Този филм се явява пародия на екшъните (макар, че не успях да усетя прицеленост към определени в стил Hot Shots и Scary Movie) и е произведен от Бен Стрилър. Нямам много добро мнение за него, а и този филм не го подобри. Смешните моменти бяха малко. Но човекът е успял да убеди доста звезден каст и отвреме на време има добри закачки с филмовата индустрия.
Като цяло обаче времето, прекарано в гледане си струваше, защото има две сцени, които ме караха да се смея дни наред (изрязах си ги от филма). И двете са с Том Круз (който не е споменат като участващ и аз го разконспирирах по гласа чак след средата на филма). И за да ви спестя останалото – ето ги само тях:
Том Круз (директорът на студиото) и неговият помощник убеждават Матю Макконъхи (агент на Бен Стилър) да го изостави в джунглата и да вземе част от големите печалби от филма, след като звездата загине.
Финалната сцена:
Не са в YouTube, защото той някак ги разпознава, че са от филм и ги трие веднага. Мамка му тия са хитри.
По груби сметки в офиса прекарвам по почти 1200 часа годишно в офиса. Това е повече, отколкото където и да е другаде (ако не броим съня). И постепенно се опитвам да направя това място приятно, освен полезно.
Явно модата на шейсеттарската музика е силна. Или просто на такива неща ми върви в момента. Но след като случайно чух 
Най-после (след повече от година и половина чакане) първият албум на 
