Наскоро през Еконт, си получих новият Kidle. И това което първо ме зарадва, даже и преди да съм го видял, беше малката лепенка на кутията:
Ето така трябва да са всички, а не да отварям всичко с много остър нож и риск от порязвания или от ножа или от острата пластмаса.
От време на време попадам на статии (или мнения в Goodreads), които се чудят как така трилогията Милениум на Стиг Ларшон е толкова полулярна. Тази седмица The New Yorker отново имаше такава статия.
Всички се чудят как може книгите да са толкова дебели, а писането толкова разхвърляно. Описанията на дребни и ненужни детайли се точат на по няколко страници, а главният герой е (малко) странен. А и не всички действия са логични..
Това даже беше вече веднъж пародирано от Нора Ефрон.
И само понякога и накрая се промъква тезата, че всъщност причината е много проста и е тази, която може да превърне даже и не професионално „изпипана“ книга в бестселър – историята е страхотна. Когато изчитам книга от 650 гъсто напечатани страници за ден и половина, едва ли е защото стилът е добър, а защото искам да разбера какво ще стане нататък.
И отделно от това най-хубавото е, че за разлика от повечето поредици (даже и най-добрите), тази не се състои от книги в един жанр. Първата е мрачен криминален роман за преследване на убиец, втората – напрегнат полицейски трилър, а третата – политически трилър.
Така че стилът и някой недостатъци на героите са пренебрежими недостатъци, а Милениум е една от най интересните книги за последните години. Което се доказва и от продажбите без рекламните кампании на Дан Браун например…
В Южна Африка на игрищего за голф в Legends Golf & Safari Resort, освен 18 дупки, проектирани от различни топ-голфъри има и една допълнителна – 19-та дупка.
Тя е par 3, но е всичко друго, но не и обикновена par 3. Tee на тази дупка е разположен на Hanglip Mountain, цели 430 метра над green-а (с формата на Африка). Самата дупка е с дължина 631 метра.
Единственият начин да изиграете 19-та дупка е като отидете до нея с хеликоптер, а няколко специални камери, ще запишат удара. И накрая – ако направите hole-in-one, печелите 1 милион долара! Цяла игра на 19-те дупки на игрището струва около 220 долара, но може да се изиграе и само 19-та. И да запишете най дългия драйв в живота си :)
И за финал – ето я и нея – изиграна от Харингтън и Жаклен. Французина даже улучи грийна!
След като преди време Владизнайко беше писал за няколко метода за борба с носните проблеми (синузит, а и обикновен запушен нос), а се хванах да намеря едно Нети (не тази на Дони, а това).
Как действа нетито е обяснено чудесно на тази страница. Аз не съм нито виждал, нито мога да си представя как се случват методите за напреднали, описани там, но метод 1 (който съм описал надолу) е много лесен за овладяване. Важно е да се знае, че чрез промивката се почистват не само носните пътища, през които водата тече, а и (иначе „задънените“ и често запушени) синуси, чрез гравитацията (от наведената глава) и ефекта на Вентури. А и от първо лице мога да потвърдя ползите от употребата – отпушен нос, улеснено дишане, спокоен сън… На гореспоменатият сайт има и по професионално изследване, относно ползите от промивката
Но мога да кажа, че самото нети тук се намира много трудно. Няколко месеца обикаляне по индийските магазини ме убедиха, че те и хабер си нямат какво е нетито. Накрая след неуспешен опит за поръчка по интернет, отново с помощта на Влади, се насочих към познатите йога-практикуващи и по-точно тези, които посещават определено място за това – yoga108.info.
Така от там се сдобих с едно отлично изглеждащо порцеланово нети. Проблемът, за мен, с него е очевидната чупливост (сега поръчвам второ за бекъп) и (поне според мен) по-трудното поддържане на хигиена с порцелановото. По-професионално сравнение на нетитата, можете да намерите на този линк. Там препоръчват ползването на нети от неръждаема стомана, и то по-голямо (за да не се налага да презареждате по средата на процедурата (което е голяма досада). А и може да се носи на път. Ако някой открие къде се продава нещо такова, нека каже.
И сега за процедурата – първо и най-важно – не е неприятно! Макар че определено изглежда странно, всъщност не е. Може да стане неприятно само ако се задавите/удавите, което може да стане ако забравите да дишате през устата. Също горното може да доведе и на проникване на вода към ушите (през евстахиевите тръби), което е неприятно, болезнено и потенциално може да доведе до инфекции. Но ако изпълнявате нещата правилно (аз се научих да практикувам без грешка само след няколко опита), няма да имате проблеми.
А и още нещо – не е неприятно само ако спазвате точно указанията. Ако всичко се изпълни правилно, изобщо не чувствате водата, която тече през носа ви – температурата е като на кръвния поток, а солеността – също. А – ето я и рецептата:
Или гора в банята. Но както и да го наречете, можете да си имате една страхотна мъхеста постелка до ваната /душа и излизайки освежени от душа, да стъпите вместо на мокри, хлъзгави и студени плочки, на истински горски мъх.
Постелката се състои от негниеща пяна (plastazote), в която се заселва мъха и поради влагата в банята и водата, стичаща се от вас, се развива доста добре. Не изисква почти никаква поддръжка. Не знам дали не цапа краката обаче…
Официално това е само проект по дизайн на La Chanh Nguyen. Засега не знам да се продава, но ако ви се полагат усилия, можете да си откраднете идеята (това кражба ли е?) и да си я произведете сами. Пяната не е безумно скъпа (според това), останалото е малко желание.
 |
|