Даниела и Михаил

Наскоро Иво Йонков писа, как един от най-големите проблеми на София е невероятната мръсотия. Не мога да съм по-съгласен. Но естествено има две основни течения по темата. Видими в коментарите под всяка подобна публикация. Едното е, че видиш ли, софиянци много цапали. Аз наскоро в една статия на Kaladan бях коментирал с моето мнение по въпроса:

Колкото съм пътувал, навсякъде съм видял - навсякъде се цапа. И в Лондон, и в Цюрих, да не говорим за Неапол.
Но навсякъде се ЧИСТИ! Всяка нощ!
Тук… не се чисти.

Кратко и ясно.

Ето и снимки от Лондон потвърждаващи гореказаното

 Ето Лондон привечер:

После минава това например (Не че нямат и друга техника):

…И пак е чисто.

Имат го и на филмче

снимки сс dlisbona и сс Photo Monkey

Ето статията от блога на Капитал. Не е нова, но сега се сетих за тази чернова:

Хайде сега, тези които смятаха в предишният ми пост по темата, че е правилно заплатите да са тайна, да кажат кой е единственият, който печели от това. Не е ли работодателят?

И изобщо - Защо заплатите са тайна?

^{Снимка сс Peter}

Когато искаш да се погрижиш за здравето си, пьрвото което правиш е, да си избереш лекар. След това се оставяш в неговите рьце. Предполагаш, че той е професионалист (и обикновено е така). Когато има алтернативни начини за лечение, той не се допитва до на мнозинството, а избира този, който е най-подходящ и правилен в случая. Според него. И ти го приемаш. Защото тои е професионалистът.
Ако не си доволен - прегльщаш лекарствата (буквално), докато си намериш нов лекар. А не се сьрдиш, че не е питал баба Пена от долно Уйно как да те лекува.

Как според вас сега това се вписва в хленчовете по повод липсата на "пряка демокрация" и "налагането" на Лисабонския договор на нас (Предизвикани от ирландското "НЕ")? Друго си е да питаме баба Пена нали?

^{снимка сс Paul Keleher}

Вчера писах как пазарът на жилищата в София (а и май в цяла България), е загубил всякаква нормална връзка с икономическите показатели, които измерват този пазар в нормалните страни.

[тук градя върху предишната публикация, така че ако не сте я чели, можете да започнете оттам] 

Но защо тогава все още някой купува?

За да се опитам да намеря отговор, трябва първо да разгранича купувачите на два основни типа - инвеститори и живеещи. Мотивацията на двете групи обаче е коренно различна.

Инвеститорите

искат да спечелят. В момента, в който те решат, че инвестицията не е достатъчно доходна, те биха отишли на друг пазар (продавайки имота си). Сега да зададем вторичния въпрос - "Как може да се спечели от притежаване на недвижим жилищен имот?"
Най-общо - по два (три) начина:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Наскоро едни познати си купиха (не много голям) апартамент в Изток. Съвсем на кино Изток, на булеварда, той определено не е "топ локация" (каквото и да значи това). Цената (и то в средата на миналата година) беше около €80′000.
Идеята им беше да дават жилището под наем (един вид да се изплаща, а и да повишава цената си). За повишаването на цената не мога да кажа много, но за изплащането - мога. И така след осем-девет месеца на пазара (без посредници, те са отделна одисея) те го дадоха под наем за… 350 евро на месец. Само за 19 и малко години ще са го изплатили :) Без данъците, ремонтите.

Ако сте взели €64′000 на заем от банката за този апартамент за 30 години, чрез наем ще си го изплатите… никога. Вноските при (доста оптимистичните 7% лихва) ще са ви 425 евро (при стандартните за изчисления 30 годишна ипотека и 20% платени предварително, макар че у нас обикновено самоучастието е едва 10%)

Проблемът е в напълно загубената връзка на българския пазар на недвижими имоти с всички останали икономически показатели

Например Price to Earnings Ratio:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Днес ми писна от четене на предълги и претъпи коментари в блога.

Затова затрих част от тях - някой на известни блогъри, както и няколко хейтърски. Ако на някой му липсва коментара, да не се сърди - това е моят блог и на него има каквото аз искам. Демокрация няма, тук е частна собственост. Ходете да изразявате плурализма при Бареков. 

Днес си преглеждам сметките и виждам, че вече виждам на кого съм плащал. Браво!
One bug down! Many more to go!. А докато стигнем и до usability-то :)

Повече в оригиналния пост 

Всяка сутрин на път за работа взимам колата и с Дани се отправяме на кратки пътешествие. Да я оставя в офиса и след това да закарам и себе си. За щастие не сме далеч. И поради това, че е малко трудно да се организираме сутрин, обикновено потегляме чак малко след 8:30. А и бавачката по принцип тогава идва.
Е, ако тръгнем така, пътуваме около 50 минути общо (разстоянието е 11.5 км, или с умопомрачителните 9.5 км/h средно). Пристигаме с прилично закъснение :) Преди да мислите, че скатаваме от работа, да отбележа, че и не си тръгваме навреме.
Е, днес се наложи да сме по офисите точно навреме - в 9. Значи, за да стигнем половин час по-рано, трябва да тръгнем половин час по-рано, правилно разсъждение нали?
Грешно! Тръгвайки в осем, пристигнах в офиса в 8:25 - само 25 минути път и вече плашещата средна скорост от 19 km/h.

Иначе казано - няма как да дойда навреме, освен случайно. Ако тръгна с няколко минути по-късно, пристигам с двойно повече минути по-късно, поради рязкото увеличаване на задръстванията след осем. А в лош ден времето може не да се удвои, а да се утрои съвсем спокойно. Може би мога да намеря правилното сечение, между малко по-късното тръгване и рязкото увеличаване на времето за път (примерно трябва да тръгвам точно в 8:12 минути), но тук стандартното отклонение достига спокойно половин час. Да не говорим за разликите в трафика между понеделник и петък.

Иначе казано, поради трафика си пилеем времето. Не само поради това че висим в задръстването, но и защото трябва да тръгваме ненужно рано, заради непридвидимостта. А времето най-малко ми се иска да пилея. Ах, метро, кога ще те построят, за да си планираме пътуването?

^{снимка сс joiseyshowaa}