Всяка сутрин на път за работа взимам колата и с Дани се отправяме на кратки пътешествие. Да я оставя в офиса и след това да закарам и себе си. За щастие не сме далеч. И поради това, че е малко трудно да се организираме сутрин, обикновено потегляме чак малко след 8:30. А и бавачката по принцип тогава идва.
Е, ако тръгнем така, пътуваме около 50 минути общо (разстоянието е 11.5 км, или с умопомрачителните 9.5 км/h средно). Пристигаме с прилично закъснение :) Преди да мислите, че скатаваме от работа, да отбележа, че и не си тръгваме навреме.
Е, днес се наложи да сме по офисите точно навреме - в 9. Значи, за да стигнем половин час по-рано, трябва да тръгнем половин час по-рано, правилно разсъждение нали?
Грешно! Тръгвайки в осем, пристигнах в офиса в 8:25 - само 25 минути път и вече плашещата средна скорост от 19 km/h.
Иначе казано - няма как да дойда навреме, освен случайно. Ако тръгна с няколко минути по-късно, пристигам с двойно повече минути по-късно, поради рязкото увеличаване на задръстванията след осем. А в лош ден времето може не да се удвои, а да се утрои съвсем спокойно. Може би мога да намеря правилното сечение, между малко по-късното тръгване и рязкото увеличаване на времето за път (примерно трябва да тръгвам точно в 8:12 минути), но тук стандартното отклонение достига спокойно половин час. Да не говорим за разликите в трафика между понеделник и петък.
Иначе казано, поради трафика си пилеем времето. Не само поради това че висим в задръстването, но и защото трябва да тръгваме ненужно рано, заради непридвидимостта. А времето най-малко ми се иска да пилея. Ах, метро, кога ще те построят, за да си планираме пътуването?
снимка сс joiseyshowaa
Обичам такива сайтове като
Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ , пред в."БАНКЕРЪ" ("Банкеръ" 17 май 2008 , 7 стр.)



След като
Миналия месец взех неправилно един завой на излизане от Цариградско. На първата пресечка чинно ме пресрещна един слънчоглед и аз спрях до него. Верен на принципа си, да не поощрявам корупцията в каквато и да било форма, аз си зачаках да ми напишат акт. 15 минути писане, цяла страница ръкописен текст. Докато двамата съвестни катаджии от Първо РПУ (нямаше намеци за други плащания от тяхна страна) ми попълваха акта, минаха още три коли на същия завой като мен. Е, цяла страница акт се пише доста време и те минаха метър - полицаите се занимаваха с мен.
Миналата седмица се начетох на преживявания на хората по празниците в (предимно) Северна Гърция, както и се нагледах на снимки. Затова няма, (а и не съм си мислил) да ви отегчавам и с моите. Но имам едно впечатление, което май другаде не го срещнах. А на мен много ми се наби в очите.
Вчера случайно попаднах на студиото след мач от Шампиоската лига по bTV. Филмът който си гледах вечерта свърши заедно с мача и коментаторите говориха за фон, докато заредя миялната и си легна. И какво ми направи впечатление?

Последни коментари