 4 в самия център (на 5 минути от Old Town Square) и сайта му е тук. Менюто можете да разгледате и на сайта, но аз искам да ви насоча към бирата Pilsner Urquell – половинката е 29 крони (малко над евро по курс в обменно бюро). Всичко останало, което върви с нея е супер – гигантската порция ребърца (700 – ама наистина – грама и то само за 300 крони), супите, сирната, стековете. Абе само не си поръчвайте картофки или подобни глупости – няма да имате място в стомаха. Оставете ги за смотаните кръчми, където основната храна не става.

Тук мислете за това дали ще се приберете лесно с толкова пълен стомах. Не случайно човекът, който ни припомни местоположението каза "А, U Vejvodů всеки в Прага го знае". Има защо.

Ако се ориентирате по карта – намира се тук.

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

В края на Септември се получи отлично пътуване по теснолинейката и то с отлично реставриран парен локомотив. Ползвахме възстановения през 2004-та локомотив 609.76. Маршрутът беше от Варвара до Костандово. До Велинград маршрутът не е нищо особено, а нататък на парната машина щеше да е трудно – трябваше да се закачи дизел или цистерна за вода (няма водоподаване по спирките), а и пътуването щеше много да се проточи, а ние имахме на разположение само следобеда.

Накратко – за разлика от много други (очевидно) лоши атракционни пътувания, организирани от БДЖ, това беше перфектно. Хората бяха много дружелюбни, започвайки от ръководителя-движение във Варвара, минавайки през персонала във влака и стигайки до машиниста. Локомотивът и вагоните бяха в перфектно състояние – измити, лъснати (според мен вагоните бяха мити даже отгоре).

Имахме възможност да видим всичко – реставрираните вагони (втора и трета класа), товарният вагон и естествено локомотива. По пътя спирахме на два пъти и имахме достъп навсякъде (на една от снимките всъщност съм отгоре на вагоните, където се качих с одобрението и помощта на персонала).

Естествено бяхме атракцията на пътя. Започвайки от самата Варвара, където се разминахме със редовния влак, през едно място на пътя, където направихме (според мен непредвидено) спиране за смазване на някой движещи се части, през огромната опашка от коли на прелеза (които обикновено биха се ядосали, но сега махаха и снимаха) до персонала на гарите.

Още снимки има тук.

Локомотивът , който ни возеше е единственият реставриран теснолинеен локомотив 609.76, произведен в Полша и доставен през 1949г. Отлична статия за локомотива и неговата реставрация (заедно със много снимки от нея) има на тази страница от http://www.railwaymodeling.com

А колкото до трите вагона и тяхната реставрация – още информация на тази страница от http://www.real-land.net/bgrail/forum

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

След като вече доста пъти сме ходили на ресторанта на Джамура, както и след злополучното ни спане миналата година в Еко-хотела, решихме този път да се спрем и на хотела.
Хотел-ресторант Джамура е в самият край на Бачково, на самата река. Шосето е от другата страна и зад още един ресторант и не се чува изобщо. Стаите с вана и спалня (50 лева на вечер в момента на посещението ни) гледат към реката. Разположението е идеално.

С влизането в стаята впечатленията ни се подобриха – китеник на пода, облицовани с ламперия стени в приятен дървен цвят, които придават уют, голяма тераса към реката, маса в стаята и място за сядане, хубава баня с вана.

Но после за съжаление нещата се влошиха.
- На терасата няма нищо за сядане, освен една съмнителна на чистота и леко счупена табуретчица
- Дистанционното за телевизора (NEO) работи, но без бутоните за увеличаване/намаляване на звука
- Климатикът (Osaka) не е инверторен и е мъничко по-шумен отколкото би трябвало (разбирай аз се будех от него)
- "Минибарът" е хладилниче на Cappy. То очевидно не става за минибар по две причини – невъзможно шумен е (веднага му изтръгнах щепсела) и прави стаята неподходяща за хора с деца (как ще го опазите Тоблерона зад стъклената вратичка.
- Ваната е на едни крачета и малко се клатушка

Но тези неща както се казва са "бели кахъри"

Но малко по-нататък отктихме неща които са абсолютно неприемливи:

- Стойката на душа се е счупила и вместо да е сменена, подвижния душ е закрепен на удивително остра ламаринка (виж снимката вляво). Много безопасно, ако някой се подхлъзне във ваната. Освен това ако закрепя душа на нея, той ми полива областта около кръста, което значи, че миенето на косата би било доста интересно.

- След пускането на водата в мивката, сифона просто… падна (снимката вдясно). Мивката стана неизползваема. Заради това щяхме да поискаме друга стая, но бяхме за една вечер само и не ни се занимаваше. Но най-фрапиращото беше, че жената , която ни взе ключа на сутринта очевидно знаеше за проблема и каза че "да, трябва да се оправи", но въпреки това ни дадоха стаята.

И така отличното първоначално впечатление доста се влоши и

Оценка за настаняването – 4-

Но като се има в предвид колко по-зле бяхме миналата година в "Еко-хотела" (където топлата вода идваше отвреме-навреме, а в стаята уютът беше несъществуващо понятие), то може да се каже че става. Но стандартите вече са други, хотелите вече са много и само легло и четири стени не е достатъчно.

 Иначе в ресторанта скарата беше на очакваното много високо ниво. Жалко че нямаше домашна наденица, но може би е сезонна…

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter