Даниела и Михаил

От доста време не бях слушал добър джаз албум, който да ми хареса достатъчно, че да го запиша на диск за постоянно. Причината естествено не е в липсата на такива, а в липсата на информация. Е, понякога добрите неща идват от най-неочаквани неща, така стана и сега.
Bang & Olufsen са решили тази година да обединят каталога с едно списание. За България естествено е най-малката версия на списанието, но все пак има една статия за BeoLab 5, където се говори за новият албум на Stacey Kent. Аз естествено (бъдейки тотално неинформиран) не бях чувал за носителката на награди като 2001 British Jazz Award, 2002 BBC Jazz Award Best Vocalist и разни други. Е, моя грешка, която поправих бързо. Вече имам няколко нейни албума, от които последният е Breakfast On The Morning Tram.

Чудесен албум, който вече намерих и в "неизрязан" формат, за Audio CD

Миналата събота минавахме през SkyCity и естествено основното нещо там беше бебешкият магазин - Хиполенд. Е, Криси естествено се сдоби с разни играчки, но този път и ние намазахме :) Докато скиторих безцелно сред играчките (Дани разглеждаше нещо усърдно) открих мини травъл Monopoly! На неописуемо ниската цена от 12.99 лева получавате чудесно изработена игра в мини формат. Изработката е страхотна, а всичко е преведено на български. Според мен много малките размери биха попречили да играете в автобус или самолет, но можете спокойно да я опаковате в багажа и да пробвате някоя вечер в хотела…

Тази песен доста често слушам напоследък. Dave Matthews Band изпълняват заедно с Warren Haynes тази песен на Neil Young по време на безплатния концерт в Сентръл Парк пред почти 100′000 зрители.

Наслаждавайте се, а ако искате качествен звук, мога да ви пратя mp3-ка с отлично качество. 

Cortez, the Killer:
(Neil Young)

He came dancing across the water
With his galleons and guns
Looking for the new world
In that palace in the sun.

On the shore lay Montezuma
With his coca leaves and pearls
In his halls he often wondered
With the secrets of the worlds.

And his subjects gathered ’round him
Like the leaves around a tree
In their clothes of many colors
For the angry gods to see.

And the women all were beautiful
And the men stood straight and strong
They offered life in sacrifice
So that others could go on.

Hate was just a legend
And war was never known
The people worked together
And they lifted many stones.

They carried them to the flatlands
And they died along the way
But they built up with their bare hands
What we still can’t do today.

And I know she’s living there
And she loves me to this day
I still can’t remember when
Or how I lost my way.

He came dancing across the water
Cortez, Cortez
What a killer.

Отдавна не бях гледал добър филм в подобен жанр. Май даже чак от "Фарго" насам.

Alpha Dog е историята на едно безсмислено убийство, за това как нещо започнало почти на игра се превръща в зловеща реалност. И как никой не мисли, че нещата могат да станат толкова зле, но те стават.
Филмът на Ник Касаветис е почти документална история за станалото през 2000 г. убийство, завършило с включването на Jesse James Hollywood като най-младият член на FBI’s Most Wanted лист. Макар че имената са промени, както и местата и даже годината на действие, историята не е променена.

И макар че според мен филмът има някой слабости, историята е разтърсваща. Мисълта на всички как всичко ще се размине от само себе си и как никой няма здравият разум да мисли за последствията води до един човек осъден на смърт, един заплашен от същата присъда, един осъден доживот и няколко с по-малки присъди. Никой от тях не е помислил как за три дни непоправимо е прецакал живота си. Даже и да не е мислил за отвлеченото 15-годишно момче.

 А - и Джъстин. Като видях, че той играе във филм, естествено си представях лигава боза и тийн танци. Е, той може и да не може да пее и да е просто един танцьор, но умее да играе. Разбира се сигурен съм, че напътствията на майстор като Ник Касеветис са помогнали, но той вдига нивото на филма. Отлична игра (и още по-добра, защото беше неочаквана)

Повече за истинската история можете да прочетете тук. И гледайте филма!

Мисля че новият албум на KT Tunstall, май беше най-очакваният албум от мен за годината. Е, може би заедно с все още неименуваният соло проект на Sharleen Spiteri от Texas.

И ето го и него - Drastic Fantastic в плейлиста на iPod-a

Албумът определено нямаше да изпадне до тези, които никога не слушам. Това беше ясно още на първото слушане. Четох коментари, според които този албул бил по-комерсиален от Eye To The Telescope. Според мен е точно обратното. Тук няма мега-хитове като Black Horse And The Cherry Tree или Suddenly I See. За мое малко разочарование обаче тук го няма и лекото звучене на Acoustic Extravaganza.

И в началото малко се разочаровах. Не знам какво повече очаквах - повторение на хитовото звучене на първия албум или мелодиите а акустиката на втория. Естествено KT се беше развила и третият албум има много по-различно звучене. Малко по-меланхолично на места, но въпреки всичко леко за слушане. И след три-четири минавания албумът grew-up on me (не знам как да изразя това на български). За щастие това не отне две години, като при Before These Crowded Streets на Dave Matthews Band.

И така - албумът е добър. Но не е перфектният. Но KT още има време да го направи…

Албумът може да свалите оттук (Е2К линк) или да купите от Amazon.co.uk

Един от последните албуми, които чух. Оказа се че ако малко повече се интересувах от историята на една от моите предпочитани плейлисти в iPod-a - тази на Том Пети, щях да съм чувал и за Traveling Wilburys. Супергрупата съставена случайно от приятелите George Harrison, Jeff Lynne, Roy Orbison, Tom Petty, и Bob Dylan. И както казва allmusic.com няма няма накъде повече "супер" да стане една супергрупа.

През 1989 г. те се събират за запис на пълнеж на сингъл на Харисън и накрая издават цял албум. Скоро Орбисън умира, но две година по-късно останалите записват и втори албум. И докато първият е голям успех (комерсиално и сред критиците), то вторият (vol. 3) не е толкова успешен. И към края на 90-те години, тези албуми не могат да се намерят вече никъде, а и не се преиздават.

И така до 2007 г., когато Том Пети преиздава двата албума под формата на колекция и изненадващо за всички, тя се оказва директно на номер 1 в UK Album Chart и на номер 9 в US Billboard 200, както и на първо място в United World Chart.

И така - аз чух за него, защото Handle With Care, се въртеше по VH1 и привлече вниманието ми.

А според мен албумите са супер, като обаче странно защо, на мен вторият ми харесва повече. И двата са във веселяшки дух, който е мнго заразителен и макар че във vol. 3 липсва песен като Handle With Care, която според мен е най-добрата им, за мен той е предпочитаният.

И така този албум запълни дупката която остави последния албум на Пети - "Highway Companion" беше малко разочароващ за мен.

Албумът е достъпен тук (е2к link)

The Beautiful South никога не са били точно любимата ми група. Може да се каже че постепенно ми харесаха, започвайки с втората им Best Of компилация - Solid Bronze. Макар че първият и албум, който купих (тогава на касетка от Унисон) беше Miaow и той доста ми хареса, следващия, който чух беше именно Solid Bronze. Miaow отдавна беше изчезнал в един шкаф заедно с останалите касети от миналото. Следващите им албуми са минали незабелязано чак до Gaze, който вече беше на компютъра и следователно все още е в iPod-a ми.

И така до преди месец, когато открих че миналата година незабелязано (за мен) те са издали нов албум - Superbi. Междувременно съм пропуснал албума съставен от кавъри Golddiggas, Headnodders and Pholk Songs, който обаче скоро ще имам.

Superbi обаче е имал малък успех и май всъщност е най-слабият албум за групата. Първият сингъл Manchester не достига даже и top 40 във Великобритания, а вторият - The Rose Of My Cologne - едва 99-то място. Със сигурноист това е повлияло на решението на групата да се разпадне, обявено в края на януари.

За мен това е жалко, защото Superbui е албумът, който най-много ми харесва от досегашните. Някой казват че спадът на групата започва с напускането на Jacqui Abbott, но на мен гласът на Alison Wheeler ми харесва напълно.

Всъщност според мен причината е спомената от Paul Heaton - "So many pop songs are written about 15-20 year olds. We’ve never really targeted them, or newly weds. We write about people who’ve lived together most of their lives.". И естествено така едва ли могат да станат най-популярните сред тийнейджърите…

Напълно в стила на всички свои текстове Paul Heaton обявява разпадането на групата поради "musical similarities" (иронична закачка с многото групи разпадащи се уж поради "musical differences")

Жалко, явно ще ми липсвате.

Superbi е достъпен тук (e2k link)

Golddiggas, Headnodders and Pholk Songs е достъпен тук (e2k link)

Idiocracy е новият филм на Майк Джъдж. Ако не знаете кой е - той е еквадорец (не че е важно), авторът (това е същността :) на всеизвестната "Офис треска" (Office Space) и (без да съм ентусиазиран от това) на "Бийвис и Бътхед".
Но към първият филм на Майк след "Офис треска" (на който той отказа да направи продължение), беше очаквано събитие.
И така малко прелюдия към историята зад филма.

Първо, филмът е заснет с най-ниския бюджет, който можете да си представите (всъщност не можах да намеря сумата в интернет). Не очаквайте ефектите от "Star Wars" или каквото там ви впечатлява. Не е и нужно. Каквото е направено, е направено добре.
Прочетете останалата част от тази публикация »