Даниела и Михаил

Мисля че новият албум на KT Tunstall, май беше най-очакваният албум от мен за годината. Е, може би заедно с все още неименуваният соло проект на Sharleen Spiteri от Texas.

И ето го и него – Drastic Fantastic в плейлиста на iPod-a

Албумът определено нямаше да изпадне до тези, които никога не слушам. Това беше ясно още на първото слушане. Четох коментари, според които този албул бил по-комерсиален от Eye To The Telescope. Според мен е точно обратното. Тук няма мега-хитове като Black Horse And The Cherry Tree или Suddenly I See. За мое малко разочарование обаче тук го няма и лекото звучене на Acoustic Extravaganza.

И в началото малко се разочаровах. Не знам какво повече очаквах – повторение на хитовото звучене на първия албум или мелодиите а акустиката на втория. Естествено KT се беше развила и третият албум има много по-различно звучене. Малко по-меланхолично на места, но въпреки всичко леко за слушане. И след три-четири минавания албумът grew-up on me (не знам как да изразя това на български). За щастие това не отне две години, като при Before These Crowded Streets на Dave Matthews Band.

И така – албумът е добър. Но не е перфектният. Но KT още има време да го направи…

Албумът може да свалите оттук (Е2К линк) или да купите от Amazon.co.uk

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Един от последните албуми, които чух. Оказа се че ако малко повече се интересувах от историята на една от моите предпочитани плейлисти в iPod-a – тази на Том Пети, щях да съм чувал и за Traveling Wilburys. Супергрупата съставена случайно от приятелите George Harrison, Jeff Lynne, Roy Orbison, Tom Petty, и Bob Dylan. И както казва allmusic.com няма няма накъде повече "супер" да стане една супергрупа.

През 1989 г. те се събират за запис на пълнеж на сингъл на Харисън и накрая издават цял албум. Скоро Орбисън умира, но две година по-късно останалите записват и втори албум. И докато първият е голям успех (комерсиално и сред критиците), то вторият (vol. 3) не е толкова успешен. И към края на 90-те години, тези албуми не могат да се намерят вече никъде, а и не се преиздават.

И така до 2007 г., когато Том Пети преиздава двата албума под формата на колекция и изненадващо за всички, тя се оказва директно на номер 1 в UK Album Chart и на номер 9 в US Billboard 200, както и на първо място в United World Chart.

И така – аз чух за него, защото Handle With Care, се въртеше по VH1 и привлече вниманието ми.

А според мен албумите са супер, като обаче странно защо, на мен вторият ми харесва повече. И двата са във веселяшки дух, който е мнго заразителен и макар че във vol. 3 липсва песен като Handle With Care, която според мен е най-добрата им, за мен той е предпочитаният.

И така този албум запълни дупката която остави последния албум на Пети – "Highway Companion" беше малко разочароващ за мен.

Албумът е достъпен тук (е2к link)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

The Beautiful South никога не са били точно любимата ми група. Може да се каже че постепенно ми харесаха, започвайки с втората им Best Of компилация – Solid Bronze. Макар че първият и албум, който купих (тогава на касетка от Унисон) беше Miaow и той доста ми хареса, следващия, който чух беше именно Solid Bronze. Miaow отдавна беше изчезнал в един шкаф заедно с останалите касети от миналото. Следващите им албуми са минали незабелязано чак до Gaze, който вече беше на компютъра и следователно все още е в iPod-a ми.

И така до преди месец, когато открих че миналата година незабелязано (за мен) те са издали нов албум – Superbi. Междувременно съм пропуснал албума съставен от кавъри Golddiggas, Headnodders and Pholk Songs, който обаче скоро ще имам.

Superbi обаче е имал малък успех и май всъщност е най-слабият албум за групата. Първият сингъл Manchester не достига даже и top 40 във Великобритания, а вторият – The Rose Of My Cologne – едва 99-то място. Със сигурноист това е повлияло на решението на групата да се разпадне, обявено в края на януари.

За мен това е жалко, защото Superbui е албумът, който най-много ми харесва от досегашните. Някой казват че спадът на групата започва с напускането на Jacqui Abbott, но на мен гласът на Alison Wheeler ми харесва напълно.

Всъщност според мен причината е спомената от Paul Heaton – "So many pop songs are written about 15-20 year olds. We’ve never really targeted them, or newly weds. We write about people who’ve lived together most of their lives.". И естествено така едва ли могат да станат най-популярните сред тийнейджърите…

Напълно в стила на всички свои текстове Paul Heaton обявява разпадането на групата поради "musical similarities" (иронична закачка с многото групи разпадащи се уж поради "musical differences")

Жалко, явно ще ми липсвате.

Superbi е достъпен тук (e2k link)

Golddiggas, Headnodders and Pholk Songs е достъпен тук (e2k link)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Idiocracy е новият филм на Майк Джъдж. Ако не знаете кой е – той е еквадорец (не че е важно), авторът (това е същността :) на всеизвестната "Офис треска" (Office Space) и (без да съм ентусиазиран от това) на "Бийвис и Бътхед".
Но към първият филм на Майк след "Офис треска" (на който той отказа да направи продължение), беше очаквано събитие.
И така малко прелюдия към историята зад филма.

Първо, филмът е заснет с най-ниския бюджет, който можете да си представите (всъщност не можах да намеря сумата в интернет). Не очаквайте ефектите от "Star Wars" или каквото там ви впечатлява. Не е и нужно. Каквото е направено, е направено добре.
Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Книгата, която за мен е книгата не месеца. Само за хора със спомени отпреди 1989-та! За мен е незаменима, както например spomeniteni.org. Трябва да се пази и преглежда. Ето анотацията:

Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му,
да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да
надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с "Веро", да си
откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от
килера и да си отидем.
"Инвентарна
книга на социализма" дава един начален архив, опис, каталог, като
събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите
на тогавашната лека промишленост – стоки за дома и бита, опаковки,
перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр.
Една книга за следите, които остават и не остават.

Поръчайте оттук

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter