юни 12
от Михаил през 2008 в Пътуване
Е, това го знаем вече от жк. Люлин :)
Но крановете за водата в лондонския ми (иначе прекрасен и изобщо не евтин) хотел ме докарват до лудост. Цивилизация ли? През 21-ви век, тези които ни се смеели, че си честитим банята (което отдавна не правим) си мият ръцете по този примитивен начин.
Значи двата крана се ползват така – пълните мивката (запушена естествено) от двата крана, после си топите сапунените ръце вътре и без да изплаквате, си ги бършете с кърпата. Btw, така си мият и чиниите (яко а?)!
Добре, де – това го разбирам – но как да си измия зъбите?
За да са уверени, че не можете да използвате крановете (даже само студения) по нормалния цивилизован начин, са сложили проклетиите само на 4 сантиметра от мивката (премерих ги).
Добре, че ваната е на няколко сантиметра от мивката и (О боже!) има нормален смесител. Успявам да си измия зъбите и ръцете нормално (и малко неудобно).
Да благодарим на туристите за (половинчатото) цивилизоване на цивилизаторите!
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
юни 10
от Михаил през 2008 в Пътуване
Здравей, Лондон!
Отново съм тук и обикалям парковете :) В центъра вече няма нови за мен, този път ще съм из покрайнините…
Започва се с кацане на терминал 5 и безболезнено пътуване към центъра с метрото. Картата или е поскъпнала или този път съм взел по-пълно покритие (което значи, че миналите пъти съм се возил полу-гратис), защото вместо £27-28, колкото помня, ми взимат £44.60.
После веднага научих няколко неща, които или са ми убегнали преди или съм позабравил от последното ми идване.
- Шофьорите на автобуси могат да изкарват от £500 нагоре (на седмица). Сега да чуят софийските :)
- В парковете в неделен ден е ужасно пренаселено. И поне половината хора не говорят английски. За някой явно е кофти, но според мен е много приятно да има толкова култури на едно място. Всъщност именно това най-много харесвам.
- Големите магазини отварят в неделя в 12 часа и пред тях преди отварянето… се образуват опашки.
- Хората са… любезни (това всъщност е май навсякъде освен често у нас).
Mind the gap! На второто чуване вече дразни. Доста ще има да си усилвам iPod-а за да го заглуша :) Да не говорим, че го казват на произволни спирки – някъде където спира влака е малко по-високо или по-ниско от перона (защо просто не са ги изравнили). Май ако влакът е над – казват "Mind the gap"а, ако е по-ниско – не. Но трябва по представително проучване :) Имам още почти три седмици за това.
Днес – изминато разстояние пеша – едва 12.2 километра (ранното ставане ми е изпило силите). Утре ще наваксвам…
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
май 21
от Михаил през 2008 в Пътуване
Тези дни пътувах до Загреб и Сараево. За Сараево малко по-късно, но сега за Загреб.
Загреб е не много голям (според
WikiTravel е около милион жители) град. Грубо по мои самолетни и автомобилни наблюдения е обаче като територия грубо колкото София.
Това означава, че градът е бил планиран внимателно, опасан е с широки булеварди и са предвидени много зелени площи. Видно е, че в периода след Втората световна война градът се е разпрострял значително извън тогавашните по-стари сгради в центъра. Но освен внимателното планиране прави впечатление и друго – многото свободно място в града. До всеки булевард има голяма зелена площ, отвъд която е тротоара и след още една зелена площ има сгради. Обикновено има и по някоя велоалея. Да има много, аз се сдобих с цяла карта на тях и се замислих как би изглеждала такава карта в София – една карта на града с една чертичка от хотел Родина до Княжево.
На повечето от тези зелени площи могат да се построят много много сгради. Но очевидно ако им трябват нови такива, те се строят отстрани на съществуващите, не между тях. Не че няма нужда от ново строителство, но просто общинският съвет явно е друга порода. И така градът е просторен и предлага страхотното чувство, че можеш да дишаш спокойно.
Прочетете останалата част от тази публикация »
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
апр 26
от Михаил през 2008 в Пътуване
Почти една година по-късно – втора серия. След като вече бяхме на двете места през миналата 2006-та (тук за хотела и тук за механата в Рожен), тази година се върнахме. Да, няма грешка – миналата е 2006-та, защото минаха седем месеца, докато тази статия ми отлежаваше в drafts. То поне отлежаването да беше помогнало на качеството… :)
Сега по-сериозно – щом като пак се върнахме там, значи си е струвало. Хотелът пак си беше ок, не се наложи да ползваме климатика и не знам дали е станал по-тих. Вероятно не е. Пак не ползвахме басейна, но закуската си я биваше, а и този път нямаше група от (мъжки) гръцки "туристи".
Всъщност едва ли хотелът е най-добрият в района. Но е забележително свободен при кратко предизвестие по празници, а това си е ценно качество за късно резервиращи като нас. а и е в града (за разлика от Медите например) и се ходи пеша. А и не е на централна улица. Ами като за два дни – перфектен.
Сега и за механата. Първо – сайт още не съм намерил, но явно и на човека (който движи нещата там) не му и трабва. Няма проблеми с посещаемостта, и защо да има при тези вкусотии.
Качеството на храната не се е влошило (то по-добро трудно може да стане) и ние напълнихме тумбаците бързо бързо. Добре, че има едни миндерчета, та можахме да се поизлегнем и да слегне храната преди завоите по обратния път.
И накрая пак да кажа – да не се бърка с хотел "Рожена" – мястото е – първата къща отляво! А как се стреснах като видях това, но за щастие не било нашата механа :)
P.S. сайт може и да няма, но телефон има – Благой Георгиев, Роженски хан, 088 535 60 58
Другата седмица пак сме на тези места…
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
Миналата седмица се начетох на преживявания на хората по празниците в (предимно) Северна Гърция, както и се нагледах на снимки. Затова няма, (а и не съм си мислил) да ви отегчавам и с моите. Но имам едно впечатление, което май другаде не го срещнах. А на мен много ми се наби в очите.
Последни коментари