Category Archives: Лични мнения

Какво става с пазара на жилищни имоти?

Posted on by
Reply

Из София яко се строи. Аз, ходейки до офиса, всеки ден минавам през "престижният" квартал Витоша. Там направо гъмжи от строежи. Само през миналите два месеца по моя маршрут са стартирали три. Поне 15 още са на различен етап. В същото време квартала е направо необитаем. Шумът и прахоляка са непоносими, но основното е, че липсва каквато и да било инфраструктура.
"Улиците" са сложна съвкупност от дупки, тротоарите са ненаучна фантастика, а малкото останали дървета изчезват като снега. Най-близката градинка е на около километър и нещо в Студентски град (помнете – няма тротоари), а най-близкото (нечастно) училище даже не знам колко е далече. Обществен транспорт няма.
Накратко – "топ-локация", както и популярно това да се нарича в сайтовете за имоти.

Но… не започнаха ли да се усещат хората? Отново по пътя, по който си пътувам има един блок (доста голям при това), който е напълно готов от декември. И на него стои огромен транспарант "Продават се готови апартаменти с Акт 16". И така празните апартаменти си стоят. Два други блока са на довършителни работи и доста апартаменти от тях се продават (е, цените са напълно извън реалността, но това е друга работа).
Трети парцел започна да се строи преди два месеца и му сложиха плакатче – "Продават се апартаменти, груб строеж декември 2008-ма". Оттогава полянката си стои – никой нищо даже не дълбае.

Иначе казано непредставителното ми мнение за този квартал (а и не само за този) е, че май купувачите са понамалели. Доста.

Снимка

Защо българите не ценим свободата си?

Posted on by
5

Всъщност темата дойде от един друг въпрос, който беше зададен в едно предаване по BBC – "морално ли е да подарим свободата на един народ или той трябва да си я извоюва?". Този въпрос би предизвикал безкрайни дискусии ако бъде зададен на подходящото място. Трябва да се засегне именно способността на една група хора да се управляват, когато те все още не са доказали способността за това. И дали тези хора са способни да се уважават и да бъдат достойни за уважение.

А изпитаният емпиричен подход ни показва множество примери и в двете категории.

От едната страна са държавите с "подарена" свобода. Държави, в които предишните "завоеватели" са се оттеглили по своя воля, оставяйки "поробените" да се управляват сами. Може би просто им е писнало, може би просто са се усетили, че не си струва. Примерите са много. Има един цял континент който е жив пример. Това е "забравеният континент". Държавите, където при наличие на никакви или съвсем незначителни освободителни движения, колонизаторите се оттеглят и оставят населението да се самоуправлява. Африка.
Дали това оттегляне, днес половин век по-късно е било правилно още се спори. Дали управлението на тогавашните европейски колонизатори е било справедливо и винаги хуманно? Не.
Но дали положението се е влошило оттогава? О, да! Показаха ли се тези "свободни" народи способни да се управляват? Определено не! Те замениха едни "тирани" с други. Всички тези държави постепенно намериха нови диктатори и ако отхвърлят един от тях, на негово място просто се появява нов. Пропастта между тях и свободните демократични държави е зайнала и от "освобождението" се разтваря все повече и повече. Африка е един, но не и единствен такъв пример – такива има и в Латинска Америка, Азия и… Европа (за това малко по-късно).
Нека обединим тази група под един общ признак – Освобождението или "демокрацията" е постигнато с (почти) изцяло външни фактори и минимална вътрешна намеса.

В другата категория са държавите в които "освобождението" е постигнато самостоятелно, след вътрешни еволюционни процеси и (макар понякога под влиянието на външни фактори) е резултат на вътрешни усилия. Continue reading →

Блогърското общество и общественото мнение

Posted on by
5

Наскоро на няколко места прочетох, как блогърите били "оформяли" общественото мнение. Някой дадоха за пример блогове, които оказват влияние върху политическия живот, други казаха, че "Някои по-стари блогове натрупаха популярност и се превърнаха в оформители на общественото мнение, вкуса и ценностите за големи групи хора." Трети, направо обявиха че "Хората, които пишат блогове са хора, променящи общественото мнение."

В същото време, същите тези хора по дефиниция (малцинство, определящо посоката) са "елит". Но явно това понятие "елитни блогъри" не ги блазни. Така поне пише тук и тук и тук и тук. И така би трябвало. Защото колкото и да не ни харесва истинския елит в момента, то блогърите нямат абсолютно никакъв шанс да го заменят.

Моите скромни наблюдения на пишещ и четящ от доста време са, че блогърите са една малка, много много малка групичка с нищожно (с извинение) влияние. Повечето се познават лично и си пишат в блоговете неща, които така или иначе си говорят офлайн. Едни и същи хора, четат едни и същи блогове и си пишат коментари отдолу. Нещо като онлайн вариант на агитката на Славия – има я, всички се познават, но на мач с Левски (или ЦСКА, да не се обиди някой) нещо не се забелязват.

У нас би ме изненадало, ако повече от дузина блогове редовно правят по над 1000 уникални посещения на ден. И колко от тях имат bounce rate под 50%? Колко процента са влизанията от търсачки (които далеч не са качествени читатели). Около 500-тина посетители в най-добрият случай ако се махне плявата. Това сравнено с другите медии е смешно. И никак, ама никак не влияе на общественото мнение. 500 блогочитатели с променено (ако изобщо е променено) мнение са 0.009% от гласоподавателите (ако са пълнолетни) в милата ни родина. Даже и ако тези хора говорят с по 4-5 човека и променят и тяхното мнение, то уау – стигаме до значителните 0.04% Достатъчно за 1/100 от нужното за прескачане на избирателната бариера. Толкова.

В същото време другите медии наистина оформят мнението. Ние тук сме малка креслива групичка в ъгъла. Ако някой външен ни погледне случайно, то малко се учудва и после си пуска Цолова, Трифонов, Бареков и останалите. На следващия ден чете Зюмбюлев и Блясък. А ние тук си мислим, че имаме възможности да спасим Рила, да фалираме Нестле или да накараме Петков да си промени мнението. Ами не можем. На никой от строителите на Рила или от Нестле или от n-тото министерство не му пука за нас. Няма и защо.

Преди време на едни евроизбори един човек, когото много хора коментирали в разни форуми, пробва да стане евродепутат. Познайте колко гласове получи. едвам го намерих в резултатуте. И не гласувах за него. Сега един от най-цитираните блогъри, се е решил да се пробва. Лошо, защото 1000 гласа са си все същите 0.018%

Сега един пример. Има един сайт – zachatie.com. Той е посветен на много по-важна тема от подслушването на Петков (което си е тъпо така или иначе). Посетителите му по брой слагат и най-популярните блогове в джоба си. Но авторите му са на земята. Те знаят че посещаван сайт и огромен форум не значат нищо. И знаят също, че едно кратко появяване при Бареков или даже в "Искрено и лично" променя общественото мнение много повече отколкото години писане в интернет. Тук е България. Тук е така. Но блогърите не ги канят при Бареков, защото няма защо да ги слуша множеството. А ако ги слушат, то не е заради блога.

Нека не ме разбирате погрешно. Няма нищо лошо в това да се опитваме да променим общественото мнение. Нищо лошо. Лошо е когато някой започне да си вярва, че го прави. Защото не го прави. Поне не с блога си.

А мен например ме четат 10-тина човека, даже и на семейството ми не съм променил мнението, а и не мисля че съм променил мнението на никой. Нищо, че имам по 300 уникални хита на ден за последните месеци…

снимка: сс gruntzooki

За коланите на задните седалки…

Posted on by
2

И в духа на предишния пост за коланите защо да слагаме коланите на задната седалка? Защото 80-килограмовият непривързан човек, може да размаже този на предната седалка и то в иначе безобиден инцидент. Гледайте следното филмче – то даже не е ново:

Второто филмче от кампанията е даже по-добро – забележете как човекът в началото е "сгънал" предните седалки…
Continue reading →

Light-s off!

Posted on by
3
Капитал Лайт става все по-скучен. Не знам защо, но в последно време, става все по-зле. Скуката струи от страниците. Разбирам, че не може да се получи сериозно и добро Lifestyle списание за 2 лева, заедно с основния вестник. Макар че и тези неща не се издържат с цената на сергия, а с реклама. Но ако не могат да напълнят 40 страници с качествено съдържание, по-добре да ги направят 20, но добри.

В момента (последният брой) Лайт е на 40 страници. От тях 13 са реклами. Много от останалите са статии под формата на реклами. Остават интервютата и представянията на събития. Но поне те да бяха ок.
"Темата на броя" – колекционирането е представена кофти. Колекционерите не са особено интересни, да не говорим за колекциите. Ако по темата не сте открили интересни хора и истории – сменете темата. Не правете половинчати неща!
Темата за жените от предишния брой е още по-зле. Под една дълбокомислена статия за "23 неща, които промениха живота на българката през последните двайсет години"  има поне нещо интересно – коментарите. Ето един от тях (коментиращ текста "Кари Брадшоу – Която живее в Ню Йорк, практикува много секс, има планини от обувки на Маноло Бланик и при това се издържа само от една колонка седмично във вестник."), на Miro Hero:

Верно е глупава статията. Съгласен съм за някои неща, като съдомиялната например. Но не си мислете че "Сексът и градът" имат нещо общо с действителността. Филмът е типичен пример за "културен империализъм", тази маркетингова стратегия се преподава даже в учебниците по икономика в Америка /учил съм го/. В живота сама жена на 35 най-вероятно прави секс веднъж на 6 месеца. И най-вероятно с някой чичко на 70-80 и много виагра, или ако е късметлиийка – с мексиканец или руснак. Просто никой свестен американски мъж няма да се занимава с нея, ако тя вече няма зад гърба си солидно много пари, или не е безумно красива и на 22 години. Също така, тя ще трябва да се скапва от денонощно бачкане, за да си плати квартирата в Манхатън, такситата и дрехите, което автоматично означава, че няма време за секс :). За една колонка във вестник не плащат кой знае колко. Това е реалността. Познавам неомъжени жени, които изкарват достатъчно за чанти "Прада", но и работят сериозно много. И не се спукват от секс, щото просто няма толкова много подходящи мъже. Хубав, млад, работлив мъж /няма нужда да е богат/ в Америка най-вероятно е "ангажиран" още от времето на средното си училище. Ако му се е разминало тогава, някоя китайка ще да го е забърсала в колежа. И веднъж докопан, той няма шанс да бъде оставен със свободно време, за да срещне друга жена :)

Интервютата вече ме потрисат. В последния брой има едно с жена на име Галя Дзаннато. Очевидно, за да получиш интервю, просто трябва да имаш интересно име. Защото тази жена (да ме прощава) но просто не е интересна. Със същия успех (и качество на съдържанието) мога да интервюирам повечето си познати. Ако интервюирате метачка от улицата, ще се получи по-интересно интервю, повярвайте ми.
По добре вместо тази рубрика "Другото лице", да бяхте оставили старото "Постинг на седмицата", където копирахте някой пост от блог (дали разрешено или не не знам). И без това сега имате две интервюта "по шаблон", заедно с "Лицето", което едвам се чете. Макар че и как това се кичи с титлата "Постинг на седмицата", не ми е ясно (нищо лично към авторката, имам предвид подбора).

Засега единствено ревютата се удържат на ниво, но докога ли? А и ако само те ще останат, по-добре да чета "Програмата".