Италия на четвърта предавка – част 6 – Пистоя, Лука и Пиза

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня

След много приятно пътуване през Апенините по малък страничен път се спуснахме в Тоскана. Заобикаляме Флоренция и от Прато завиваме надясно към Пистоя, градчето избрано за бързо преспиване преди веднага да отпътуваме следващия ден за Лука и Пиза. Грешка!

Пистоя се оказва изключително приятно място и бързо ни става любимото досега. Невероятен стар град с много красиви улички, пешеходен и с малки пазарчета. Едва се провираме с огромната си (напълно не по местните размери) кола по много тесните (още от римско време, че и пешеходни улички), добре че човекът от хотела ни насочва любезно (и дойде да ни вземе, откъдето бяхме закъсали). А и всъщност не намираме хотела навреме, нашето място е затворено и любезно ни настаняват за същата сума (най-евтиното ни спане в Италия – за под €80) в много по-добро място – родната къща на бащата на Пучини. Тавани по 3.5 метра и огромни стаи в голяма къща.

Освен това се оказва се че в петъчна вечер в Пистоя се стичат млади хора от цялата околност, включително и от Флоренция. Тумби от хора по заведенията и площадчетата, едва намираме място за вечеря. Храната и виното – не че сме очаквали друго – са великолепни.

На следващия ден вместо, както е по план, да заминем за Лука, оставаме за още една обиколка на Пистоя. Но – добре познатият ни от Мантуа… пазарен ден. Лош късмет отново, така че внимавайте – този град не е за съботна сутрин. Купуваме си все пак нещо дребно, провираме се сред жени с колички (нищо не ги отличава от българските пенсионери със същите колички) и преди обяд заминаваме за Лука. Пистоя е страхотно и напълно недооценявано място. Ако някой е във Флоренция, просто трябва да се качи на влака и за половин час ще стигне за една вечер там.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 5 – Маранело и Болоня

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена

След закуска и пазаруване на балсамико, казваме чао на Модена и се насочваме десетина километра на юг – към Маранело естествено! Да минем толкова близо до там и да не видим ферарирата не може (всъщност за пет дни в Италия сме видели само едно и то с немска регистрация, още на Гарда).

Маранело

си е малко селце, в което много лесно намираме музеят на Ферари – покрай фабриката и входа на пистата :) Има си паркинги и в ненатовареният петък влизаме в музея. На входа ни примамват няколко автокъщи, които не искат да ни продават коли – дават под наем. Но за тях – после…
Музеят е сравнително малък (не съм ходил в тези на Порше, БМВ или Мерцедес, но се описват като много големи). Този на Ферари е на два малки етажа. Снимките са дело на Дани, на която изненадващо, музеят много допадна…

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 4 – Мантуа, Парма, Модена

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда

След обиколката на Гарда, се спускаме към Емилия-Романа – земята на моцарелата и шунката (в пътеводителя ни посреща определението, че прасетата са повече от хората, а градовете не са малки). Верни на плана си да избягваме всякакви големи пътища, минаваме на някакъв второкласен (и за щастие празен) път към Мантуа.

Мантуа

е място, което всички описват като перлата на района – един от най романтичните места. Но ние срещнахме голям проблем (след като преборихме по-малкия – да намерим място за паркиране). Тук срещнахме нещо, с което трябва да започват статиите във всички пътеводители – явлението „пазарен ден“! Защото в Италия (поне на север) по магазините е безбожно скъпо, хората които имат нужда от обикновени дрехи, обувки и всякакви домакински неща, се снабдяват от тези пазари. Явлението представлява най-обикновен пазар на сергии под тенти. Продава се какво ли не, а заеманото място естествено е централния площад на който и да е град – туристите да си гледат работата.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 3 – Гарда

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто

След стръмното спускане откъм Тренто, постепенно по тесния път заизвиваме покрай бреговете на Гарда. Не ми се мисли как е тук след юни, когато половин Германия се опитва да мине оттук. Но в началото на май това е все още спокойно място и хотелът ни е полупразен. Насочеността му към германците си личи, всичко е на немски. Определено Гарда не е място за лятно посещение – масовият туризъм със сигурност превзема всичко.
В спокойната майска вечер нямаме проблеми и веднага откриваме малка пицария откъдето си взимаме пица за в къщи – гледката от нашата тераса е по-добра.

На другата сутрин тръгваме – на север. Планът е пълна обиколка на езерото и следобед до Верона. Както че разберем – твърде оптимистично. Първата спирка е в най-северния край на езерото

Торболе

Това е съвсем малко градче, много спокойно пристанище и приятна крайбрежна алея. Паркирането не е проблем и кратката ни разходка е само колкото да направим няколко снимки. Още е рано за кафе…
Тук планините наоколо са алпийски и Гарда прилича на останалите италиански езера на запад.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто

След Словения (линк), нашето пътуване достигна истинската си цел – Италия. Ранно тръгване от Любляна, едночасово шофиране до границата, напълване на резервоара догоре в ОМВ-то преди италианската граница и ето – магистралата става по-натоварена, по-стара и по-равна. Пътуването по нея е безинтересно чак до отбивката за Тревизо, което е и първата ни дестинация за деня. Няма да се качваме на магистрала чак до тръгването обратно за България след десетина дни.

Тревизо

Първият град по начертания месеци преди пътуването маршрут е Тревизо. Из пътеводителите го описват като ненужно пренебрегнат в околностите на Венеция град с добра атмосфера. Е, ние пристигнахме малко преди обяд и мога с увереност да твърдя наученото за няколкото часа там – пренебрегван е с основание. Нищо интересно няма в него, няколко стари църкви (каквито в Италия има навсякъде) и малък дворец на още по-малък площад. Паркирането е трудно, трафикът – по-лош от средното (както щяхме да научим в следващите дни). На всичко отгоре нямахме gps за ходенето пеша и веднага се загубихме (макар че уж паркирахме в центъра). Тази грешка с навигацията не я допуснах повече и навсякъде след това картата на телефона работеше (програма за две евро на iPhone се изплати стократно).
Накрая се оправихме, пихме кафе на малкото и незабележимо централно площадче и запрашихме нататък. Ако знаехме по-добре нямаше изобщо да спираме. Предоверяването на пътеводителя води до такива неща…
Иначе градът определено е богат, може би приятен за живеене. Но от градовете, които посетихме за десет дни, този беше и най-незабележим. Не го препоръчваме…

И добре че тръгнахме… Пътят до Басано дел Грапа е около 60 километра, но се оказа, че абсолютно, ама абсолютно целия, е в села. Практически не излязохме на нормален път – кръгово след кръгово, плътна колона от коли и камиони. Това не беше Италия на четвърта предавка, а на втора и трета!
Два километра преди Басано дел Грапа, основния път се отделя и се стига до спокойното градче. Continue reading