Даниела и Михаил

Днес господин Димитър Николов, научен сътрудник в НИМХ на БАН, e написал коментар в "Дневник" под заглавието "Икономика на знанието или икономия на знание"

Човекът си е написал мнението. Затова е в рубриката Коментари и анализи.

А аз имам малко въпроси:

Защо не протестирате за промяна вместо само за "процентът за наука"?
Колко точно сте допринесли към БВП-то от което искате процент? Допринасяте ли за повишаването му?

Защо не отидете малко в университетите да преподавате? Така ще допринесете нещо практическо. Защо малко не съкратите чудовищната администрация?

Какво е съотношението публикация в световно списание (общоприет измерител за "наука") към служител на щат?
Какво е съотношението патент (друг измерител за наука) към служител?
Какви приходи има БАН от предоставяне на услуги (консултантски, изследователски)?

След като няма публикации, патенти на името на БАН, приходи от науката, нито преподавателски принос, то тогава какво има?

Не е ли по добре да се замислим за практическата полза от науката?
Защото сега и 0.4% ми се струват много. Изглеждат ми като изливане на пари (вода) в нереформирана организация (продънена кофа) - никога няма да я напълним.

И накрая - авторът посочва, че за "финансирането на "Научни изследвания", според Лисабонската стратегия се полагат 3% от БВП". Многоуважаваният автор обаче услужливо "забравя" да спомене, че никъде не е казано, че той трябва да се формира от бюджетни дотации. Напротив - точно обратното се казва - трябва да се привлече и частно финансиране!
Ето цитатът:

Member State governments must increase their research funding, and
put in place measures to encourage private investment at national level,
in order to reach the target of 3% of GDP.

Така че - искайте условия за работа и привличане на приходи, а не само бюджет, сядайте си на задниците, налягайте акъла и привлечете (с добрите научни резултати) малко приходи.
И затворете "кранчетата" за изтичане на приходи (работата на "частно" за всеки перспективен проект)

^{Снимка: сс epimetheus}

След предишното проучване, сега Капитал популяризират ново. Ако ви се четат резултатите - четете.

Аз не се впечатлявам много. Участвали са 70(!) компании, което дава доста мизерна представителност. Миналата година спечели McDonalds, сега са втори (а какво ли значи "McJob"?). Както и да е. Спечелили са GlaxoSmithKline (те даже нямат сайт за кариери в България :) Нищо че тук до себе си имам бивш техен служител напуснал поради липса на перспективи…

Както и да е - проучва им се - проучват си. Аз лично повече се доверявам на bgrabotodatel.com и karieri.bg. По-интересната статия обаче е другаде - съседната статия "Служителите диктуват условията", където се казва в прав текст:
"В крайна сметка, ако не можеш да задържиш добрите си хора, защо инвестираш време и средства, за да ги привлечеш"

Дали някой ще се замисли?

^{Снимка сс Katayun}

За един всички знаем. Но се оказва, че са били доста повече - един път през 1960-та (което си го знаехме - защо ще се обменят парите през 1962-ра, 10 години след предишната обмяна, ако не за дообиране на спестяванията на хората?) и един път през 1987. На крачка от фалит сме били и през 1978 г.

Вестник Дневник започва поредица от статии по темата - аз ще следя с интерес!

^{*Снимка Johnny Huh, cc лиценз}

Чета тази статия на Дневник, в която пише, че студенти, наети от Министерството на държавната администрация, проверяват "услугите" на държавните чиновнии. Неслучайно поставям услугите в кавички, защото както често ни се напомня, мнението на чиновниците е, че ние сме там за да обслужваме тях, а не обратното. Голямо (и безсмислено) чакане, липса на пейки, номерца (ако има "нужда" от опашка), тоалетни и прочие са повсеместни. За "услужливостта" по телефона, не ми се коментира.
Така че инициативата е похвална.

Въпросът е - ами сега? Общо взето изследването не казва нищо ново. Чиновниците (голяма част от тях) не си вършат работата - това за което всички ние им плащаме. Разликата обаче сега е, че са хванати хора. Поименно! Сега е момента да се направи пример. За назидание на всички. Какво ще стане с нелюбезните и немарливи чиновници? Гледайки чл. 20 от Закона за държавния служител:

^{Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на
гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от
тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на
техните права и законни интереси. (2) Държавният служител е длъжен да
не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които
обслужва.
Начин на изпълнение на държавната служба}

Но съществува ли начин да бъде уволнен?
Чл. 89, 90 и 91 се занимават с това:

<sup>Чл. 89 (1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. (2) Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на служебните задължения;
2. забава изпълнението на служебните задължения;
3. неспазване кръга на служебните правомощия;
4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20;
5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени.
(4) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.
Видове дисциплинарни наказания</sup>

Чл. 90 (1) Дисциплинарните наказания са: 1. забележка;
2. порицание;
3. отлагане на повишението в ранг до една година;
4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;
5. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91 (Обн. ДВ бр. 95 от 2003 г.) (1) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) формата на вината на държавния служител;
3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
4. цялостното служебно поведение на държавния служител.
(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 2 се налага дисциплинарно наказание `уволнение`.

А дали ще стане?

Този път статиите са няколко, но обединени от общата тема - какво ни се представя за журналистика и защо толкова много властимащите се притесниха от блогърите. Подтикнато от вече прочутата в интернет пространството статия на 24 часа.

Прочетох я и останах удивен - наистина ли някой би повярвал? Наистина ли хората се връзват на тлкова евтина и прозрачна пропаганда? Поне да беше интелигентно написано (всъщност май не трябва, защото журналиста трябва да пише според публиката).

Най добрият коментар по темата май е направила Невена Гюрова в поста си "Вестникар ли?". Рядко добър коментар и макар че не винаги съм съгласен със статиите й (не че е нужно разбира се), то този път е право в целта. Там са посочени е няколко други коментара по темата - в e-vestnik.bg и в "Култура", които също си заслужават прочита.

Или най общо казано (този път Лесиг) - "Знаете ли какво отличава журналистите от блогърите? Разлика е в това, че блогърът не търси заплащане за своята дейност, което го прави безкомпромисно свободен"

Докато журналистът (поне у нас) е тъжен индивид, нямащ (или някъде скрил го, но по-вероятно нямащ) собствено мнение (да не говорим за съвест), който или е пропуснал (в общия случай) или е забравил основните правила на журналистиката, които са го учили на лекциите.

Познайте кои са по-удобните за "създаделите" на новини.

Лекция на Ахмед Доган пред студенти - размисли за учението, политиката, издигането в обществото и други интересни неща:

        Здравейте. Нямах намерение да ви досаждам с приказки. Но като на мен ми се говори. Ръкопляскайте, що не ръкопляскате? Сега ще застана близо до вас, защото искам да ви усещам. Както едно време. Аз също съм бил преподавател. Това знаехте ли го? Бил съм. А политиката се озовах по стечение на обстоятелствата.

        Аз като бях студент, след всеки изпит си мислех, че вече съм станал специалист. Взема изпита по социална психология, и вече съм специалист по социална психология. Тинтири-минтири
Прочетете останалата част от тази публикация »

Отдавна не съм писал в тази категория, но сега една статия от Дневник отново ме накара да си я спомня.
На първо място ме привлече този цитат, който (макар и "непредставително"), напълно се покриваше с моята антикласация:

Експресна непредставителна анкета сред жители на София подрежда дразнителите в градската среда ето така:

• хулиганството на пътя
• колите, паркирали безсъвестно по тротоарите, без да оставят място за минаване на пешеходците
• все по-социалистическия начин, по който посрещат в доста магазини и заведения – нелюбезен, кисел, неосведомен персонал, комуто клиентът е длъжен
• таксиметровите шофьори
• обслужването в банките; в институции, ведомства и прочие структури, прилагащи параграф 22
• повсеместната мръсотия
• наглите търговци на пазара, които ревват: "не ппипппай ссстокатааа!", дори когато става въпрос за картофи с буци засъхнала кал по тях
• явлението "профилактика" - на топлата вода, отскоро и на интернет (въведена от БТК, продължителност две денонощия, без предупреждение и без извинение)
• рекламите и обявите по улиците
• някои водещи на сутрешни блокове
• съседите/тормозът на работното място

А по-надолу, има и една идея…

Прочетете останалата част от тази публикация »

На фона на снимката на Надежда Чипева (Дневник), коментара от един анонимен читател е написал:
"Кооперации тип зрял социализъм и гордо стърчат три крана като фон вместо палми. Много прилича на Младост 4. Скоро туристите ще могат да скачат в морето направо от балкона на кооперацията."
Това е по повод поредната статия за "само част от инвестиционните намерения за стотици милиони евро, с които предприемачи атакуват българското Черноморие от Шабла до Синеморец"