Аз не работя в българска фирма. Не работя и в малка фирма. Не ми е и първата фирма, нито първата голяма мулти-национална фирма.
И какво е общото между всичките фирми?
Ниските заплати? – Не!
Лошото отношение? – Определено не!
Некомпетентност на ръководството? – Все по-малко.
Общото е че заплатите са тайна!
Интересното е защо. Ето например сега аз имам достъп почти до всичко. Например как се произвежда продукта, как се формира цената и всякакви други фирмени тайни. Но заплатите са голяма тайна. Най-голямата. Пази се с големи усилия. Както казах аз при добро (или лошо, според гледната точка) желание имам достъп до общо взето всичко.
Та мисълта ми е защо точно заплатите са такава тайна? Какво би станало ако те не са?
Например, за една позиция (свършена работа), не може да има различни заплати. Което между другото е забранено от закона и обратното е дискриминация. Тоест ако има разлики в заплатите, те трябва да се оправдаят с обективни критерии.
Да разгледаме два случая:
Разликата в заплатите между две съседни нива. Ако заплатите са известни, то ще е нужно да се оправдаят (морално най-малкото). Как един среден мениджър получава 5 пъти (например) повече от обикновения служител. Дали тази разлика е оправдана. (И да! – има такива разлики между такива нива)
Разлика в заплатите на служители на едно ниво. Тук разлики (без обективни причини) не би трябвало да има. Единствената причина за тайнствеността би била, че може да се наемат нови работници на по-ниски заплати от вече установените във фирмата или при промяна на трудовия пазар (както се наблюдава сега у нас) и общо повишаване на заплатите, се наемат хора на по-високи заплати от тези на по-старите служители.
И така – ясно е че ситуацията е еднопосочна – работодателите печелят за сметка на (особено по-низшестоящите) служители.
Защо тогава не задължат работодателите да обвявяват заплатите? Не е ли логично. Ще се избегне дискриминацията по пол, възраст, цвят и т.н. Би трябвало заплатите като цяло да се повишат (което с малки изключения е добре за икономиката). Разбира се може да има разни странични плащания, които биха изкривили картинката, но общо взето на трудовия пазар ще настане много по-голяма информираност, което е добре (най-вече както казахме за работниците)
Но дали пък хората го искат? Тук се появява парадокс – всеки би искал да знае заплатите на останалите (както от чисто любопитство, така и за да знае, че "не е назад"). Но дали хората искат останалите да знаят собствената им. Дали не крият някой лев от жената? Дали не парадират малко повече пред съседа? И подобни разни.
И все пак въпросът си стои: Дали ако някой не поиска да направи заплатите задължително да са публични, ще има яростен отпор. И от кой ще бъде?
Най-яростните би трябвало да са тези работодатели, които плащат под средното за отрасъла (тоест се облагодетелстват с разликата). Те биха останали без работници или ще трябва да повишат заплатите.
Други противници биха били работещите на заплати над средната (и знаещи за това), те рискуват заплатата им да се намали, защото работодателят ще знае, че те няма къде да избягат. (макар че подобна тактика би била спорна).
Дали тези две групи са достатъчни? Не са ли ползите много повече от потенциалните загуби? Защо тогава никой не го е предложил? И то не само в България, а никъде?
Вчера у нас гледахме филм (нищо необичайно всъщност). Във времената на липсата на време и пак липсата на време (виж 
Вчера от фирмата ми дадоха чисто-нов 
