Mарт 2009

Тази година решихме да прекараме мартенските празници в Сливенския Балкан. За целта избрахме хотел Ичера. Отзивите за него в интернет бяха малко (да не кажа никакви), но нямаше отрицателни мнения, което беше обнадеждаващо. Ичера е малко село на 14 километра от Сливен по път с много завои, но през Петолъчката е достъпно по приятен леко планински път. В самото село има цели три хотела (действащи) и неизвестен брой още стаи под наем. Наблизо са Жеравна и Котел (който се оказа доста разочароващ), но според мен времето за посещение е от късната пролет до ранната есен – тогава планината ще е по-приятна.

Сега за хотела. Той е в истинска стара къща. Няма го новото строителство, което се опитва да наподоби възрожденски стил с малко ламперия. Говорим за чудесно реставрирана стара къща, в която са добавени всички съвременни удобства – баня в стаите, камина (не във всяка стая), удобни големи масивни легла, парно, телевизия, множество електрически контакти (което на повечето места пропускат). Тоест предлага се непостижим чрез гореспоменатото псевдо-възрожденско строителство уют, без да се лишавате от съвременната цивилизация! А и всичко е направено с вкус и няма претрупани "традиционности".

Но настаняването в стара (все пак) къща си има и своите компромиси, с които е добре да сте наясно, за да не останете разочаровани. Най-големият конструктивно неотстранимо (поне на разумна цена) проблем е шумоизолацията между етажите. Ние бяхме на долният етаж и когато в последния ден отгоре се настаниха хора в стаята, чувахме всяка стъпка там. Много повече, отколкото стъпките в собствената ни стая. Но гредоредът си е гредоред и това може да се очаква. Предполагам, че ако сте на втория етаж (всички стаи без една са там), няма да е така изразено. А и не забравяйте, че го няма "любимият" ламинат!
Също така не очаквайте тавани като в тронни зали. В нашата стая таванът беше точно два метра, което в отминалите времена си е било лукс, но сега се удрях в някой врати. Но и двете неща са нещо очаквано в стара къща. Нито могат да се отстранят.

Общите части се състоят от двор и малка семейна механа. За дворът не мога да кажа много, защото беше просто покрит със сняг, но механата си заслужаваше напълно. За нас рядко се случва да хапваме в хотелските ресторанти и никога да ядем изключително и само в хотела. Но този път беше така, всяка екскурзия до околните села се правеше така, че да се приберем навреме за ядене. Приготвят се всякакви непретенциозни гозби, а всеки ден има и поне по едно готвено ядене. Едва ли ще останете разочаровани. Нито пък е вероятно да имате оплаквания от обслужването.

Накрая ще кажа че към комплекса има още една къща нагоре по улицата (на 200 метра). Няма пряка връзка с нашата, но на сайта на хотела, снимките са общи.  Не знам нищо за другата къща (също стара реставрирана къща), но дворът изглежда обещаващ. И то не само заради басейна…

Обща оценка за настаняването и обслужването:

Снимките са си наши, останалите са на официалния сайт.