Даниела и Михаил

The Littlest Angel, originally uploaded by janoid.

За да стартираме новата категория - ето първата снимка. Тя не е от днес, но е достатъчно добра.
Тук ще слагам по някоя снимка, която за деня ми е направила впечатление измежду стотиците във flickriver

Положителните ефекти от чая (и зеления чай в частност) са добре известни и са многобройни. Ако искате да отслабнете например… Но сега идва един сезон, в който зеленият чай ще има един много по-явен и малко неочакван ефект - …охлаждането.

Да, малко е странно, но чаят може да ви разхлади в горещите летни дни. Всъщност разхлаждането се дължи на два ефекта, единият от които е добре познат на всички и въпреки това изключително рядко прилаган. Това е поглъщането на топла напитка в горещ ден. При поемането на горещи напитки, се увеличава потенето, което води до директно охлаждане на тялото. Пиенето на кофеиносъдържащи (чай в частност) напитки, в допълнение увеличава и честотата на уриниране. Което е мощен охлаждащ фактор (стига да се запазите достатъчно хидратирани разбира се).
Както казах това го знаем почти всички. Аз поне, още от дете. И въпреки това не познавам някой, който го прилага (поне в моето обкръжение, в Ирак или Сирия например май е различно). Усиленото потене в нашето общество трудно може да се нарече толерирано, а и честото уриниране може да е проблем.

Но зеленият чай има и друг начин да ви охлади и той даже действа когато пиете чая изстуден :) Всъщност той има охлаждащ ефект сам по себе си, който за съжаление все още не е напълно научно обяснен, което ще отблъсне някой по-недоверчиви читатели.

Сега и практическата част

Първо - как да си направите нормална чаша зелен чай:
- Използвайте една торбичка или 2-4 грама зелен чай (една-две чаени лъжички в зависимост от сорта, който ползвате)
- Напълвате чайника с вода и изчаквате да заври
- Изключвате чайника и оставяте настрани за три минути (по-долу ще опиша защо)
- Поливате чая в чашата с горещата вода. Изчакайте още три минути и извадете торбичката
- Изчакайте чая да се охлади още три минути

Ако сте или постепенно станете пурист, ето още малко по-хардкор рецепти за приготвяне тук. 

И накрая една рецепта за приготвяне на леден зелен чай, особено подходящ за лятото. Първо да спомена, че танинът - съставката, която предизвиква горчивината в чая се освобождава при 80°, a аминокиселините, които придават специфичния вкус на чая - при 60°. Иначе казано - ако сварите чая с вряща вода, той ще бъде доста горчив. Още повече, че температурата има по-голямо влияние при отделянето на веществата от чаените листа, отколкото времето. Повече информация - тук.
Така че поливането на чаените листа със студена вода, ще изведе на преден план сладките вкусове в чая. Какво правите - поставяте ледени кубчета (или по-добре натрошен лед) върху чаените листа. Когато ледът се разтапя, отнемайки аромати и цвят от листата, резултатът е чудесен зелен цвят и богат тревист аромат. Можете да ускорите процеса, като полеете малко студена вода върху леда и оставите така за 20-тина минути. Силата на чая е въпрос на вкус, така че времето и количеството на чаените листа могат да се настроят индивидуално. Ако ползвате достатъчно качествен зелен чай, можете да направите поне три пъти този процес с един и същ чай, макар че естествено първата чаша ще е най-добра.
^{Източник: Cold Brew Japanese Green Teas}

^{Снимки сс Kanko* и сс headsclouds}

Тази събота отново препрочетох 1984-та на Оруел. Не ми е за пръв път и поради липсата на много време (а и факта че доста добре си я спомнях), минах малко по диагонал. Или по-точно - припомних си само моментите, които исках. Това не намали въздействието обаче. От книгата лъха такова чувство на безнадежност, че даже и втората част (която аз съм си нарекъл "частта на фалшивата надежда") е такава. А постепенното физическо и психическо смазване на Уилсън е напълно логично, очаквано и предвидимо.
Не то обаче не е най-тъжната част на книгата. Това е просто пречупване на един човек и духа и мисълта му. Но най-страшното е показано накрая. Не физическата болка, не отнетата любов, не предателството. Не и липсата на щастие и перспективата за такова.
Не, те обаче са ти отнели даже и спомените, че някога, много отдавна си бил щастлив, само за малко, в детството си. Изобщо щастието (макар и мимолетно и почти случайно) е толкова невъзможно, че един такъв спомен може да бъде само фалшив. Усмихващи се хора - това не може да е било истина. Едва на предпоследната страница, книгата наистина ме подтиска:

Прочетете останалата част от тази публикация »

Не е (напълно) политическа статия. Всъщност става въпрос за Шерил Кроу. Наскоро излезе последния й албум и сега го слушам. Имам и всички останали. Преди няколко години си купих (не, май ми го подариха, но по мое желание) DVD-то на концерта C’mon America.

 Концертът е хубав, песните също. Публиката е много и се забавлява. А целият концерт е много патриотичен. Америка, това, Америка, онова. Нищо лошо, но като за неамериканец (че концерта на всичкото отгоре е в Охайо) ми идва малко множко. Но това е времето на "ответния удар" - 2003-та. След 9/11, Америка отвръща. Войните са започнати, че и "спечелени" Време е за патриотизъм!

Прочетете останалата част от тази публикация »

Четейки тази страница на longanlon, се замислих, че всъщност ме интересува (четейки го редовно), колко и кои блогове чете той всъщност. Е, аз не открих това, но се замислих, че и аз нямам Блогрол (защото ползвам RSS за да чета каквото искам и никога няма да кликам на него). Мислех си, че само заема място.
Но ако някой посетител в моя блог да ми е интересно кои други блогове чета?
Е, вече блогролът е back! - вдясно са блоговете, които чета, винаги, когато се появи нещо в тях. Направо са преписани от моя netvibes.

Ето началния списък:
(По азбучен ред, да не се обиди някой :))

albosh.blog.bg
Blog Traveller
capital.bg
Irina’s Weblog
krasitta.blog.bg
Бира, рап и кучки
Дневникът на Георги
За идиотите сред нас
За прехода
Иван Бедров
Какo Сийке, не съм от тях!
Пътуване до…..
тхе журнал
Шарки

Също преглеждам и блогосферата на Дневник, така че някой ги чета само там…

^{снимка сс Jeffrey Beall}