Даниела и Михаил

Най-после (след повече от година и половина чакане) първият албум на Sharleen Spiteri от Texas е в iPod-a ми. Очакването беше дълго, но като се има в предвид, че Тексас са едната от двете ми любими групи (с поне три албума, за да изключим "еднодневките") си го изчаках търпеливо. Тексас (със седем албума за 16 години не са точно възможно най-продуктивната група) и това забавяне (три години след последната им студийна работа) беше очаквано.

Албумът има смесени отзиви. Повечето, незнайно защо го сравняват с Rockferry на Duffy. Албумите не си приличат, но сингълът на Шарлийн All The Times I Cried приличал по звучене на Mercy на Duffy. Е, да, когато си правиш албума две години, може да те изпреварят в ретрото…
А иначе албумът е със 100% шейсетарско звучене. Много е ретро и това приляга на гласа на Шарлийн. Освен това става и за силно слушане (което не може да се каже за всичко). Това е мой тест за (почти) всички албуми, който много малко минават – ако може да го увелича силно и да го изслушам целия, значи става. Този става (btw Rockferry – не). Определено няма да е основополагащ на нова ера в музиката. Но дава чудесни (няма и) 40 минути. Различен от всичко на Тексас и все пак допълващ го.

5 от 6, силно препоръчителен.

Можете да го намерите в Amazon или.. хмм… тук. Дано както и с всички албуми на Тексас, да има и доста (и добри) B-sides. Първата вече е факт :)

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Положителните ефекти от чая (и зеления чай в частност) са добре известни и са многобройни. Ако искате да отслабнете например… Но сега идва един сезон, в който зеленият чай ще има един много по-явен и малко неочакван ефект – …охлаждането.

Да, малко е странно, но чаят може да ви разхлади в горещите летни дни. Всъщност разхлаждането се дължи на два ефекта, единият от които е добре познат на всички и въпреки това изключително рядко прилаган. Това е поглъщането на топла напитка в горещ ден. При поемането на горещи напитки, се увеличава потенето, което води до директно охлаждане на тялото. Пиенето на кофеиносъдържащи (чай в частност) напитки, в допълнение увеличава и честотата на уриниране. Което е мощен охлаждащ фактор (стига да се запазите достатъчно хидратирани разбира се).
Както казах това го знаем почти всички. Аз поне, още от дете. И въпреки това не познавам някой, който го прилага (поне в моето обкръжение, в Ирак или Сирия например май е различно). Усиленото потене в нашето общество трудно може да се нарече толерирано, а и честото уриниране може да е проблем.

Но зеленият чай има и друг начин да ви охлади и той даже действа когато пиете чая изстуден :) Всъщност той има охлаждащ ефект сам по себе си, който за съжаление все още не е напълно научно обяснен, което ще отблъсне някой по-недоверчиви читатели.

Сега и практическата част

Първо – как да си направите нормална чаша зелен чай:
- Използвайте една торбичка или 2-4 грама зелен чай (една-две чаени лъжички в зависимост от сорта, който ползвате)
- Напълвате чайника с вода и изчаквате да заври
- Изключвате чайника и оставяте настрани за три минути (по-долу ще опиша защо)
- Поливате чая в чашата с горещата вода. Изчакайте още три минути и извадете торбичката
- Изчакайте чая да се охлади още три минути

Ако сте или постепенно станете пурист, ето още малко по-хардкор рецепти за приготвяне тук. 

И накрая една рецепта за приготвяне на леден зелен чай, особено подходящ за лятото. Първо да спомена, че танинът – съставката, която предизвиква горчивината в чая се освобождава при 80°, a аминокиселините, които придават специфичния вкус на чая – при 60°. Иначе казано – ако сварите чая с вряща вода, той ще бъде доста горчив. Още повече, че температурата има по-голямо влияние при отделянето на веществата от чаените листа, отколкото времето. Повече информация – тук.
Така че поливането на чаените листа със студена вода, ще изведе на преден план сладките вкусове в чая. Какво правите – поставяте ледени кубчета (или по-добре натрошен лед) върху чаените листа. Когато ледът се разтапя, отнемайки аромати и цвят от листата, резултатът е чудесен зелен цвят и богат тревист аромат. Можете да ускорите процеса, като полеете малко студена вода върху леда и оставите така за 20-тина минути. Силата на чая е въпрос на вкус, така че времето и количеството на чаените листа могат да се настроят индивидуално. Ако ползвате достатъчно качествен зелен чай, можете да направите поне три пъти този процес с един и същ чай, макар че естествено първата чаша ще е най-добра.
^{Източник: Cold Brew Japanese Green Teas}

^{Снимки сс Kanko* и сс headsclouds}

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Тази събота отново препрочетох 1984-та на Оруел. Не ми е за пръв път и поради липсата на много време (а и факта че доста добре си я спомнях), минах малко по диагонал. Или по-точно – припомних си само моментите, които исках. Това не намали въздействието обаче. От книгата лъха такова чувство на безнадежност, че даже и втората част (която аз съм си нарекъл "частта на фалшивата надежда") е такава. А постепенното физическо и психическо смазване на Уилсън е напълно логично, очаквано и предвидимо.
Не то обаче не е най-тъжната част на книгата. Това е просто пречупване на един човек и духа и мисълта му. Но най-страшното е показано накрая. Не физическата болка, не отнетата любов, не предателството. Не и липсата на щастие и перспективата за такова.
Не, те обаче са ти отнели даже и спомените, че някога, много отдавна си бил щастлив, само за малко, в детството си. Изобщо щастието (макар и мимолетно и почти случайно) е толкова невъзможно, че един такъв спомен може да бъде само фалшив. Усмихващи се хора – това не може да е било истина. Едва на предпоследната страница, книгата наистина ме подтиска:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter

Не е (напълно) политическа статия. Всъщност става въпрос за Шерил Кроу. Наскоро излезе последния й албум и сега го слушам. Имам и всички останали. Преди няколко години си купих (не, май ми го подариха, но по мое желание) DVD-то на концерта C’mon America.

 Концертът е хубав, песните също. Публиката е много и се забавлява. А целият концерт е много патриотичен. Америка, това, Америка, онова. Нищо лошо, но като за неамериканец (че концерта на всичкото отгоре е в Охайо) ми идва малко множко. Но това е времето на "ответния удар" – 2003-та. След 9/11, Америка отвръща. Войните са започнати, че и "спечелени" Време е за патриотизъм!

Прочетете останалата част от тази публикация »

Споделете във Facebook

Споделете в Twitter