Чета тази статия на Дневник, в която пише, че студенти, наети от Министерството на държавната администрация, проверяват "услугите" на държавните чиновнии. Неслучайно поставям услугите в кавички, защото както често ни се напомня, мнението на чиновниците е, че ние сме там за да обслужваме тях, а не обратното. Голямо (и безсмислено) чакане, липса на пейки, номерца (ако има "нужда" от опашка), тоалетни и прочие са повсеместни. За "услужливостта" по телефона, не ми се коментира.
Така че инициативата е похвална.

Въпросът е – ами сега? Общо взето изследването не казва нищо ново. Чиновниците (голяма част от тях) не си вършат работата – това за което всички ние им плащаме. Разликата обаче сега е, че са хванати хора. Поименно! Сега е момента да се направи пример. За назидание на всички. Какво ще стане с нелюбезните и немарливи чиновници? Гледайки чл. 20 от Закона за държавния служител:

^{Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на
гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от
тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на
техните права и законни интереси. (2) Държавният служител е длъжен да
не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които
обслужва.
Начин на изпълнение на държавната служба}

Но съществува ли начин да бъде уволнен?
Чл. 89, 90 и 91 се занимават с това:

<sup>Чл. 89 (1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. (2) Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на служебните задължения;
2. забава изпълнението на служебните задължения;
3. неспазване кръга на служебните правомощия;
4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20;
5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени.
(4) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.
Видове дисциплинарни наказания</sup>

Чл. 90 (1) Дисциплинарните наказания са: 1. забележка;
2. порицание;
3. отлагане на повишението в ранг до една година;
4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;
5. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91 (Обн. ДВ бр. 95 от 2003 г.) (1) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) формата на вината на държавния служител;
3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
4. цялостното служебно поведение на държавния служител.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 2 се налага дисциплинарно наказание `уволнение`.

А дали ще стане?

Този път статиите са няколко, но обединени от общата тема – какво ни се представя за журналистика и защо толкова много властимащите се притесниха от блогърите. Подтикнато от вече прочутата в интернет пространството статия на 24 часа.

Прочетох я и останах удивен – наистина ли някой би повярвал? Наистина ли хората се връзват на тлкова евтина и прозрачна пропаганда? Поне да беше интелигентно написано (всъщност май не трябва, защото журналиста трябва да пише според публиката).

Най добрият коментар по темата май е направила Невена Гюрова в поста си "Вестникар ли?". Рядко добър коментар и макар че не винаги съм съгласен със статиите й (не че е нужно разбира се), то този път е право в целта. Там са посочени е няколко други коментара по темата – в e-vestnik.bg и в "Култура", които също си заслужават прочита.

Или най общо казано (този път Лесиг) – "Знаете ли какво отличава журналистите от блогърите? Разлика е в това, че блогърът не търси заплащане за своята дейност, което го прави безкомпромисно свободен"

Докато журналистът (поне у нас) е тъжен индивид, нямащ (или някъде скрил го, но по-вероятно нямащ) собствено мнение (да не говорим за съвест), който или е пропуснал (в общия случай) или е забравил основните правила на журналистиката, които са го учили на лекциите.

Познайте кои са по-удобните за "създаделите" на новини.

Лекция на Ахмед Доган пред студенти – размисли за учението, политиката, издигането в обществото и други интересни неща:

        Здравейте. Нямах намерение да ви досаждам с приказки. Но като на мен ми се говори. Ръкопляскайте, що не ръкопляскате? Сега ще застана близо до вас, защото искам да ви усещам. Както едно време. Аз също съм бил преподавател. Това знаехте ли го? Бил съм. А политиката се озовах по стечение на обстоятелствата.

        Аз като бях студент, след всеки изпит си мислех, че вече съм станал специалист. Взема изпита по социална психология, и вече съм специалист по социална психология. Тинтири-минтири
Continue reading →