Колкото пъти минавам полу-пешеходния булевард Витоша, толкова пъти се убеждавам, че той просто не е най-подходящия за това. Не че не искам да е пешеходен, или още по-малко да искам да няма пешеходни улици. Трябва да има. Но ако ще има, не Витоша трябва да е първата. Причини има и исторически, и транспортни. Витоша става пешеходна улица чак през комунизма и е така проектирана, че играе роля за транспортна артерия, а не за пешеходна улица. Пресича се от много улици, започва и завършва в булеварди с голямо движение. А и може много успешно да се използва за улесняване на движението в центъра. Ако се комбинира с бул. Христо Ботев и двата станат еднопосочни (от бул. П. Славейков до Централна гара в срещуположни посоки), ще се улесни пропускливостта на центъра, а и на пресечните булеварди (заради по-малката нужда различни завои от/към тях).
Но „отварянето“ на Витоша за движение може да се компенсира отлично от обособяването на истинска пешеходна зона в София.
Тя може да започва от карето ЦУМ/Шератон/Президентството, където площада и сега трябва да се превърне в почти пешеходен. Свързан е и с площада пред банята, и Пиротска, а пък ЦУМ (който като търговски център в момента е мъртвороден – малко пешеходен трафик и без паркинг) може и да стане наистина по-полезен като исторически музей. Може и да не харесвам как е придобит той (и половината Пловдивски панаир) от Гергов, но така или иначе е станало. И сега идеята да се замени и остатъка от панаира за ЦУМ и той да стане музей е твърде добра, за да бъде изпусната. Сега музеят в Бояна е направо абсурден. Почти всеки турист в София започва обиколката си от Шератон (и даже и не знае, че най-големият музей е в Бояна).
Преди малко повече от две години, в Капитал се беше появила рекламна статия озаглавена 
