Даниела и Михаил

Сивото небе от вчера добре контрастира със светлите блокове в Младост. А двойната дъга е добро допълнение…

Противно на повечето подобни статии с въпрос в заглавието, тук няма отговор. Но има логични разсъждения :)

Въпреки, че се стремя да огранича гледането и четенето на БГ новини до минимум, напоследък често попадам на медийните изяви на Стефан Гамизов. И така, пиша името му в Google и провеждам кратко проучване.

Намирам много интересна статия в Нетинфо, която представя именно медийното отразяване на Гамизов. Цитиран е "анализ" в Труд, в типичния за ВАЦ стил (всички помним "влечугите"). След като ролята за омаскаряването е поверена на Труд, за 24 часа остава да се срине доверието. Да не пропуснем и "Новинар" - за къде без тях?  Тяхната оценка е категорична:
"Съзнавам, че тази статия може би е редно да влезе в рубриката „Докторе,
кажи”, но понеже засяга обществени теми и явления, публикуваме на
страница “Общество”."
Само Стандарт засега мълчи, но не се съмнявам, че само изчаква.
Накрая се намесва (незнайно защо) мерудията Божидар Димитров, който го определя като "типичен Остап Бендер, който ще си изпати". Странна заплаха от "човек на науката".

В друга статия, actualno.com също прави преглед на коментарите по негов адрес. Там "социологът и директор на "ББСС Галъп" Живко Георгиев" определя неговите действия като "икономия на желанието да се мисли или е изпълнение на някаква свръхзадача". Става все по-интересно - общественият "барометър" използва оценъчни прилагателни. Подобни изявления има и от "Управителят на социологическа агенция "Маркет линкс" Румяна Бъчварова".

 И така - да рекапитулираме - Труд и 24 часа и Новинар (все уважавани медии, стожери на независимата журналистика и с неизменно високо обществено доверие) са извадили пропагандните оръдия. Б. Димитров играе на струната на не много образованите (те не знаят кои са Остап Бендер или Распутин и не могат да оценят думите му като обикновена тъпотия, но са впечатлени), а в общия хор се включват и няколко от абсолютно любимите ми соц. агенции (как се съкращава само :) Даже и мнение на Дърева намерих без усилия.

Всъщност Иво Инджев и Бойко Пенчев са писали за него други неща…

Интересно - от една страна горната групировка, от друга - долната.

А аз не знам какво да мисля - нов ББ ли ни се пробутва или разграничението е ясно от гореизброеното? Ще видим…

P.S. Статията на Бойко Пенчев е много добра. Снимката съм я откраднал от 24 часа. Качеството ме навежда на мисълта, че и те са я откраднали (може би от някоя телевизия). А и да не са, с техните камъни…

Вчера гледах малко БГ телевизия. Не ми се случва често и имах смесени преживявания. Но гледането на финала на Уимбълдън не беше за изпускане.

Първо - да благодаря на Диема 2, за това, че показа всичко. Даже по Диема пуснаха пряко и финала при юношите. Поздравления за бързата реакция.
А сега и лошата част. Двамата коментатори (представили се накрая като "Аз и Кирил Владимиров") са лошата част. Да оставим настрана пристрастията, с тях би трябвало да сме свикнали при българските запалянковци коментатори.  Но по лошото беше, че вероятно са с футболно потекло, защото за тях това да си заслужат парите, означаваше да говорят безспир. Непрекъснато.
По нормалните телевизии коментаторите (дори и личности като Джон Макенроу миналата седмица по BBC), даже и да казват нещо важно, просто спират на средата на изречението ако започва да се играе. "Аз и Кирил Владимиров" не спираха изобщо. За тях явно беше напълно приемливо да разсейват зрителите с бръщолевене по време на игра. Абсолютно недопустимо.
Но поне да говореха смислено. Но не. В един мач. продължил повече от четири часа, естествено едвам запълвайки го с непрекъснато говорене, да говорят смислено беше невъзможно. То не бяха глупости от рода на "тенисът е такъв спорт, че не може да има двама шампиони" и постоянното говорене за "трона" на Федерер. Защо по BBC никой не говори за "кралството", "детрониране" и прочие неуместни метафори? Дали литературното образование, което ни учи да наизустяваме високопарни рецензии (които в повечето случаи са чисти глупости) е виновно?

Всички знаем, че Първа Инвестиционна Банка се отнася много сериозно към сигурността на интернет банкирането. За да не ги обвини някой в нещо, даже за много от операциите си изискват и електронен подпис.
Не знам до колко платените пари и неудобството на мъкненето на електронния четец наистина правят клиентите по-сигурни.  Но може би е така.

Но много клиенти засега предпочитат да не плащат (доста значителната) годишна сума на Инфонотари и се авторизират пред системата с сертификат, име и парола. Което значи, че е жизнено важно те да са тайна, нали?

Е при големите вълнения при "усъвършенстването" на банкирането, много хора са се заключили. И следователно имат нужда от нови пароли. След посещение в банката, за да си заявите нова парола, тя ви се изпраща… по мейла!

Да, истина е. Ако все още не ви се вярва, погледнете картинката (кликнете за пълен размер):

Не, спрете да търсите за криптиране или каквато и да била сигурност. Името и паролата са си там - в plain text, достъпни за всеки!

Ми браво!

P.S. Преди някой да ме обвини в търсене на вол под телето, ще кажа, че първо
сме клиенти на банката от доста години и второ не пускам тази информация, за да злепоставям който и да е, а за да си поправят огромният пропуск. А той наистина е недопустим!
А ако просто се обадя на телефона и кажа, че това е неприемливо, никой няма да ми обърне внимание. Надявам се, така да се генерира по-голям натиск и да си променят политиката. Разбира се да не ме разберат погрешно и да кажат "ами тогава на ви! Всички - само с УЕП". Сигурността все пак дели територия с удобството и трябва да знаете къде точно да поставите границата.

P.P.S. И хайде си подпишете сертификата като хората. Писна ми като напиша https://fibank.bg, мозилата да ми гърми с невалиден сертификат.

Наскоро Иво Йонков писа, как един от най-големите проблеми на София е невероятната мръсотия. Не мога да съм по-съгласен. Но естествено има две основни течения по темата. Видими в коментарите под всяка подобна публикация. Едното е, че видиш ли, софиянци много цапали. Аз наскоро в една статия на Kaladan бях коментирал с моето мнение по въпроса:

Колкото съм пътувал, навсякъде съм видял - навсякъде се цапа. И в Лондон, и в Цюрих, да не говорим за Неапол.
Но навсякъде се ЧИСТИ! Всяка нощ!
Тук… не се чисти.

Кратко и ясно.

Ето и снимки от Лондон потвърждаващи гореказаното

 Ето Лондон привечер:

После минава това например (Не че нямат и друга техника):

…И пак е чисто.

Имат го и на филмче

снимки сс dlisbona и сс Photo Monkey