Даниела и Михаил

За разлика от предишните публикации за пътуване, този път няма да става дума за България и няма да говоря за главно за настаняване и храна ;)

През март се наложи тридневно служебно отскачане до Прага. Аз не бях ходил там, работата не беше чак толкова много и щеше да остане време за разблеждане, а домакините бяха приветливи и гостоприемни. Така че всичко се връзваше отлично.
Освен времето. През най-топлата зима, която помня, успяхме да уцелим едва ли не единственото лошо време. Пристигнахме, когато се влошаваше, стояхме под вятър дъжд (и малко сняг даже) и си тръгнахме като се канеше да се оправи. Е, нищо не можехме да направим, поне се опитахме да видим каквото можем.

Е, Прага е голям град, не знам колко е населението, но определено на площ е по-голям от София. Като голяма туристическа атракция (мисля, заедно с Будапеща и Краков - най-посещавания град в централна Европа), очаквах да има къде да се отиде. Е, има.
Прочетете останалата част от тази публикация »

За да стартираме пътуванията за новата година, избрахме хотел "Крушарската къща" в Говедарци. В добра близост до Мальовица, където можете да прекарате деня, даже и без да карате ски - едно добро предимство за нас.
И така - цената за двойна стая е 40 лева. Ако искате обща спалня а не две отделни легла, е по-добре да го заявите при резервацията. Хотелът е на три етажа и има доста стаи, не беше трудно да направим резервация.
Къщата се намира на самият край на селото - предпоследната къща на изхода за Мальовица - прекрасно местоположение. Стаите са ориентирани да гледат към планината (а гледката си струва), а не към улицата, което е допълнителен плюс.
Стаите са с всички удобства, които се предполагат от хотел 3* - голяма баня, кабелна, парно просторен гардероб, телефон, тераса. Бяхме много приятно изненадани.
Никакви проблеми с отопление, топла вода и прочие, които… хммм… могат да се очакват по хотелите.

Настаняваме се и слизаме за вечеря. Ресторантът е просторен, има много маси (и пространство за децата тичайки наоколо, за да не пречат). Музиката е ненатрапчива, няма чалга. Цените са нормални (нито твърде евтино, нито неоправдано скъпо). Храната е много добра (единствено не мога да препоръчам шкембето), бих казал, че беше чудесна. Плаща се на момента (не на стаята), а и банкомати/кредитни карти все още не са настъпили, така че имайте пари в брой.

Отзад има градина с барбекю - просторна е и изглежда много подходяща за деца. Пише още че има и фитнес и сауна, но за тях впечатления нямаме - ние нашия фитнес проведохме на Мальовица :)

Обща оценка за настаняването - 5+ 

За момента сайт не намирам (пише на места www.hotel-kk.com, но той е изтекъл за момента), така че за още информация - Google
 

Това е една много закъсняла статия за второто ни посещение на Вила Афродита в Шипково. Тъй като бяхме много доволни от първото (описано тук), ние естествено се върнахме отново.

Макар че пиша това в началото на януари, ние бяхме там в средата на юли, така че става дума за лятно посещение. За разлика от първия път имаше много подобрения:

1. Не валеше :)
2. Ние знаехме по-добре как да палим огън (е, когато относителната влажност не е 140% е и по-лесно)
3. Подобренията по къщата бяха добре дошли.

Прочетете останалата част от тази публикация »

След статията за хотел "Панорама" в Сандански (тук), дойде време и да опиша "перлата" на нашето пътуване до Сандански, Мелник и Рожен.
А именно - Механата към мотел "Рожен" (даже не запомних дали си има специално име, храната зае цялата памет :)
Там попаднахме по препоръка на колежка, след като се срещнахме обикаляйки из свръх-туристически-ориентиран Мелник. Там май няма място което да е останало достатъчно автентично и да не е погълнало доста от духа на "Балкантурист". Така че просто карате десетина километра към Рожен
Първо и най-важно - Рожен е селце с десет-двайсет къщи. Но това да не ви подвежда - пак можете да се объркате. Тук не става дума за хотел "Рожена", а за "Рожен". По-лесно е да запомните местоположението - първата къща отляво на пътя при влизане в селото. Така няма да попаднете на грешно място (не ме разбирайте погрешно, напълно е възможно да е добро място, просто не знам).
Но да се върнем на темата - първата къща отляво.

Прочетете останалата част от тази публикация »

Отдавна не съм писал в тази рубрика, така че сега ще се отчета солидно.

 Да започна с последните събития - ами разходка до Сандански, Мелник и Рожен. Отсядаме в хотел "Панорама" в Сандански - чисто нов тризвезден хотел.

И така… Прочетете останалата част от тази публикация »

Така се получи, че за половин година, за трети път сме във Велинград. Този път решихме да посетим хотел “Двореца”. Той е доста луксозен и на външен вид и по сайта изглежда супер.

И така пристигаме, има голям паркинг, който е пълен, но и хотела е пълен, така че изглежда е оразмерен правилно. Има фонтан пред входа и е сред малък парк от борове, който е направо прекрасен. Стаите са добри, но банята е малка. Вана няма, а душа е до тоалетната чиния. Интересно решение. Не ми допада и това че няма коридорче а отвън се влиза в стаята направо до леглото. Но размерът на стаята е ок.

В хотела има дълъг списък с SPA процедури, но помещенията, в които се провеждат за съжаление са подобни на болнични стаи, т.е. не предразполагат към отпускане. Вътрешният басейн в нещо като мазе и е малък. Не, всъщност това е детски басейн, максималната дълбочина е метър и даже и нисък човек може да си удари колената в дъното, ако се опита да плува. И няма спасител. Което е странно, защото басейна, макар и плитък и малък е осеян с ръбове и изглежда опасен за децата. Сауната и парната баня са несъразмерно малки за големината на хотела.

Но това е ако се обръща внимание на “вътрешните” забавления. Но представете си че е лято. И получавате:

Голям минерален басейн, детски басейн с пързалки, две външни джакузита, красиво изработени. Всичко това оградено от боровата гора. Зад тях на разстояние достатъчно за да осигури спокойствие има три т.нар. “топилни” с вода с три различни температури, за пълно отпускане. От другата страна на хотела са тенискортовете.

Всичко това прави хотела много привлекателен за лятото. Всъщност джакузитата и топилните работят и през зимата и са много приятни (и са денонощни). Но истинската красота на прекарването там може да се усети през лятото. И то по възможност извън уикенда.

Така че оценка на хотела: 5+

За съжаление фотоапаратите бяха забравени в София по време на това пътуване, така че снимки няма.

Сайта на хотела е тук

Ехааа, откога не съм писал :(

Но сега ще се отсрамя малко с три неща наведнъж, по една тема - три места за почивка.

И така:

Малко след края на лятото Троянския Балкан не е точно идеално от гледна точка на времето. Е, ние отчетохме повишени количества на валежите (два дни не спря да вали) и понижени температури (е, ако бяхме забравили зимните якета, припомнихме си ги).

Настанихме се (четирима души) в една от многото малки вилички там - Вила Афродита, съвсем на края на вилната зона на Шипково.

Виличката е на два и половина етажа, които са на толкова стръмен склон, че входа е на последния. Вътре е супер - стаите са с удобни спални, телевизор и тераси (едната стая с остъклена тераса). Баните са чисто нови, течаща топла вода в изобилие. Има голяма люлка (за деца от всички възрасти ;-), а най долу има отлично зидано барбекю. Хазяйката осигурява въглища, подпалки и скара, вие само се грижите за мръвката (е, ако не сте спецове по палене на огън във влажно време, като нас, си носите и повечко спирт).

Така че общо за настаняването: 6+

Вероятно догодина ще е още по-добре, когато ще работят и радиаторите в стаите (сега се нуждаехме от печки-духалки, току що закупени и предоставени ни от домакинята). С нея между впрочем се виждате само два пъти - за да ви даде и за да си вземе ключа. Иначе вилата е на ваше разположение 100%

В околностите има много какво да се види, а има и изобилие от добри кръчми.
Минералният басейн на Шипково е на 300 метра, а на с. Чифлик - на няколко километра. Троянския манастир е близо, а околните планини изглеждат страхотни за лек туризъм.

На връщане може всеки да се върне не по главния път, а да мине през Рибарица, където също кръчмите са на всяка крачка, пъстървата е прясна, а природата прекрасна.

Накратко, въпреки че валя през цялото време, изкарването беше супер. Два дни за пълно зареждане на батериите.

И защото една снимка е повече от 1000 думи, прилагам и снимки :) - тук

Второто ни посещение е описано тук
 

Поводът за ходенето там беше служебен - Team Building. Затова по-накратко, няма да се впускам в описание на природата около Триград, катеренето и спускането в пещери и стръмните проломи. Така или иначе това трябва да се види. Ще опиша само хотела.

Е, пътят до Девин е живописен, но доста лош - строежи, тесен и практически е остър завой след остър завой.

Е, пристигате. Хотел Девин е 5 (пет) звезди. Вероятно е доста скъп (за щастие не съм плащал сметката). Мълвата говори че е на Ахмед Доган. Вероятно затова е и 5 звезди. Бил съм не в един 5-звезден хотел (даже и в България) и този определено се откроява. Няма климатик. Няма вана. Студено. В стая за двама (все пак ще строим екип) ни дават само една карта за вратата. Ами ако единия се е прибрал и спи, а другият иска да влезе? Ами винаги може да звънне по мобилния на първия и да го събуди, за да отвори. Всички стаи, коридори, ресторанти се отличават със специфичен дизайн - бял. Бели латексови стени. Бели теракотени плочки (ох, за щастие стаите поне имат мокет). Уют? Ако търсите, потърсете другаде.

Откъм положителната страна се открояват басейните, три свързани външни с джакузи в единия от тях. Един вътрешен, 25 метров. Сауна, парна и турска баня. А, и закуската.

Ресторантите се отличават със същата дизайнерска визия, като останалото. Храната? Няма да коментирам. Но скоростта на обслужване е страхотна, струва ми се че наистина забравиха какво съм поръчал, защото когато след около час си го поисках отново, ми казаха че вече е свършило… Ах, да и ром в чаша за мартини… (което ме учуди впрочем, защото в лоби-бара поднасяха рома съвършено)

Накратко, звездите мигат, и то много. Както казах, не съм плащал сметката (за щастие), но със сигурност е по-добре да си дадете парите другаде.

Оценка: 3-

Малко снимки има тук