Даниела и Михаил

Или митничарите като събирателно на който и да е чиновник. Статията е от блога на Делян Делчев.

Тук или надолу:

Миналата седмица ходихме до Сърбия. Налага ни се да пътуваме натам един два пъти в годината. И въпреки че ми се е случвало много пъти да минавам митницата, нито веднъж не се случи да не нацеля смяна на смяна. Надушвам, че Българските и Сръбските митничари са от една порода. Уговорили са се, и не си сменят смените едновременно, а точно един след друг. Така изкарват двойна почивка, а не единична, както би се случило, ако го правят едновременно. Ужасно досадно е, защото се нарежда опашка от автомобили, и хората излизат псуват и гледат.

А смяната на смяната си е истински ритуал. Както при нашите, така и при сърбите. Някой път трябва да го заснема на камера. То е едно предаване на свещения печат, приемане на смяната на колене, взаимно подписване на документи, изпиване на кафето на мира, разхождане до всяка будка, да си гледат дунджурийките, и след това оттегляне в тъмната стаичка, където прекарват още половин час преди да излязат. Излязат ли, бавно и с маршова стъпка (като войничетата пред президентството) отиват до будките, сядат бавно и славно (ох, колко трудно се наглася този стол), и след това започва играта „прецакни наредилите се”, защото светва зелен светофар само на една будка, и то задължително на тази, на която няма никакви автомобили. Пренареждаш се във врява, хаос и бой, тъкмо минаваш мъката и заставаш в ничия зона, и що да видиш? Сърбите започнали да си сменят и те смяната.
То е едно предаване на свещения печат, взаимно подписване и подпечатване на документи, през мишница, изпиване на кафето на мира, гледане на джунджурийки и оттегляне в тъмната стаичка, за още половин час.
Ние бяхме там много рано сутринта. Минавал съм границата в часове от 5 часа сутрин, до 00:00. Всеки път когато и да е било, се сменя смяна. Имам две теории – или непрекъснато се сменят, или има съгледвач по пътя, който като ме види мен и им вика да започват да се сменят. На сръбската граница, от към ничията земя този път, преди да разберем, че се сменят, първоначално решихме (теорията на Добрин) че чакат да се посъберат повечко автомобили, щото за няколко няма смисъл да работят. Пък и кой съм аз да очаквам, че ще се сменя смяната само на една будка едновременно, а не на всички, и сръбските и българските митничари няма да се синхронизират (щото, ако беше така, всичко щеше да върви гладко, и прекрасно, а това е против идеологията на митницата).

Някой път ще напиша и за останалите преживявания на сръбска земя. Но митническите традиции, особено тези в нашия регион, са феноменални. Заслужават за тях песни да се пеят, и роман да се напише.