След Словения (линк), нашето пътуване достигна истинската си цел – Италия. Ранно тръгване от Любляна, едночасово шофиране до границата, напълване на резервоара догоре в ОМВ-то преди италианската граница и ето – магистралата става по-натоварена, по-стара и по-равна. Пътуването по нея е безинтересно чак до отбивката за Тревизо, което е и първата ни дестинация за деня. Няма да се качваме на магистрала чак до тръгването обратно за България след десетина дни.
Първият град по начертания месеци преди пътуването маршрут е Тревизо. Из пътеводителите го описват като ненужно пренебрегнат в околностите на Венеция град с добра атмосфера. Е, ние пристигнахме малко преди обяд и мога с увереност да твърдя наученото за няколкото часа там – пренебрегван е с основание. Нищо интересно няма в него, няколко стари църкви (каквито в Италия има навсякъде) и малък дворец на още по-малък площад. Паркирането е трудно, трафикът – по-лош от средното (както щяхме да научим в следващите дни). На всичко отгоре нямахме gps за ходенето пеша и веднага се загубихме (макар че уж паркирахме в центъра). Тази грешка с навигацията не я допуснах повече и навсякъде след това картата на телефона работеше (програма за две евро на iPhone се изплати стократно).
Накрая се оправихме, пихме кафе на малкото и незабележимо централно площадче и запрашихме нататък. Ако знаехме по-добре нямаше изобщо да спираме. Предоверяването на пътеводителя води до такива неща…
Иначе градът определено е богат, може би приятен за живеене. Но от градовете, които посетихме за десет дни, този беше и най-незабележим. Не го препоръчваме…
И добре че тръгнахме… Пътят до Басано дел Грапа е около 60 километра, но се оказа, че абсолютно, ама абсолютно целия, е в села. Практически не излязохме на нормален път – кръгово след кръгово, плътна колона от коли и камиони. Това не беше Италия на четвърта предавка, а на втора и трета!
Два километра преди Басано дел Грапа, основния път се отделя и се стига до спокойното градче. Continue reading
От толкова лобни места и къщи музеи на български комунисти (и няколко нелегални квартири), не е останало място за лобното място на Стамболов например. Ама какво толкова…
