Италия на четвърта предавка – част 7 – Тоскана

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня
Част 6 – Пистоя, Лука и Пиза

Честно да си кажа, когато замисляхме това пътуване няколко месеца по-рано, точно обиколката на Тоскана по страничните пътища с колата, беше основната цел. Всичко останало просто е пътя дотам или обратно. Искахме да видим дали Тоскана е както е по картичките и големите цветни книги. Имахме два дни да обикаляме и за това време овършахме доста добре всичко без южната част на провинцията. Е, технически бяхме в Тоскана още отпреди ден с Пистоя, Лука и Пиза, но под Тоскана се разбират кипариси, макове и зелени хълмове, а не наклонени кули.
Първата след градовете спирка беше хотелът в нищото. Крайпътният хотел беше много приятен и с отлична храна (естествено), само че не беше на хълмче с гледка. Но пристигайки там вече по тъмно (след няколко спирки за крайпътни снимки) и така или иначе планирайки да потеглим рано-рано, нямаше особено значение. И за следващия ден криволичещия маршрут беше през Сан Джиминиано, Волтера, чак покрай Маса Маритима и пак нагоре до Сиена.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 6 – Пистоя, Лука и Пиза

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня

След много приятно пътуване през Апенините по малък страничен път се спуснахме в Тоскана. Заобикаляме Флоренция и от Прато завиваме надясно към Пистоя, градчето избрано за бързо преспиване преди веднага да отпътуваме следващия ден за Лука и Пиза. Грешка!

Пистоя се оказва изключително приятно място и бързо ни става любимото досега. Невероятен стар град с много красиви улички, пешеходен и с малки пазарчета. Едва се провираме с огромната си (напълно не по местните размери) кола по много тесните (още от римско време, че и пешеходни улички), добре че човекът от хотела ни насочва любезно (и дойде да ни вземе, откъдето бяхме закъсали). А и всъщност не намираме хотела навреме, нашето място е затворено и любезно ни настаняват за същата сума (най-евтиното ни спане в Италия – за под €80) в много по-добро място – родната къща на бащата на Пучини. Тавани по 3.5 метра и огромни стаи в голяма къща.

Освен това се оказва се че в петъчна вечер в Пистоя се стичат млади хора от цялата околност, включително и от Флоренция. Тумби от хора по заведенията и площадчетата, едва намираме място за вечеря. Храната и виното – не че сме очаквали друго – са великолепни.

На следващия ден вместо, както е по план, да заминем за Лука, оставаме за още една обиколка на Пистоя. Но – добре познатият ни от Мантуа… пазарен ден. Лош късмет отново, така че внимавайте – този град не е за съботна сутрин. Купуваме си все пак нещо дребно, провираме се сред жени с колички (нищо не ги отличава от българските пенсионери със същите колички) и преди обяд заминаваме за Лука. Пистоя е страхотно и напълно недооценявано място. Ако някой е във Флоренция, просто трябва да се качи на влака и за половин час ще стигне за една вечер там.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 5 – Маранело и Болоня

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена

След закуска и пазаруване на балсамико, казваме чао на Модена и се насочваме десетина километра на юг – към Маранело естествено! Да минем толкова близо до там и да не видим ферарирата не може (всъщност за пет дни в Италия сме видели само едно и то с немска регистрация, още на Гарда).

Маранело

си е малко селце, в което много лесно намираме музеят на Ферари – покрай фабриката и входа на пистата :) Има си паркинги и в ненатовареният петък влизаме в музея. На входа ни примамват няколко автокъщи, които не искат да ни продават коли – дават под наем. Но за тях – после…
Музеят е сравнително малък (не съм ходил в тези на Порше, БМВ или Мерцедес, но се описват като много големи). Този на Ферари е на два малки етажа. Снимките са дело на Дани, на която изненадващо, музеят много допадна…

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 4 – Мантуа, Парма, Модена

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда

След обиколката на Гарда, се спускаме към Емилия-Романа – земята на моцарелата и шунката (в пътеводителя ни посреща определението, че прасетата са повече от хората, а градовете не са малки). Верни на плана си да избягваме всякакви големи пътища, минаваме на някакъв второкласен (и за щастие празен) път към Мантуа.

Мантуа

е място, което всички описват като перлата на района – един от най романтичните места. Но ние срещнахме голям проблем (след като преборихме по-малкия – да намерим място за паркиране). Тук срещнахме нещо, с което трябва да започват статиите във всички пътеводители – явлението „пазарен ден“! Защото в Италия (поне на север) по магазините е безбожно скъпо, хората които имат нужда от обикновени дрехи, обувки и всякакви домакински неща, се снабдяват от тези пазари. Явлението представлява най-обикновен пазар на сергии под тенти. Продава се какво ли не, а заеманото място естествено е централния площад на който и да е град – туристите да си гледат работата.

Continue reading

Италия на четвърта предавка – част 3 – Гарда

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто

След стръмното спускане откъм Тренто, постепенно по тесния път заизвиваме покрай бреговете на Гарда. Не ми се мисли как е тук след юни, когато половин Германия се опитва да мине оттук. Но в началото на май това е все още спокойно място и хотелът ни е полупразен. Насочеността му към германците си личи, всичко е на немски. Определено Гарда не е място за лятно посещение – масовият туризъм със сигурност превзема всичко.
В спокойната майска вечер нямаме проблеми и веднага откриваме малка пицария откъдето си взимаме пица за в къщи – гледката от нашата тераса е по-добра.

На другата сутрин тръгваме – на север. Планът е пълна обиколка на езерото и следобед до Верона. Както че разберем – твърде оптимистично. Първата спирка е в най-северния край на езерото

Торболе

Това е съвсем малко градче, много спокойно пристанище и приятна крайбрежна алея. Паркирането не е проблем и кратката ни разходка е само колкото да направим няколко снимки. Още е рано за кафе…
Тук планините наоколо са алпийски и Гарда прилича на останалите италиански езера на запад.

Continue reading