Канджи (е, не съм сигурен дали все пак не не е "кандзи"), е едната от трите (а ако искате даже четирите) японски азбуки. Стряскащо нали :) Четвъртата е "ромажи" – латиницата от 26 символа, която се използва в Япония. Символите от останалите азбуки, могат да се изобразят с нея, затова е полезна за нас.
Ще започна от първата – Хирагана.

Хирагана е закръглена и се използва за японски думи, частици, съюзи и т.н. Състои се от 46 символа, като повечето от тях се пишат с две-три движения. Основните символи в нея са гласните (a, i, u, e, o). След това има съответстващи им комбинации с съответни съгласни (ki, sa и т.н.) Поради склонността на японския език да ползва "ш" вместо "с", на някой места, където очакваме "si", се появява "shi". Но общо взето логиката е спазена.
Пълната колекция от 46 символа можете да намерите тук.
Лесно, а  само 46? Не точно…
Ако сте погледнали примера, ще забележите че разни възможни звуци липсват. Всъщност липсват звучните съгласни. Ето ги и тях – добавяте две чертички в горния десен ъгъл – и хоп – "ka" става "ga". И така още 24 други – или общо 25 срички, започващи със звучни съгласни (пълен списък – тук).
Сега става малко по-сложно. Има и сложна хирагана. В нея имаме комбинации от два символа от горните азбуки – завършващ на "и" звук, следван от малко "ya", "yu" или "yo". Но звукът не е проста комбинация от тях – "Shi" и малко "yu" е "shu", не "shiyu". Колекцията от тях е тук.
Последната (има и още :) колекция от пиктограми е последната комбинация – на звучните сложни (тук) – Нищо по различно от горе. Понякога имаме повтарящи се символи. Например има два символа за "ji", но единият е много по-рядко използван от другия. Това се пренася и при сложните символи.
Разбира се има и множество дребни особености за тази азбука, но това е основното (поне енциклопедично) познание. Повече можете да намерите тук и тук.

Катакана е втората азбука, ползвана в Япония.
Тя е просто различен набор от символи, който представя същите звуци.Защо я има тогава? Чрез нея се представят думи с чужд произход, които са намерили място в японския език. За разлика от хирагана и канджи, катакана се състои от доста просто изписвани символи. Може да се срещне навсякъде, използва се за субтитри например, както и за чуждите имена, както и за мръсните думи (вадете си изводите сами).

Катакана се състои от същите четири набора от символи, както и хирагана – прости беззвучни, прости звучни, сложни беззвучни и сложни звучни. Просто, нали? Остава да се справите с произношението. Или както казва този цитат:

You’d be surprised how many hours I’ve spent in fast food restaurants, failing to order hamburgers. The Japanese for hamburger is hanbaagaa, not hanbaaga, hanburgaa, hanbaager or even biggu makku. It’s not like McDonald’s (or makudonarudo) sell much else, but the slightest deviation from the Japanese pronunciation is apparently enough to throw your average fast food clerk completely – so be warned.

Накрая обобщението – Хирагана и катакана са т.нар. "кана" системи, в които всеки символ представлява една мора. (Не знаете какво е мора? Проверете в речника :)

И така – накрая стигаме до канджи.
Тя е най сложната от трите азбуки. И тя (както и хирагана) произлиза от китайската. Всъщност канджи буквално на японски значи "Хански знаци" ("Хански", като в "династията Хан", не като в "хан Аспарух ;). Пиктограмите тук са много по-сложни от "кана" и на всичкото отгоре имат различни произношение и значение, в зависимост от това с какви други канджи са комбинирани. Те представляват думи сами по себе си, въпреки че разбира се, можете да използвате кана, за да изпишете произношението.
Не е необичайно да срещнете канджи, с изписано произношение отгоре с много малки кана символи. Кана, използвана по такъв начин, се нарича "фуригана". И така, например канджи-то "сей", може да бъде прочетено като "sei" в "sensei" (учител), като "u" в "umareta" (Аз бях роден) или като "nama" в "nama biiru" (наливна бира).Паниката настъпва… :)
Всъщност има определени правила, разбира се. Канджи има два вида произношение – "on" и "kun". "On" се базира (малко или много) на оригиналното китайско произношение и обикновено се използва, когато символът се комбинира с друг, за да формира дума. "Kun" се използва, когато канджи се използва самостоятелно, като съществително, прилагателно или пояснение към глагол. Например, нека погледнем канджи за вятър, което може да бъде прочетено "fuu", "fu", или "kaze".
"Оn"-произношенията са "fuu" и "fu", а "kun"-произношението е "kaze"."Kun" произношенията могат да се комбинират с хирагана-допълнение и да формират нови думи.
Няма никакъв проблем една канджи-дума да бъде изписана изцяло с хирагана. Всъщност ако не знаете необходимото канджи, няма друг избор. Ако можете да прочетете хирагана, вие можете да прочетете написаното, но е възможно да не разберете значението. Ако същото нещо е написано на канджи, може да не се досетите за произношението, но да се досетите за значението. Ето един пример:
Изречението :Следващата година аз отивам в Канада" на японски би прозвучало така: "rainen watashi wa kanada ni ikimasu". То може да се изпипше изцяло на kana:

Един японец от своя страна обаче би използвал канджи, където е възможно:

И двете изписвания са правилни, а при произнасяне няма никаква разлика.

Е – това са основните правила. Искам накрая да кажа и малко за точността на написаното. Първо, аз не знам японски (нито една от азбуките), информацията е от интернет, която аз (на места малко творчески) съм превел и сглобил. Основен източник ми бе kanjisite.com, но съм сигурен че през Google, можете да намерите много, много повече информация.
Ако ви е интересно