Даниела и Михаил

Денят в който работим без пари! Денят в който календарът ни прецаква и ние работим един ден повече за същата заплата.

Та аз да честитя на тези, които работят на час - те не са прецакани :)

снимка сс Joe Lanman 

Днес пред компютъра:

Мишката се е движила 1:45:31 часа
Изминала е 731.38 метра
Кликнал съм 3936 пъти
Ударил съм по клавишите 13605 пъти.

Днес по-малко съм бил на клавиатурата и повече на мишката. 

Доста ми изглежда. И още не е края на деня.

Това казва workrave.
 

Тази събота отново препрочетох 1984-та на Оруел. Не ми е за пръв път и поради липсата на много време (а и факта че доста добре си я спомнях), минах малко по диагонал. Или по-точно - припомних си само моментите, които исках. Това не намали въздействието обаче. От книгата лъха такова чувство на безнадежност, че даже и втората част (която аз съм си нарекъл "частта на фалшивата надежда") е такава. А постепенното физическо и психическо смазване на Уилсън е напълно логично, очаквано и предвидимо.
Не то обаче не е най-тъжната част на книгата. Това е просто пречупване на един човек и духа и мисълта му. Но най-страшното е показано накрая. Не физическата болка, не отнетата любов, не предателството. Не и липсата на щастие и перспективата за такова.
Не, те обаче са ти отнели даже и спомените, че някога, много отдавна си бил щастлив, само за малко, в детството си. Изобщо щастието (макар и мимолетно и почти случайно) е толкова невъзможно, че един такъв спомен може да бъде само фалшив. Усмихващи се хора - това не може да е било истина. Едва на предпоследната страница, книгата наистина ме подтиска:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Днес си седях в кафето с няколко познати и от дума на дума стана въпрос за евреите. Първо да споделя, че не става въпрос за разговор със строители, ватмани (нищо лошо за тях между другото) или не дай си боже скинари. Говорим си с нормални, добре образовани хора от средната класа (че и отгоре по нашенски стандарти). Та разговорът тръгна в тази странна посока и се заредиха ммнения като:
- Абе те евреите всъщност искат да контролират света…
- Ама то е защото са затворена общност (доказателство за това беше дадено, че си истински евреин само ако майка ти е еврейка, защото бащинството не било лесно доказуемо - иначе казано - стремеж към расова хигиена)

Имаше и други, но по-незначителни. Всички изразяваха съгласие от рода на "Ахъм" и "Ами така си е".
А на никой не му дойде идеята че не трябва да е така и да попита има ли логика в това. Очевидно вековете на преследване на евреите така са вкоренили това чувство на нетърпимост, че то е станало даже генетично.

Бяха изказани тези като "Има един еврейски дом в нашия квартал и те помагат на едно семейство, даже го изпратиха да посети Израел". Това ме учуди най-много - иначе казано след като в нашето прекрасно християнско, милосърдно общество помощ към другите не се оказва (изключвам глупавите коледни sms-и) то това е нещо, което трябва да се заклеймява по принцип.
Или "Ами те са обикновено богати, защото лъжат другите" - една многопластова лъжа, която се дължи отчасти на факта, че евреите наистина имат тенденция да са по-заможни (какво да правим, като само на тях е било разрешено да се занимават с лихварство и оттам са възникнали доста банки), а от друга на обикновената завист, макар и безпочвена.
За "затворената" им общност да не говорим - бяше изтъкнато колко е трудно дете на религиозни евреи да се ожени за нееврейка. Колко по различно от например едно семейство от провинциално Oхайо или я идете в Кувейт например. За религиозна нетърпимост да не говорим - не съм чул за религиозна дискриминация от страна на евреи (с малки изключения, главно между 1940 и 1967 година) - напротив - даже арабите в Израел не са дискриминирани.

Изобщо всеки намира собствена причина за антисемитизма си. Някой го отричат на думи, други си го признават. Но не могат да посочат причините за него. Аз не го разбирам, но засега от наблюденията си наоколо съм забелязал, че основната е завистта към по-успелите (предизвикана от стереотипа за богатите евреи). Другата основна - теория на конспирацията - колко е лесно да обясни лошото си сътояние с лошите евреи, а не с мързела си, лъжите и крадливостта на всички.

Е, дойде заветния четвърти февруари и ние както и половин София (че и журналистите отгоре на всички) замлатихме по "Refresh" бутона на kg.sofia.bg. Естествено сайта падна още далеч преди девет часа.

Започнах да виждам какви ли не грешки, едва по-късно ми дойде идеята да правя скрийншоти. Така грешки 104, 110 и няколко други ми избягаха. Около 9:10 обаче успях да направя пробив - зареди се формата за регистрация. Натракването на данните (които си имах в предварително приготвен файл) отне 30 секунди и изпратих формата. И естествено - грешка. Но refresh-а сега всеки път ми изпращаше заявката наново и явно един път е пробил, защото в това време успях да се логна, на другия компютър (така, де имам два един до друг, а имахме идея в кухнята да да пуснем още два).

И вече беше 9:30, а от 10 до 11 часа вече бях успял да запиша цели осем градини. Гледайки входящите номера, не особено много хора са успели.

Ето и колекция от грешки на "добре направения" сайт:

Стандартната:

Ping до сървъра няма: 

Тук съм обвинен че съм "хакер" (натискането на ctrl+F5 на тъпия им сайт било "хакерски атаки")

И накрая - успех:

Иначе казано (от друг) "една добра идея, изпълнена от идиоти, се превърна в подигравка с хиляди хора".

Ето колко е добър сайтът на Сирма за почти 400 хиляди лева. Първо проблемът беше "хакерска атака", после станаха "огромния брой хора, желаещи да влязат в сайта в едно и също време"

Около обяд от общината вече дават заден и обявяват, че поради "хакерската атака" май ще се върне старият начин на записване. Хайде на тридневните опашки! А, "оти ги ручахме жабетата?"

^{Същата статия и на другия блог}

Днес чрез dzver открих "една страница, в която да се жалваме на арменския поп". Той сам си е казал, че zabraven.com не е потръгнал (а поне малко беше и моя идея и сега ме е яд, че просто не съм знаел, за да допринеса).

Та аз я добавих в rss-a, но малко след това се замислих. Както знаем "невежеството е блаженство", а и от личен опит се научих, че колкото по-малко знаем за България, толкова по-добре е за душевното ни здраве. Разбира се именно незнанието (и следващото го бездействие) водят до всичко това. Но не е ли примамливо да си в групата на (малко по-) щастливите? Няколкото седмици, в които бях без абонамент за Капитал, ми донесоха една идея по-малко лоши новини в съботите. Защо да си го причинявам? След като другите май не се интересуват, защо аз?

А - ето го и сайтът.

P.S. Снимката е на новичкия Мерцедес на варненският кмет - с подходящ номер. Той е откраднал кофи с пари, за да го има, защо аз да не открадна една снимка?

Нов триизмерен филм за акулите в кино IMAX на "Мол София". Ами браво! Чета, че премиерата е днес - "в присъствието на режисьора Жан-Жак Мантело и композитора на музиката Кристоф Жаклин. В представянето на продукцията ще участва и екипът на Софийския симфоничен оркестър СИФ-309, в чието изпълнение е саундтракът към филма."

Още по-браво. Несъмнено е добър филм. Несъмнено доста хора ще отидат да го гледат. Защото "Дядо Коледа срещу Снежния човек 3D" едва ли има много зрители в края на януари… (не че са спрели да го дават)

Нищо лошо за IMAX-a в София, но ако пуснат някой истински филм, може даже да привлекат повече публика…
Защо не взеха да докарат Хари Потър там? Я вижте какво дават в Прага например (или са давали).

А пак можеше видим опашки пред кино…